се отнякъде стражата и поиска да разтури хорото. Ив. Мартинов, ГТМ, 103. Спомням си, че веднъж, на път за Карлово, ние спряхме на широкия мегдан в Пирдоп. А. Каралийчев, С, 243. На градския мегдан бе се събрало\ едно голямо множество граждани. Т. Влайков, Съч.Ш, 67. Турци си турски думаха: / „Утре е Света неделя, / Рада щем да си обесим, / сред село, среди мегданя, / на крива круша, ветруша“. Нар. пес., СбГЯ, 26. 2. Разии Широко място. Ка се диже Марко добър юнак, /излезоше на двор, на мегдани, /та си зема тая остра сабля. Нар. пес., СбНУ XLIV, 8. Праите мегдан, триесе момчета, / ке да рипа Деница девойкя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 355.
◇ Вземам / взема мегдан. Диал. Получавам преднина, изпреварвам някого или нещо. Я пък това знам: рано ли засееш, тегли зърното влага, корени се дълбоко и взема мегдан преди студовете. Затова ми раждат нивите. Н. Хайтов, С, 20. Нападателите се спущаха безрезултатно.. Мурджо прелиташе край самите им бедра, вземаше мегдан, завъртваше се леко и с два-три скока се озоваваше между тях. Г. Караславов, Избр. съч. I, 124. Давам / дам мегдан на някого. Разг. Помагам на някого, откривам му възможност да се прояви, да напредне или да направи нещо. — Мъжът е хитър дявол, ви казвам. Дръж го здраво — показвай интерес към работата му,.. Пък му давай мегдан да повлезе в кафенето да се срещне с приятели. М. Кинкел, СбЦГМГ, 48. — Ела сега, майсторе. Като му даваше все мегдан, ела да го чуеш. П. Тодоров, Събр. пр III, 21. Деля (меря) мегдан с някого. Разг. Съпернича си с някого в някаква дейност, област, на едно равнище съм с някого. Онзи, който дръзваше да дели мегдан с него, намираше смърпгта си от куршума или от ятагана му. И. Йовков, CЛ, 126. На него му беше органически чужда дребнавостта, завистта, стремежът да дели мегдан на литературното поприще. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 343. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) на мегдан нещо. Диал. Разг. Правя да се види или узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Съд! Съд! Съд за Стамболов и шийката му! .. Нека всичките му злодейства излязат на мегдан. Г. Кирков, Избр. пр I, 27. Ако народниците бяха дошли на власт, щяха да изкарат на мегдан речта на Гешева, а сега като са в опозиция, те изкарват на мегдан речта на Тодорова. Бълг., 1902, бр. 454, 1. Има мегдан. Диал. 1. Съществува възможност нещо да стане, да се осъществи. Ако при тая ослепителна действителност „Мир“ можа да оспорва успеха на правителството в законодателните избори, защо да го не оспори сега, в едни избори, за избраните лица, в които има много по-широк мегдан да се лъже? Бълг., 1902, бр. 528, 3. И кон, и човек толкова отдавна бяха остарели, та щ знаеха дали още има мегдан да се старее. Й. Радичков, ББ, 141.2. Има време за нещо, рано е да стане, да се осъществи нещо. Още не е започнал да се готви за изпитите, но има мегдан до сесията. Имам мегдан. Диал. Със следв. изр. със съюз д а. Мога, в състояние съм, по силите ми е да направя нещо. Имам мегдан да напредна в занаята. На мегдан. Диал. 1. На разстояние.
— Десетина ще търчат до Града и обратно, ще вървят на доста мегдан един от друг! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 636. 2. На лице, наяве. И той създаде Рисувалното училище. И хубавите плодове на тая му инициатива са на мегдан. Рисувалното училище,.., е един безсмъртен паметник на Величкова. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 206. А пък сега да врат парите, пак няма да постигнат. За туй пет, за онуй десет, видиш кесията се изпразнила. А на мегдан нищо няма. БР, 1931, кн. 8, 309. Не съм останал <с десет си-рачета> на мегдан. Дшл. Не съм изпаднал в крайно бедствено, безизходно положение. Правя (сторвам / сторя) мегдан на някого или нещо. Диал. Правя място на някого да мине, да ме задмине или да премине. Дига Филип негова боздогана, / та си бие Марко-вата коня, / да му стори мегдан да замине. Нар. пес., СбНУ Х1Л11, 39. Че грабнаха тежки тупозини, / че грабнаха и мегдан сториха. / Иска Марко по-напред да фърли, / иска арапин по-напред да фърли. Нар. пес., СбНУ XXVI, 154. Юнашки мегдан. Нар.-поет. Двубой-съзтезание по сила и юначество. Провикна се Секула детенце: / „Ай да видим, църна Арапино, /да те видам що юнас-тво имаш; /../ Ти остави шест краля вързани, / остави ги на пътот да стоят, / та изпадни на юначки мегдан!“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 115-116. Ой ми та тебя, Мили-ци, / .. / Излез на юнашки мегдан, / да видим, джанъм, Милици, / кой е юнак над юнака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 121.
— От араб, през тур. теу(1ап.— Други форми: мейдан, мъгд&н.
МЕГДАНДЖИЯ, -йята мн. -йи, прил. Нар.-поет. 1. Мъж, който се бори с неприятел, противник, който дели мегдан с някого (Т. Панчев, РБЯд).
2. Здрав, силен кон. Си станало най-малечок Стефо, / от си зело коня мегданджия, / да си одит во Камнена града. Нар. пес., СбАИ, 125.
— От тур. шеу(1апд1. Друга форма: м с й д а н " ж й я.
МЕГДАНЛЪК. Остар. Мегдан, площад. Пред него се отвори празно пространство, един безкраен и грозен мегданлък. Ив. Вазов, Съч. III, 85. Где скиташ там из оня мегданлък? Д. Подвързачов, Б, 109.
— Днешний Цариград не може да даде ни най-малко понятие за стария, който с великолепните си здания, памятници и площи (мегданлъци) превъзвиишваше светската столица. Б. Димитров, АI (превод), 47.
— От тур. теугюпЬк. Други форми: мейдалък и мейданлйк.
