на Абдул-Меджид (1839-1861) в няколко номинални стойности. След като оставиха на пан-гаря по едно бяло меджидие, гостите излязоха навън, дето се ръкуваха сърдечно с любопитните избиратели. Ив. Вазов, Съч. VI, 209.
— Не за кафе съм дошъл — подзе Абдурахман ага и постави цяло сребърно меджидие върху малката масичка. Ас. Христофоров, А, 188. После mue практически размишления, Нено-вица извадила пет бели меджидиета, взела из-ново кесията и затворила я в раклето. Л. Ка-равелов, Съч. VII, 43.
2. Турски орден за заслуги с пет степени (учреден в 1852 г.), раздаван в Османската империя. След тези думи //[егово] величество награди //[егово] блаженство Антима с два ордена: единът меджидие I-ий клас, на лента окачен, и други — меджидие П-й клас. Р. Каролев, УЧБИ, 177.
— От тур. mecidye от собств.
МЕДЖИДИ`ЙКА ж. У мал. от меджидия. Острата й брадичка се очертаваше по-воле-во,.., лицето ù се откриваше и пъстрите въз-кръгли очи изглеждаха по-големи, лъщяха ка-пю меджидийки. Б. Болгар, Б, 123.
МЕДЖИДИЯ, мн. -ии, ж. Меджидие. Събраните от тях пари, около 800 б[ели] меджидии са прибраха от нашия съкровищ-ник. 3. Стоянов, ЗБВ II, 44. Една мома не можел да я ожени нито баща й, нито майка й, най я оженват 100 златни меджидии. П. Р. Славейков, СКНГ, 47.
МЕДЖЛЙС м. 1. Истор. В Османската империя — местен административен орган от съвет на представители на турската власт и на поробеното християнско население. Рашид nauia въвежда в 1845 г. меджлисите, областните събрания, в които влизат и християни. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 46.
2. Истор. В Османската империя — редовно турско съдилище от първа инстанция (от 1869 г. ).
3. В Турция и в някои други мохамедански страни — народно събоание, парламент. В изло-жениепю си пред меджлиса министър-председателят изнася факти за плачевното състояние на държавните финанси. РД, 1950, бр. 166,4.
— От араб, през тур. meclis. Други (остар. и диал.) форми: мед жил йс, мезлйч, мезлйш.
МЕДЖИЯ ж. Диал. Доброволна, безплатна работа за подпомагане на някого; мед-жо, межа1. Тая година дядо Митор закъсня с вършитбата, та на малка Богородица свика меджия. В три хармана разпръсна снопи, пусна дикани. Мъже, жени плъзнаха из ръженица, заловиха се на работа. К. Петканов, ОБ, 138. На младини, кога бях чирак у Хаджистайковите, едно лято чорбаджията извика на меджия всичките момци и моми от махалата да му жънат. И. Петров, НЛ, 256-257. Когато я купи [нивата], Юрталана се запретна та я изора дълбоко, сетне събра меджии, откараха трийсетина коли тор, разхвърлиха го навсякъде, изядоха една овца на шиш и се разотидоха. Г. Караславов, С, 33. За да преварят есенните дъждове, братята решиха да свикат меджия. Тръгнаха от дюкян на дюкян да канят, а пък жените им поканиха всички съседи и роднини. К. Петканов, X, 224-225.
— От араб, през тур. imece.
МЕДЖО, мн. няма, ср. Диал. Меджия, межа1. - Синьо льо, я мой, синьо льо, / е та ща хитра научи / как да измамиш момиче: / .. /Е, мисля меджо да сбирам, /та ща и него да викам. Нар. пес., СбНУ IV, 23.
МЕДИ само мн. Тракийско племе, което в древността е населявало земите по средното течение на река Струма и поречието й в Кресненското и Рупелското дефиле. Тази войска на робите [въстанието на Спартак] трябва да бъде причислена именно към тракийската военна история не само защото нейният вдъхновител и знаменит пъл-ководец бил по произход трак, вероятно от племето на струмските меди, а и защото повечето от въстаналите роби били траки и гали. Ал. Фол, ТВ I, 12.
МЕДИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. Който се намира в средата или който преминава, пресича средата на нещо; среден, медианен. За да начертаем диаграмата на най-голямата дебелина на перката, т. нар. медиално сечение на перката, са необходими поне три дебелини. И. Пращинков, ТК, 396. За дълбокия слой на кожата се залавят следните мускули, изброени от медиална към латерална посока: мускул повдиган на горната устна и на носното крило;..; малък скулов .. мускул — ..и голям скулов мускул. Ал. Гюровски, A4, 161. Медиална равнина.
2. Езикозн. Който се отнася до среден залог. Медиален глагол. Медиален перфект. Медиално значение.
— От лат. medialis през фр. médial.
МЕДИАЛНО. Спец. Нареч. от медиален; средно. Отзад Кръониговите полета се определят, като започваме.. от средата на трапецовидния мускул и вървим лате-рално и медиално, т.е. очертаваме границите .. откъм рамото и откъм шията. М. Василев и др., ВБ, 40-41.
МЕДИАНА ж. 1. Мат. Права, която съединява връх на триъгълник със средата на срещуположната му страна. Триъгълникът ОММ е равнобредрен. Правата О А е ъгло-по ловяща. Тя е и височина, и медиана. Тритоном. VI кл, 30. Да се докаже, че трите медиани на триъгълника се пресичат в една точка. Матем., 1965, кн. 5, 10. Правите, симетрични на медианите .., минаващи през същите върхове, се пресичат в една точка. Матем., 1966, кн. 6, 9.
2. В статистиката — измерение на вариационен признак, което се намира в средата на подредените във възходящ и низходящ ред
