нася малко добро, а причинява много зло. — Море денят се познава от сутринта — взима по реда си думата Евтим градинарят. — капка мед, блато жлъчка. Хр. Бръзицов, НЦ, 87. Като мед, сладък. Много (сладък). — Отвъд — черниците! Какви им са огромни бубонките! Пък сладки! Като мед! К. Христов, ЧБ, 46. Динята е сладка като мед. Колкото у точилото мед имам. Диал. Съвсем, никак нямам. С пари и място в рая се купува, ала пари , бай Иван имаше колкото у точилото мед. Хр. Пелитев, ХО, 16. Мед ближа и пирони сека. Диал. Умея да говоря много хубаво, съобразявайки се със случая. Мед да капне да го оближеш. Диал, За къща, дом — много чист, подреден, много добре поддържан. Стаята й е мед да капне да го оближеш. Мед <и мас-ло> ми капе / капна (ще ми капе / капне) в (на) сърцето (душата); мед <и масло ми пада / падне (ще ми пада / падне) в (на) сърцето (душата). Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо, почувствувах (ще почувствувам) голямо задоволство от нещо. Снощи Манол сияеше, мед капеше на сърцето му, когато Христина започна да дрънка клюките из града и да се хвали с какво уважение сега гледали хората на тях. Ем. Станев, ИК III и IV, 398-399. И ето че бай Петър зачести в нашия клуб. Слушаше беседите с. отворени уста. Мед му капеше в душата, когато чеуше словото за Съветския съюз, за конницата на Будьони, за народните съвети. А. Каралийчев, НЗ, 58. Мед и масло потече (ще потече). Разг. Настъпи (ще настъпи) голямо благоденствие и приятен, лек, спокоен живот. — Сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той, — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Добре сте, казват и толкова. Н. Каралие-ва, Н, 164. Мед купува, мъст (оцет) продава. Диал. Употребява се за човек, зъл към другите, който прави добро само когато е в негова полза. Мед <ми> капе в устата. Разг. Много ми е сладко, вкусно, обикн. като ям плод, сладкиш и под. — Като ги хапнеш [крушите] — мед капе в устата ти. А. Каралийчев, ЛС, 52. Мед ми капе (се лее, тече) от устата. Разг. 1. Много съм сладкоду-мен, говоря приятно и увлекателно. Него [шаха] султанът го е викал да му държи ваз (проповед); от устата му мед течеше, всекиго разплакваше с умните си и философски думи. Ц. Гинчев, ГК, 154. 2. Говоря с иай-нежни думи на някого, като му засвиде-телствувам своите добри чувства и внимание. „Жена не, ами кукличка. Да й се ненаг-ледаш. Пък добродушна, добродушна... мед капе от устата й“. Ст. Чилингйров, СБД, 45. Като речеше някога „Коленце!“, та сякаш мед й капеше от устата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 312. 3. Говоря за някого само хубави неща, ръководен от добри чувства към него. Мехлем и мед ми капе на сърцето (душата). Диал. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми драго, извънредно приятно от нещо, чувствувам голямо задоволство от нещо. — А вие, — обърна се бирникът към останалите трима селяни.
— Вам... драго ви беше, а? Санким, добре ви беше, мехлем и мед ви капеше на сърцето, като слушахте тоя хъшлак да се подиграва с един чиновник! Н. Попфилипов, БД, 68. На брадата му щеш намериш и от Бъдни вечер от меда, и от Великден от яйцето. Диал. Употребява се за човек, който много се капе, когато яде. Намазвам / намажа с мед джукнте на някого. Диал. Давам подкуп на някого. Ни мед съм ял, ни сърце ме боли. Диал. Не се бъркам в работите на другите. Ни<то> меда, ни<то> жилото не искам (не ща). Разг. Абсолютно нищо, нито добро, нито лошо (искам) от някого. — И не ща на Дели Дима ни меда, ни жилото — от людс-ка мъка проклето имане не искам. 3. Среб-ров, Избр. разк., 130. Щеше му се да иде при Наня и да му каже: „Вземи си нивата, не ти ща нито меда, нито жилото!“ Г. Карасла-вов, Съч. I, 326. От мед се ие яде. Диал. Много е добър, сполучлив (за нещо, за някаква успешна работа). От точило мед изстисквам. Диал. Искам да взема пари на заем от скъперник. Падна ми секира в меда. Диал. Случи се това, което най-много ми харесва, най-много обичам, сполучих така, както желаех. По мед и масло. Без пречки и затруднения, лесно и много добре. — Как е, как е? — Добре, всичко е по мед и масло. Потича / потече (тече, тръгва / тръгне, върви) като по мед и масло. Разг. Започва да се извършва (извършва се, става) без пречки и затруднения, лесно и много добре.
— Е, то да речем, че всичко е текло по мед и масло — не е, ама нали свършихме тая работа — отдавна ни е леко на душата. Кр. Григоров, Н, 130-131. Една сутрин подна-чалникът Пенчев се яви на доклад при началника Генчев... Работата тръгна, както се казва, по мед и масло. Св. Минков, Избр. пр, 257. — Млада е Людмила, семейните й работи ще се подредят, ще тръгнат по мед и масло, затова ти подписвам с две ръце. А. Гуляшки, СВ, 230. Правя си устата да ям мед. Диал. Загатвам, подсещам, намеквам за нещо, което желая да получа или в което желая да участвувам. С лакерда мед ям. Диал. Върша всичко наопаки. С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат. С мед <и масло> да го (я) мажа (намажа), храня (нахраня). Разг. 1. Употребява се за човек, който е много добър, много ми харесва, обикн. в сравнение с друг. — Твоят Димо е друг човек. Желязко да имаше неговата снага, щях да го храня с мед и масло. К. Петканов, МЗК, 16. 2. Ирон. Казва се за някого, който е по-малко лош, по-поносим и представлява по-малкото зло в сравнение с
