МЕГДАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до мегдан. Преди два месеца на мегданския кладенец булка Варлаами-ца беше изяла по гърба бухалката на булка Селямсъзка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си. Ив. Вазов, Съч. XI, 77.
— Друга форма: мсйдански.
МЕГДАНЧЕ ср. Диал. Умал. от мегдан, малък мегдан, площадче. Гюргево потъна в дълбока сънна тишина. По кръглото мег-данче на чаршията фучеше само снежната вихрушка и затръшваше вратниците. С. Северняк, ОНК, 8. Механите бяха претъпкани с народ. И вън, по пейките, не малко селяни бяха насядали. Из мегданчето сновяха жени, някои с деца на ръка. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 203. Тук-там пресечките се разширяваха g малки мегданчета с чешми и разпятия. И. Вълчев, СКН, 11.
— Друга форма: мсйданчс.
МЕГЕР м. Физ. Уред за измерване на големи изолационни съпротивления на електрическия ток. Изолационното съпротивление на намотките се измерва с индуктор (мегер). К. Карчев и др., ЕЛ, 76.
— От гр. |дёуа<; 'голям' проз рус. мегер.
МЕГЕРА ж. 1. В гръцката митология — една от трите богини на отмъщението — еринии, олицетворение на завистта и омразата; фурия. Къде и как да избягам от собствената си кожа—/аз, весталка, мегера и дева, /аз, бедна дъщеря на Ева. Е. Багряна, ЗМ, 73. 2. Прен. Книж. Зла, свадлива жена. Отвори се вратата и влезе старата му слугиня, мегера с изпипю и свирепо лице. Ив. Вазов, Съч. IX, 118.
— От собстн.
МЕГЮ предл. Диал. Между. Девойко, нова градино: / пипер и шекер садена, / по-негде годе босилек, / а по мегю них карамфил, / по прелезите трендафил. П. П. Славейков, КНП, 95. Хей, момета, път чинете, /да помина мегю двете. К. Христов, Кр, 48*
МЕД1, медът, меда, мн. (рядко) медовё, м. 1. Гъсто, обикн. кехлибареножълто вещество със сладък вкус, което пчелите правят от нектара на цветовете. Пчелите преработват пренесения нектар в мед. Б. Би-жев, СП, 39. Бистра мажеше масло и мед върху филия хляб и си тананикаше. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 27. И млякото, и маслото, и яйцата, и медът — всичко имаше необикновено добър вкус, от всичко лъхаше някаква необикновена преснота. Д. Калфов, Избр. разк., 44. Грозде ли се набере,.., мед ли се извади,.., пача ли се свари — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. Медът представлява смес от различни въглехидрати (захари), съдържащи белтъчни вещества, восък, смоли, гумозни, багрилни и ароматни вещества. ПН, 1934, кн.
4, 60. Акациев мед. Балкански мед. Горски мед. Липов мед. • Обр. Жената е отрова или мед: /тесто, когато люби, кога не люби — мед. Ив. Вазов, Съч. III, 227. Но кой не би към пропаст полетял, / веднъж меда на любовта узнал? Ем. Попдимитров, СР, 101.
2. Разг. Сладък сок, който съдържат зрелите плодове. През време на обеда,.., те се опитаха да въодушевят и децата за едно весело пътуване до Преспа през тия хубави септемврийски дни, когато капе мед от плодовете на смоковниците, от зрелите гроздове по лозята. Д. Талев, С II, 12. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат., 130.
◇ Брала муха мед, потънала в оцет. Диал. Употребява се, когато някой вместо добро направи зло. Бъркам / бръкна в <делвата о меда. Разг. Използувам положението, властта си, за да крада от общото, държав-ното имущество. — Конфискувайте ги [мебелите]/... Всичките ги конфискувайте!... Само че по списък... Да не задигне някой нещо, че напоследък взеха да бъркат в меда... Да, да, има сведения... Обзавеждат се другарите, ще им се да живеят в добре мебелирани домове. Др. Асенов, ТКНП, 22. Работниците събират лев по лев от коравия си залък, а водачите злоупотребяват с хиляди левове. И тия, същите водачи, плачат за сиромашията, а утре, взели властта, ще бъркат в меда. Раб., 1932, бр. 31, 2. — А бе, няма ли между вас някой, който да не е пипал чуждо през живота си? —Да пази Бог, такъв човек между нас няма. Нали знаеш, господарю, че ние [министрите] бъркаме в делвата с меда. А. Каралийчев, С, 15. Бял мед. Разг. Акациев мед. А бял мед нямау вреки кош, него млади пчели го правят. И. Йовков, ЧКГ, 113. Върви <като> по мед и масло. Разг. За нещо — ставам, извършвам се без пречки или затруднения, лесно и много добре. Магазинът на двамата братя бил един от най-уредените и богати магазини на улица „Пирот“. Отначало всичко вървяло по мед и масло .. И касата се пълнела с пари, много пари. С. Таджер, ПНМ, 105. — Три години този вестник лъга, че на фронта всичко върви по мед и масло, че войниците са доволни. Г. Караславов, ОХ И, 554. Да ти ядат устата мед. Диал. Казва се като отговор, когато някой каже хубава, приятна дума или пожелае нещо хубаво, добро. Зет като мед. Разг. Много обичан, скъп зет. Като пчели (мухи, оси) на мед. Разг. В голямо количество и в надпревара, с голямо желание или настървено. На такива млади мъже казват „лъскачи“.. Лекомислените момичета се лепят за тях като мухи на мед. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 197. Капка мед в ока оцет; капка мед в ока жлъчка и оцет; капка мед, блато жлъчка. Диал. Употребява се, когато някой с постъпките си допри
