леи били им покорни. Г. Йошев, КВ И (превод), 1. — Менко, медведо, медведо, /погледни горе у небо, /ка си се небо разгърна, /та сам си Господ погледна. Нар. пес., СбНУ V, 75.
МЕДВЁШКИ,-а, -о, мн. -и, прил. Оспгар. и диал. Мечешки. Тии [германците] не са имали друго облекло, освен медвешки или воловски кожи, Г. Йошев, КВИ (превод), 115-116.
МЁДЕН1, -а, -о, мн, и и (разг.)-дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е от мед, който съдържа мед. Бенковица дойде и сама да види Лазара. донесе му пгя две бели медени пити, напоени и прелели от мед като сълза. Д. Талев, ЖС, 459. Малката селска кооперация, градена с такава любов и преданост, с каквато само пчелите градят медените си пити, привлече тоя ден хората от всички краища на селото. Ог. Даскалов, БМ, 31. — Вълчо ще подигне меденото гърне. Ран Босилек, Р, 60. Пчелите ни даже от кошери лете / прехвръкват натам като златни стрели, / та медена паша да дирят в полето / и нищо ни вече от вас не дели. Ем. Попдимитров, К, 129.
2. За хляб, сладкиш, питие и под. — който е приготвен с мед. Когато го видя отдалеч [Манолчо], тя заситнява по-бързо, тояжката й по-често чука по пътеката — и му подава скътана под престилката ябълка, сушени сливи, медено колаче. А. Дончев, ЙР, 158. В това време слугинята донесе паница с кисело мляко, пилаф, медени сладки и кани с червен шербет. — Яж и пий — рече ми Гюлфие. А. Дончев, ВР, 64. Припомнете си как оживяват героите на писателя били те рошавото врабче, сивият вълк, медената питка или хитрото клепоухо магаре. Е. Каранфилов, ЛФ, 2. Грузинецът сипва мед в бурето, разклаща съда и започва да хвали новапга си стока: „Медено вино! Медено вино!“ Й. Радичков, ББ, 145.
3. Който има вкус, аромат като мед. През 1907 година баща ми бе ходил по служба в София. Там бе навестил своя приятел с кошница „божествен тракийски памид“ — черен, рядък и меден. СбЦГМГ, 122. А днеска
— погледни от край до край небето — /.. / п пълните жита, градините, полето, / налелия се плод с избистрен меден сок. Е. Багряна, ВС, 60. На електрическата светлина короните на дърветата изглеждаха бутафорно зелени,.. От тях идеше гъст меден аромат. Ем. Манов, БГ, 102. Медени круши. Н Диал. Който е много вкусен. Трябвало да се види, дали ще бъде сладка туртапга и дали ще е меден тутманикът. Т. Влайков, Съч. 1,1925,203. — Хареса ли пш баницата? — Медена е. • Обр.
— Гэлямата ми дъщеря пристанала .. — По-сладко е така, Димо! Когато е крадено, е по-медно! К. Петканов, МЗК, 187.
4. Който има цвят, подобен на цвета на меда; жълтокехлибарен. Тя беше облечена в дълъг, надиплен фустан, още нов, на широки по четири пръста ивици кафяво и медено, а между тях — зелена чертичка, колкото гайтан. Д. Талев, ЖС, 332.
5. Прен. За звук, глас, песен и под. — който е мелодичен, приятен за слушане; сладък. Над дворища и градини припада тиха и спокойна лятна привечер,.. И от далечните усои долитат, трепетни и унасящи, медените звуци на хайдушките кавали. Г. Кара-славов, С, 108. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на вълни се носеше над селото и се разстилаше на отсечки по цялото поле. Елин Пелин, Съч. III, 89. Някога и аз тръгвах в про-зрачната септемврийска заран,.. И отдалече още чувах медения глас на училищното звънче. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Медени песни се вече не пеят, / огън дими в равнините. М. Петканова, КС, 9. // Нар.-поет. Обикн. за кавал — който има мелодичен звук. — Ще ти кажа, Лозане, ще ти кажа, стопанине: на портата ми чукат, с медени кавали ми свирят, слаба жена, проклета съм аз, ела да ме отбраниш. Д. Талев, И, 207. Вакли стада изведете / на паша ги поведете / с меден кавал засвирете! Ран Босилек, Р, 34. Безгрижно пастир че — дете, / цафара медена надува. Ст. Чилингиров, СБД, 17.
6. Прен. За думи, приказки — който е добър, изразява добри чувства; благонамерен, благ. До първи петли Халил бей хортува медени думи на малкия християнин. Шета-чите влизаха и излизаха. Затрупаха трапезата с ядене. А. Каралийчев, ПГ, 119. Вен-кина дял беше под самата корийка .. И Кънчо първо него виждаше, първо Венкина глас чуваше — кръшния Венкин глас, медените Венкини думи. Ц. Церковски, Съч. III,
63. Майка му се засмя, тръгна към момата,..; — Хайде, като си ми дошла, добре си дошла.. Затуй цяла вечер ме е тъкмил с медени приказки — вашето е било наредено, наречено. 3. Сребров, Избр. разк., 134. // За уста, език — който говори, произнася прия-тна мелодична реч. И пак се обади Йоан Сърчар: — Е, върви, върви тогава, даскале, с войводата. Тъкмо ти си най-сгоден: устата ти — медена, не може да не ти верва човек. Д. Талев, И, 254. — Не забравяй социалдемократите! .. Те имат оратори с меден език и се упражняват в специални кръжоци по риторика. Цялата им група може да нахълта в стачния комитет. Д. Димов, Т, 226.
7. Прен. За човек — който е мек, спокоен, кротък по характер; благ. — Меден е пустият му Станчо! — хвали той на ум бригадира. — Ако не е той, комай нищо няма да стане. Толкова го слушат. С. Северняк, ОНК, 97. — Нека доброто да та не оставя, медена моя снашице! А. каралийчев, В, 139.
О Меден месец. 1. Първият месец от съпружеския живот. Какво е това неминуемо преображение на новобрачните, които още в средата на легендарния меден месец изтре-зняват от романтичното пиянство на своята ергенска любов и изведнъж се пре
