ленията си медлив. Г. Кръстевич, ИБ, 273.
МЕДЛЙКА ж. Диал. Сладка роса, която избива по тревите и листата на дърветата в ранните утринни часове по времето на Илинден и Кръстовден.
— От Т. Панчев, Допълнение на б1"лгарския речник на
H. Геров, 1908.
МЕДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
I. Голям меден съд за вода с широко устие и подвижна дръжка; котел, бакър. Еньо свали шапка,.., наведе се, пи вода от белия медник и погледна Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 103. Трудеше се от зори до мрак за много-людното си домочадие, шъташе вкъщи, носеше на рамо вода с медници от кладенеца,.., шиеше дрехите ни. А. Каралийчев, С, 306. На огнището, под големия черен медник, пращяха весело няколко сухи дъбови съчки. Г. Караславов, СИ, 231. По полиците са наредени както някога книги и чаши. Блестят менчета, медници, канчета. ЖД, 1967, кн. 11, 3. Аз изтръпнах и изпуснах бели менци от рамо. П. П. Славейков, ЕП 1907,124.
2. Диал. Меден звънец; хлопатар, чан. Тъмно промуча някъде говедо, а пък в кошарата звънна медника и замря. Ил. Волен, ДД,
61. На шията й [на Ваклушка] се люлее и весело нарежда с тънък ясен глас жълтият медник. Ил. Волен, БХ, 86-87.
МЕДНИКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който произвежда или търгува с медни изделия; бакърджия, казанджия. Медникарят отгатна мисълта му, едва сега се сети да обърше ръцете си с престилката. Д. Спространов, ОП, 330. „Доколкото зная, в нашата фамилия е имало медникари поне пет поколения назад. Сигурно оттам е дошло и фамилнопю ни име
— Бакърджиев“. Отеч., 1978, кн. 2,40.
МЕДНИК АРИН, мн. медникари, м. Ос-тар., сега простонар. Медникар. Андрей Ко-наров,.., капю свърши честно медникарство-то, което учеше, обихождаше три години от едно място на друго,.. Като медникарин,.., тръгна един ден да отиде от едно село в друго. Р. Блъсков, ТПД (превод), 46-47.
МЕДНИКАРНИЦА ж. Работилница за медни съдове, в която обикн. те се и продават; бакърджийница. Най-сетне,.., най-добрият ми приятел, който имаше медникао-ница на градското пазарище, се съгласи оа изпълни молбата ми. Св. Минков, ПШ, 155. Има сградени къщи за някои художници, както стъклариите заведения,.., медникар-ниците. Т. Шишков, ПХ (превод), 52.
МЕДНИКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до медникар; бакърджийс-ки. Творчеството на Славейкова е творчество на един самобитен гений: израснал под ниската стреха на медникарския дюкян, той създава един език и кръсти една липгература. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 229. Най-вече го плени шумната медникарска чар-шия.., екнала от неспирния звънтеж на безброй чукчета в ръцете на майстори и калфи, които ковяха златночервения бакър и превръщаха листовете в тави и тепсии. А. Хрис-тофоров, А, 174. Татарски конници от ханс-ката стража препускаха за нещо из медникар-ската улица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 159.
МЕДНИКАРСТВО, мн. няма, ср. Занаят и поминък на медникар; бакърджийство, казанджийство. В началото на 19-ти век Шумен бил прочут в цялата империя с работилниците си за металически оръдия и медникарство. Г. Константинов, ПР, 19-20. Андрей Конаров,.., като свърши честно ме-дникарството, което учеше, обихождаше три години от едно място на друго. Р. Блъсков, ТПЦ (превод), 46. В Търново по време на Възраждането е било широко развито медникарството. НК, 1958, бр. 31, 4.
МЕДНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от медник; котле, менче, бакърче. — Гледай сега каква чорба ще ти сваря. — Тъстът мереше на око тригята в шепата си и внимателно следеше кипящата в медничето вода. Ем. Станев, ИК III и IV, 409. Над железните перила на извора бяха се надвесили сума хора, гребеха вода със стомни, кратун-ки, медничета, паници и шишета, разливаха я, пиеха и се плискаха по главите и лицата. Г. Караславов, СИ, 74.
2. Диал. Звънче, направено от мед; хлопатар-че. Когапю златарите плъзнаха по равнината и жълтите медничета на конете им пробудиха тихите селски улички, златановата майка излезе на вратата. Ил. Волен, БХ, 17.
МЕДНО. Рядко. Нареч. от меден (в 1 знач.); с цвят на мед, бакърено. Нагоре по пътеката към него тичаха двете вълчи псета и след тях немият му брат.. Лицето на брата му медно червенееше. А. Дончев, СВС, 840. Стръмнината надолу бе осеяна с грамадни скали и гъсти борови дървета, обагрени медно почти до самите върхове. Ив. Хаджимарчев, ОК, 288.
МЕДНО-1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е много сладък като мед1 или има вкус, аромат на мед1; медено-1, напр.: медно сладък, меднодъхав.
2. Който има цвят като мед1; медено-1, зла-тистожълт, напр.: медножълт, медночервен.
3. Който звучи приятно, който е приятен за слуха; медено-1, напр.: медногласен, меднозвучен, медноречив.
МЕДНО-2. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е направен от мед2 или който съдържа мед2; медено-2, напр.: меднобронен, меднокала-ен, меднованадиев.
2. Който има цвят подобен на мед2; медено1, бакъреножълт, напр.: медно
червен, медночервеникав.
МЕДНОАЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.
