нея, изглежда, е било интересно да ме върти на медена паница. После ми стана ясно, че ме мотае. Т. Харманджиев, КЕД, 231.
МЕДЕНЕЯ, -ёеш, мин.св. меденях, несв., непрех. Рядко. Ставам сладък като мед. Крушите меденеят.
МЕДЕНЁЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от меденея.
МЁДЕНИЦА ж. 1. Пита, намазана или измесена с мед; медена пита, медуница2. — Върви, върви, та слагай на трапезата сичко, що се намери. Не трябват зелници, меденици, баници и друго. Н. Бончев, ТБ (превод), 5. Рада-Златаница обикаляше съседите, роднините си и нареждаше: — Тая да дойде да замеси хляба, оная кафето да опържи и да го смели, меденицата да направи. к. Петканов, БД, 23.
2. Народен сватбен обичай, при който в събота преди сватбата тържествено се раздава обреден хляб, намазан с мед. Момчето ни е сгодено, / сгодено, пръстан менено. / За сватба вино носиме, / за сватба, за меденица. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 135-136. Едничък Стовян на мама, /.. / и него мама пройоди/.. / за сватба брашно да мяли, / за сватба, за меденица.. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 81.
МЁДЕНКА ж. 1. Курабия, направена с мед. Обедът мина надве-натри, въпреки че в кухнята миришеше на меденки и ошав. В. Бончева, АП, 142.
2. Като прил. За плод, обикн. круша или слива — който е много сочен и сладък. // За плодно дръвче — който дава такива плодове. А Пламенчо и Звезделинчо успяха да отсекат ниските клони на трите меденки круши. Н. Каралиева, Н, 99.
МЕДЕНО. Нарёч. от меден През целия ден, възбуден, медено усмихнат, с трескави очи, Бъбреков скита из улиците на градчето. Челкаш, ОП, 11.
О Сладко и медено ми е. Разг. 1. Много сладко, вкусно ми е. Та той [Тъкачев] не за вечерята беше дошъл. Та той беше тук заради нея, заради Станка и каквото да сложат на софрата, ще му бъде сладко и медено. Г. Караславов, ОХ I, 147. 2. Много приятно, много хубаво ми е. — Е, ако не вярвате, идете вижте — спи ли Йонка дома му, като ягне на припек. Доведе я баща й от града, снощи по късно, да не видят хората... Хайде, да им е сладко и медено и на двамата.X. Райчев, ЗК, 100.
МЕДЕНО-1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е много сладък като мед1 или има вкус, аромат на мед1; медно-1, напр.: меденосладък, меденоуханен.
2. Който има цвят като мед1; меднозлатис-тбжълт, напр.: меденожълт, медено -ч е р в е н.
3. Който звучи приятно, който е приятен за слуха; медно-1, напр.: меденогласен, меден озвучен, меденоречив.
МЕДЕНО-2. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е направен от мед2 или който съдържа мед2; медно-2, напр.: меде но кован, медено-калаен.
2. Който има цвят подобен на цвета на мед2; медно-2, бакъреножълт, напр.: медено-бронзов, меденокафяв.
МЕДЕНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят като мед1, който е жълт със златисти оттенъци. Крушите бяха едри, ароматни и меденожълти.
МЕДЕНОСЛАДЪК, -дка, -дко, мн, -дки, прил. Който е много сладък, който е сладък като мед.
МЕДЕНОУСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който говори спокойно, приятно, благо; сладкодумен, сладкоречив. Тя е меденоуста, заприказва ли, всички я зяпват в устата.
МЁДЕНОЧЕРВЁН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има цвят като мед2; меден2, бакърен.
2. Като същ. меденочервено ср. Жълточервен, бронзовочервен цвят; медено, бакърено.
МЕДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от мец1. После присъствуващите си хапнаха медец, по-развеселиха се, както става обикновено след погребение, и си отидоха. Св. Минков, ПК, 25. Дъщерите му млъкваха и приседя-ваха само като гости .. когато ще си тръгнат, натурваха им масълце или медец в торбите и ги изпращаха с живо и здраво. Ст. Даскалов, СД, 197. Донесете ракийка / от жълтата, / малко с медец преварена. Ем. Попдимитров, Събр. съч. У, 21. — Що ми е по-благо от медец? / Огнец по-благо от медец. Нар. пес., СбВСт, 595.
О Медец ми пада / падне (капе / капне) на сърцето. Разг. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми много драго, чувству-вам голямо задоволство от нещо. — Ех, медец ще ми падне на,сърцето! Да помни до гроб Догановите. И. Петров, MB, 207.
МЕДЖЕРОК, мн. -ци, м. Диал. Според народната митология — зъл дух, който пакости на хората. Меджерок. В народното въображение тоя зъл дух се рисува като черно, рунтаво страшилище с четири огнени очи. СбНУ XLII, 114.
МЕДЖИД м. Зоол. Вид черноморска дънна риба с дължина около 15 см. със странично сплеснато тяло с кафеникаво-зе-леникав гръб и бял корем, която обитава крайбрежни води. Odonotogadus merlangus euxinus. В крайбрежните води на нашето Черноморие през зимата се появяват мед-жидът, писията, трицоната. Това са видове риби, които са се приспособили за активно съществуване при ниски температури на водата. П. Коларов, РП, 4.
— От араб, през ryp. me/it.
МЕДЖИДИЕ, мн. -та, ср. 1. Турска сребърна или златна монета, сечена по времето
