МЕДАЛИОНЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от ме-далион; медальонче. Старинно медалионче.
МЕДАЛИСТ м. Лице, което е получило медал за някакви заслуги или постижения. Спортист медалист. Медалист по спортна стрелба.
— Фр. тсс1ш1Нз1е.
МЕДАЛИСТКА ж. Жена медалистка. Медалистка в математическата олимпиада.
МЕДАЛЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от медал; малък медал.
МЕДАЛЬОН м. 1. Кръгло или елипсовидно украшение, обикн. във формата на диск или елипса, или на малка кутиика, в която се поставя портретче, иконка, кичур коса и др. на близък човек, което се носи на шията, окачено на верижка и под. Той изнасяше и слагаше пред Ламбрева все по-хубави и по-хубави неща: пръстени, обеци, гривни, брошки, медалъони, кръстчета. И. Йовков, Разк. I, 152-153. Тя се преоблече бързо. Пръстите й трепереха, докато закопчаваше сребърния медальон около шията си. Л. Михайлова, Ж, 19. Иван Ковач успява да избяга от концлагера. У него остават вещите на Максим Раос, между които имало писма от майка му Роксанда, един медальон с неин портрет и разни документи. П. Славински, ГТЩ, 257. Може би сега ще го намери смъртта .. Той не е безсмъртен —.., жалко само, че няма да изпълни обещанието си към графиня Вознесенска да й донесе от Цариград седефен медальон. Й. Радичков и др., ГСП, 99.
2. Истор. Гръцка или римска монета от злато, сребро или бронз с висока стойност, сечена обикн. в чест на някакво важно събитие. Тази е много скъпа пара, медальон. Намери я Ганьо Кючукът на Пъдарската могила, е лозята. Чудомир, Избр. пр, 136.
3. Спец. В архитектурата и изобразителното изкуство — изображение, надпис, релефна фигура и под. в овална, кръгла или елипсовидна рамка, използуван като декоративен елемент на здания, платове и под. Пробуждането на интереса към античния сеят по време на Възраждането бързо довежда до възникването на все повече колекции от скулптурни произведения и медалъони от тази епоха. Ар. Ковачевски, СК, 113. Тя [марката] има за централен сюжет държавния герб, включен в медальон, отпечатан в релеф, а в долната част на медальона е изобразена пощенската емблема. ВН, 1958, бр. 2210, 4. Това беше малка елегантна рамка от сива кожа, с вдлъбнати страни и по средата елипсовиден медальон. Г. Райчев, Избр. съч. II, 25. Такава балюстрада увенчава и горния етаж. неговите стени са гладки, а нишите над малките правоъгълни отвори са заменени с овални медалъони М. Бичев, АНВ, 32.
4. В нумизматиката — монета с възпоменателен или дарителски характер.
5. Ястие от месо, обикн. изпържено на кръгчета, което се поднася с богата гарнитура.
Вътрешното филе,.., се нарязва напречно на порционни парчета,.. От него се получават аламинутите — бифтеци,.., медалъони и ноазети. Н. Сотиров, СК, 64.
6. Остар. Медал. Повечето от тия руси биле прости солдатц; мнозина носиле медни кръстове,.., а някои биле украсени с по 4-5 медальона. НБ, 1876, бр. 1, 118. Нашият млад поет Г. Вазов са е удостоил да получи тия дни, за награда на отличната си поетически дарба, златен медальон НБ, 1876, бр. 1,211.
— От ит. meduglione през фр. médaillon или рус. медальон. — В-к Нова България, 1876, бр. 1, 211. — Друга форма: медалион. v
МЕДАЛЬОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни и -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до медальон. Медальонена верижка.
— Друга форма: медалибнен.
МЕДАЛЬОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. oth медальон; малък медальон. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата à шийка едно златно медальонче с такава тъпичка верижка,.. — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Гостът беше разкопчал палтото си. виждаше се верижката на часовника му. Едно медальонче се клатушкаше от неговия енергичен говор. Ст. Станчев, HP, 114.
— Друга форма: медалионче.
МБДАНИЦА ж. Диал. Медарка (във 2 знач.); медунка.
— Or Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕДАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който произвежда или търгува с мед.
2. Мъж, който много обича мед.
МЕДАРКА ж. 1. Жена медар. Ралчо отвори куфарчето и каза: — Това е за Минчо. като идва дома, той все това казва на жена ми: „Такава погача, како Есенке, никой не може да умеси!“ А пък това е за тебе! Ти нали си медарка. Сг. Даскалов, СЛ, 65.
2. Муха, която обича да каца по мед или по други захарни или сладки неща; медунка, меда-ница.
3. Плод, обикн. круша, слива и под., който е много сладък. Майката [на Каралийчев] — мълчалива и кротка като всякога — все се навърташе около него и току пъхаше в ръЦете му ту орехи, ту сушени сливи, ту някоя по чу-до оцеляла круша-медарка. Г. Русафов, ИТБД, 127.
МЕДАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до медар.
МЕДАРСГВО, мн. няма, ср. Занятие на медар.
МЕДВЕД м. и медвёда ж. Остар. и диал. Мечка. Медвед и плъх, орел и сврака, / бор исполин и ниска драка / в един хомот впрегна съдбата. Ив. Вазов, Съч. I, 183. Всичките животни, па и ония, от които ся ми боим, например: вълци, медведи, тигри,
