II, 438. // Такъв документ, необходим за удостоверяване, че определено лице е отсъствува-ло от работа, училище и под., поради заболяване; болничен лист. — Иди да видиш какво става с Петко Сланината. Защо не идва на работа? Никакъв не се вижда и по гарата? Ако е болен,ида върви на лекар, медицинско да представи. И. Гешев, ВТ, 146.
О Медицинска сестра. Жена със средно или полувисше медицинско образование, която е в помощ на лекаря при прегледа или лекуването на болни. Няколко медицински сестри нареждаха операционните инструменти. А Институт за медицински сестри. Медицинска топка. Спец. Специален уред, кожена топка с определени размери и тегло, обикн. по-голяма в сравнение с топките за игра, която намира приложение в лечебната и профилактичната физкултура. Същото упражнение може да се изпълни с баскетболна или с медицинска топка. Б. Такев и др., Б, 8. Друг начин на редресация е лежането върху медицинска топка. Топката се поставя върху пода и болният ляга върху нея. Н. Манчева, ЛФ, 355. Медицински термометър. Термометър, използуван за измерване на телесната температура на човек или животно. Медицинският термометър, с който определяме температурата на човешкото тяло, има малка скала, от 33° до 42°, с означени десети части от градусите. Физ. X кл, 1951, 37. Медицински техник. Рядко. Фелдшер. Медицинско растение. Спец. Растение, което се използува във фармацевтичната промишленост за производство на лекарства и под. Много голямо значение имат медицинските растения, от които се приготовляват лекарства за борба с различни заболявания. Бтн VI кл, £ Тя [жълтата иглика] е много ценна, главно като медицинско растение. ВН, 1960, бр. 2690, 4. Медицинско свидетелство. Документ, издаден от лекар или здравно заведение, в което се дават сведения за здравосло-вното състояние на дадено лице. — Свободен си, можеш да си вървиш .. — Да, ще си вървя! И още сега ще отида при някой лекар за медицинско свидетелство. Пребихте ме за нищо и никакво... Д. Ангелов, ЖС, 64. Той пък, въз основа на медицинско свидетелство .. е освободен по вашия предмет поради това, че три пръста от дясната ръка му липсват. Чудомир, Избр. пр, 202.
МЕДЙЧКА ж. Жена медик. Студентките медички се влюбват от любов към науката. Хр. Смирненски, Съч. III, 31.
МЕДИЯ, мн. -ии, ж. Средство за масово осведомяване (радио, телевизия, вестници) на широк кръг от хора. Преди няколко десетилетия радиото 6euie единствената медия. А Електронните медии стават господстващи в средствата за масово осведомяване.
— Англ. media.
МЕДЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
Книж. Бавен, муден; медленен, медлив. Действително великодушний человек е благ, ход има медлен, гласът му е тежък и го-ворението му е твърдо. Пч, 1871, кн. 6, 89. Вървежът на истината е винаги мед-лен; а пак заблуждениепю върви с бързи крачки. Д. Витанов, НС (превод), 49. Пътят на Слънцето и месяца между звездите бил разглеждан и изучаван, додето най-медлените изменения на тези светила били забележени и измерени. Д. Витанов, НС (превод), 42.
— От рус. медленный.
МЕДЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Бавен, муден; медлен, медлив. Нестор го позна и тръгва, но с медленна и тежка стъпка, да го посрещне. Н. Ми-хайловски, ПТ (превод), 174. При Иоанна II Асеня,.., царството достигна първото си онуй величие, а при достойните негови наследници, то вече начна да отпада, само че туй падане беше медленно. Т. Шишков, ИБН, 230.
— От рус. медленный.
МЕДЛЁНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бавене, забавяне. Личните ни интереси,в това време на медления, ся изпоразиха. Ч, 1871, кн. 13, 392. Някои от по-първите в Цариград гърци, като зеха предвид .., мед-лението на патриарха да даде какъв да е край на тази разпра, постараха се да са сближат с българските народни представители и да дойдат до някакво си спогоде-ние. Р. Каролев, УБЧИ, 167.
— Рус. медленно.
МЕДЛЕННО. Остар. Книж. Нареч. от медлен; бавно, мудно. По възточните страни обаче образованието на жените върви медленно. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 26. Добрата бабичка .., предстъ-пяше медленно напред и с голямо смущение. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 112. Тука гледаш гайди свирят,..; там се селски моми и момци пременени накичени, пеят хубави песни и играят ту по-живо, ту по-медленно. Ч, 1875, кн. 13, 613. Ако съветът държеше работата тежко и медленно и ако ся въздържаше върху разширението на Унията, причината беше не неманието попове, а само положение на работите. УД, 32.
— Рус. медленно.
МЁДЛЕНОСТ, -тта, ж. Остар. Книж. Бавност, мудност. По възточните страни обаче образованието на жените върви медленно,..; но и в тази медленост на напред-ванието му виждаме често у жените дарования благородни, велики добродетели. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 26. Виктор и други военачалници думаха, че тряба да го чакат [Грациан],..; а Севастиан,.., думаше напротив, че не тряба с медленост да покажат, че ги било страх. Г. Кръстевич, ИБ, 138.
— Рус. медленность.
МЕДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Рядко. Бавен, муден; медлен, медленен. В боя он беше нетрепетен,.., в советованията и разлит-
