единици.
— От лат. medianus 'среден' през рус. медиана.
МЕДИАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се намира в средата или който преминава, пресича средата на нещо; среден, медиален. Когато даден орган е разположен по срединната равнина, неговото разположение в случая се определя като медианно. Ал. Гюровски, АЧ, 69. Медианен мускул. Медианен нерв.
МЕДИАТОР м. Мед. Биологически активно вещество в животинския организъм, с помощта на което се предават импулсите на нервната тъкан от една клетка на друга или от нерва на мускулното влакно. Тясно свързана с централната нервна система, а чрез нея и други медиатори с други органи и системи, кожата реагира рефлекторно с различни приспособителни механизми, нарушаването на които води до редица заболявания. Ил. Петков и др., КВЬ, 19. Електрическият импулс предизвиква отделянето на вещества-посредници (медиатори), които се пренасят в съседната клетка чрез дифузия и там отново възбуждат подобен електрически импулс. Вселена 69, 230.
— От лат. mediator 'посредник'.
МЕДИЕВИСТ м. 1. Спец. Специалист по медиевистика. На конгреса по българистика се събраха медиевисти от цял свят.
2. Остар. Писател от Средновековието.
— Фр mcdicviste или нем. Mediiivist:
МЕДИЕВИСТИКА ж. 1. Спец. Дял от историческата наука, който изследва историята, културата, езика, литературата и изкуството през Средновековието, обикн. на западноевропейските страни. През последните десетилетия българската медиевистика направи редица открития, които са принос не само в българистиката и славистиката, но и в общата европейска културни история. И Тази наука като учебна дисциплина във висше учебно заведение.
2. Разг. Учебник по този предмет.
— От лат. media 'средновековие, средни векове' през нем. Mediavistikum или фр. medicvistique.
МЕДИЕВЙСТКА ж. Спец. Специалистка по медиевистика.
МЕДИЕВЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Рядко. Медиевистичен. Медиевистко изследване.
МЕДИЕВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. чни, прил. Спец. Който се отнася до медиевист и до медиевистика; медиевистки. Медиевистичен конгрес. Медиевистична студия.
МЁДИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Който се отнася до медия, свързан е с медия. В предизборните дни политическите сили разгърнаха активна медийна кампания. Медийно време за съобщения. Медийна информация.
МЕДЙК, мн. -ци, м. 1. Специалист по медицина; лекар, доктор. — Пък аз съм само медик. И съпругът й е медик, единственият медик, уви, когото тя може да понася. Ем. Манов, БГ, 101. А пък не е ли вече време нашите no-вещи медици да ни подарят с някой кратък хигиенически учебник за училищата? Ступ., 1875, бр. 9-10, 67.
2. Студент по медицина. Студентите свършиха вечерята,.. Повечето бяха правници и един медик. Ив. Вазов, Съч. XXV, 157-158. [Балашев и Димка] споменаха човека, за когото Балашев беше говорил,.. Един недо-вършил медик от тяхната махала в Русе. А. Страшимиров, К, 72.
— От лат. medicus 'лекар' през рус. медик. — Си. Училище, 1871, кн. 1.
МЕДИК AMÈHT м. Мед. Лекарствено средство, обикн. произведено от фармацевтичната промишленост. В лазаретите просто нямаше физическа възможност да се помогне на всички. Липсваха превързочни материали, медикаменти. Не достигаше упойка. В. Геновс-ка, СГ, 441. — Ето, господин поручик .. — Е,..? — Тука, в тая кутийка има ... аспирин... хинин... и други медикаменти. Д. Калфов, ГТЮН, 122. Лекарите предписват необходимите медикаменти едва когато са напълно убедени в диагнозата. ВН, 1958, бр. 2053, 2. Съвременната фармакологична наука е открила редица нови медикаменти за борба с душевните болести и специално с шизофренията. ОФ, 1961, бр. 5142,4.
— Or лат. medicamentum през нем. Medikament.— Сп. Читалище, 1875, кн. 4.
МЕДИКАМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. тни, прил. Рядко. Медикаментозен. Медика-ментно лечение.
МЕДИКАМЕНТОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до медикамент; медикаментен. При изписването на болния се дават препоръки за хигиенно-диетичния режим и се назначават,.., съответно медикаментозно, амбулаторно, дома-шно или балнеосанаторно лечение. М. Василев и др., ВБ, 20. В следоперативния период продължи медикаментозното и диетично лечение. Ц. Михов и др., КП, 79. Най-много са случаите на професионални и медикаментозни отравяния. НТМ, 1966, кн. 211-212, 51.
— От лат. medicamentosus.
МЕДИКАМЕНТОЗНО. Мед. Нареч. Със, чрез медикаменти. Грипът се лекува медикаментозно с аспирин, аскофен и кофенал.
МЕДИКО-. Първа съставна част на сложни думи, със значение: медицински, напр, медикосанитарен, медико-
биологичен, медикофармаце fl-ти ч е н и др.
МЕДЙКОБИОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до медицина и биология; медикобиологически. Поради мекия му климат и изобилието на плодове Сухуми е бил избран за място, в
