връщат в смъртни врагове. Св. Минков, РТК, 129. Само там, в малкото и тясно одайне, Тинка продължаваше сё още да преживява някои от сладките и хубави часове, които пълнеха живота й през медения месец. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 245. 2. Начало на нещо, което се предполага, очаква, че ще се развие добре. Кехайов дълго бе гонил самостоятелна служба, която да му развърже ръцете. Макар че замени Керанов с горчивина, подкара добре своя меден месец на управник. Д. Вълев, Ж, 142. Сладка <и> медена (маслена). Диал. 1. Народно название на болестта чума. „Какво ще ги пазиш, тия завалии? —.. — Те ръка и крак не могат по-шавна,..“ По-страшна от куршум е сладката и медена .. И без чума един обсаден град си има достатъчно грижи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 95. 2. Народно название на болестта шарка (Н. Геров, РБЯ). 3. Народно название на самодива. — Какви самодиви, тука пък самодиви ли има? — Как да ги няма — цяла нощ са плескали под воденицата и смях идеше, кикотене, та не ме оставиха да спя тия вещици. — Сладки и медени са те, не са вещици, — рече мливарят. Ц. Гинчев, ГК, 103. На раздяла Илийко внуши на Деля — да не казва никому нищо за станалото .. — Ама нищо, чу ли? Никъде не си бил, нищо не си видял. Спал си цяла нощ в стаичката си. Спал си и си сънувал, е-хе, такива сладки медени. Ст. Чилингиров, ПЖ, 133. Сладки и медени. Разг. Хубави, приятни думи. — Аз зная, Ценка с мене държи. Мойте сладки и медени никой няма да й ги разправи. П. Тодоров, Събр. пр II, 268. За овчар като ставаше дума някога, се говореха какви ли не сладки и медени... Безгрижно си живеел овчарят, волен човек бил той! Ст. Станчев, НР, 173. Сладко и медено ми е. Диал.
1. Обикн. при ядене — много ми е вкусно. 2. Много съм доволен от нещо; драго ми е. Сладък (благ) и меден. Диал. 1. Много добър, мил. — Да сте ми живи и здрави вие там, дето сте началства на моя син,.. За пет месеца ми го пратихте благ и меден. Г. Караславов, Избр. съч. II, 455. 2. Като пожелание — жив и здрав (Н. Геров, РБЯ).
МЕДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни и (разг.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. За хим. съединение, сплав и под. — който съдържа метала мед. При загряване медта се окислява и се получава меден окис СиО, който има черен цвят. Хим. VII кл, 1965, 67. Трябват хора, знаещи да завъртят машините и да пуснат медния концентрат към медодобивния завод. В. Ченков, ЗХ, 113. Във врачанските и бургаските склонове има медни руди. И. Радичков и др., ГСП, 10. Най-обикновените спътници на медта в сулфидните медни руди са пиритът и пиротинът. Ц. Цветков, М, 23. Меден сулфид.
2. Който е изработен от метала мед или в състава на който има мед. Някои по-богати хора оставяха медни некалайдисани съдове.
Г. Караславов, СИ, 30. Кафеджията при-тикваше и отдръпваше големите медни джезвета на огнището с горчиво кафе. Ц. Гинчев, ГК, 251. Чак по някое време медното хлопотарче пак морно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87. — Земи за хляб — додаде старият майстор и хвърли на тезгяха една медна монета от десет пари. Д. Талев, ЖС, 46. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите, украсени с ресни и медни пулове. Ст. Загорчинов, ДГ1, 42. Когато двамата приятели спряха на четвъртия етаж и зърнаха медната табелка на апартамента, те едновременно усетиха как силно бият сърцата им. П. Вежинов, СО, 32. Меден проводник. Медна жица. Медна ламарина. Медна броня. Меден обков. Н Муз. За духов музикален инструмент — който е изработен от мед и има специфичен тон (звук). Музикантите надуваха медните си инструменти и от тях се извиваше бърза и игрива мелодия. ВН, 1953, бр. 295, 4. А колко дълбоко е въздействието на тази проста музика от кларнета и медните инструменти върху ония толкова различни помежду си мъже и жени, които сме свикнали да изравняваме и сливаме в общата сива маса на понятието "народ7 О. Василев, ЖБ, 37.
3. Който е свързан с добиването на мед и с производството на изделия от мед. — Нямало било доста злато, така казал някой си наш професор, същият бил казал така за една медна мина, пък европейците я грабнаха като топъл хляб. Избр. тв. 383. Медна фабрика.
4. Прен. Който има цвят, подобен на цвета на метала мед — жълточервен, бронзово-червен; бакърен. А жаркото слънце изпичало скалните ядки на пясъчниците, оцветявало с медни и ръждиви багри това чудо на праморската вода. Ст. Станчев, НР, 8-9. Дафина сви по широката улица, излезе на морския бряг и се загледа в медното лице на Странджа. К. Петканов, В, 141. Дантеленият воал се бе смъкнал от главата й и пламъкът на вощениците златеше къдрите й с меден блясък. М. Смилова, ДСВ,
11. По великолепната му кожа [на зверчето], която излъчва медено сияние, се вижда кръв. Ем. Станев, ЯГ, 34.
5. Като същ. медено ср. Жълточервен, бронзо-вочервен цвят. Заговорих с бригадира, един здравеняк, загорял до медено въпреки сламената шапка. Н. Тихолов, ДКД, 13.
◇ Меден камък. Хим. Кристално вещество, образувано при окисление на графит, дървени въглища и аморфен въглерод с азотна киселина, съдържащо медни сулфиди. Медният камък съдържа максимум до 80-90% Си23 и Ре&. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 113.
> До медна бога, щебия, щесекарам. Диал. Извънредно много (ще бия, ще се карам). Въртя на медена паница някого. Диал. Неодобр. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го, както желая. За
