МЕД2 265 МЕДАЛИОН
друг. — Пълна е държавата на падишаха с бегълци от войската. И само това да му е гайлето, с мед да ги нахрани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 49. С уста мед и масло <лея>, в сърце пелин и отрова. Диал. Не съм искрен, лицемерен и лукав съм.
МЕД2, медта, мн. няма, ж. Химическият елемент Си — розовочервеникав ковък метал с висока електропроводимост, разпространен в земната кора под формата на сулфиди, окиси, карбонати и др., рядко в чисто състояние, който се използува в техниката и електротехниката, както и за добиване на различни сплави. Медта се употребявала в чист вид или като сплав още от дълбока древност. Днес тя намира широко прило жение в електропромишлеността и маши-ностроението. Р. Димитров, РЗН, 32. Установи се, че микроелементите манган, мед,.., цинк и други се отличават с висока биологична активност. Д. Георгиев, ТЖР, 33. Някога саксонски рударщ са добивали олово, мед, сребро, въглища. И. Радичков и др., ГСП, 14. Той [Стоян] не забелязва как се приближи към долния край на стълбата един стар човек със сини очи,.., с червено като мед лице. Д. Талев, ЖС, 44-45. Слънцето се спущаше над езерото — голямо, червено като разтопена мед. Д. Добревски, БКН, 5. Аноона мед. Електролитна мед. Черна мед. Н Разг. Този метал като материал за изработване на различни домашни съдове, украшения и др. Гозбите бяха народни, съдините — тежки сахани и тави от стара мед. Й. Йовков, Ж 1946, 110. Карловските леяри,.., произвеждат в разцвета на своя занаят и други предмети: .., всевъзможни видове домашни съдове от мед. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 23. Зиме Белоснежка кладяла огъня и закачала котела на веригата: котелът бил от мед, но лъщял като злато — тъй хубаво бил изтрит. А. Разцветников, Сн (превод), 35. Ще ги запази ли паметта на бъдещето? Тия обвегпрени и загорели лица, като кована мед... Й. Йовков, Разк. III, 198.
◇ Кована мед. 1. За метал — който е обработен по специален начин чрез изчукване с чук. Полилей от кована мед. 2. За метален предмет — който е направен по специален начин чрез изчукване с чук. На стените — дърво и кована мед.
МЕДАЛ м. и (остар.) ж. Почетен знак, обикн. във вид на кръгла металическа пластинка с релефно изображение и надпис, който се връчва на лица за ознаменуване на дати, за награждаване на участници в събития, на отличили се в труда, учението, изкуството или спорта_или за бойни и граждански подвизи и др. Бихме се всички. Нашият председател стигна до Австрия. Награден е с два ордена и два медала. Н. Фурнаджиев, МП, 59. — Господин Стамов ще ни похвали, че сме открили престъпника... — Точно така. А сетне — поздравителна телеграма от Министерството на вътрешните работи, награда, а може би и медал. М. Марчевски, МП, 59. През 1894 г. Кънчев се завзел с чудесна енергия да състави етнографска колекция от Македония, за да представи българската култура на етнографското изложение в Милан[о\.. От това изложение той беше награден сгьс златен медал. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Той е поръчал в странство едно голямо число възпоменателни медали с релиефния образ на Шипченския храм-паметник. Бълг., 1902, бр. 525, 3. Зрелостниците, показали изключителни знания и отличен успех в гимназиалния курс и на зрелостния изпит, се награждават със златни и сребърни медали. НК, 1958, бр. 3, 2. На гърдите на ветераните от войните блеапяха по няколко медала. Д Медал за граждански заслуги. Медал за храброст. Златен медал. Сребърен медал. Олимпийски медал.
О Две страни на един <и същ> медал; две страни на медала; медал с две страни.
Книж. Казва се за неща, които са неразделно свързани и обикн. са противоположни. За опознаване живота има толкова значение здравото, колкото и болното. То са две страни на един медал — за да го познаем, трябва да го гледаме и от двете страни. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 104.
— Славата е медал с две страни. Горчив и сладък плод, но все таки и плод желан. Кр. Кюлявков, СПП, 41. Другата (обратната, опаката) страна на медала. Книж. Отрицателната страна на нещо. Като други поети от онова време и той [Ив. Ст. Андрейчин] се жали, че не е живял, че животът му нап-разно е преминал. Това е обратната страна на медала. Тази същата напредничава и смела интелигенция в други моменти се поддава на миньор ни настроения, колебае се и страда. Ив. Богданов, СП, 188. Неприятното за туристите е обратната страна на медала: когато полето е чисто, а Витоша е покрита от стоящи или лекоподвиж-ни мъгли. П. Делирадев, В, 260. Няма да ми дадат (да ми окачат) медал; медал ли ще ми дадат (окачат). Разг. Няма да ме похвалят, да ме наградят (за подчертаване, че някакво поведение или постъпка няма да бъде оценено, отбелязано, макар и да заслужава).
— От ит. medaglia, през фр. médaille или рус. медаль. — С Радулов, Галерия из Монтионовски премии (превод), 1857, XI.
МЕДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до медал. Медална кутия. Медална лента.
МЕДАЛИЕР м. Изк. Художник-прило-жник, който проектира и изработва медали.
МЕДАЛтРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Изк. Който се отнася до медалиер. Медалиерно изкуство.
МЕДАЛИЕРСГВО ср. Изк. Създаване на модели на медали и пластичната им изработка.
МЕДАЛИОН м. Медальон. Златен меда-лион.
