МЕДЙКОБИОЛОГЙЧЕСКИ 272 МЕДИЦИНА
което да се отглеждат с медикобиологич-ни цели маймуни, които живеят постоянно на открито. Л. Мелнишки, ПГТ, 38.
МЕДЙКОБИОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -
и, прил. Спец. Медикобиологичен. Неоценим принос за разрешаване на медикобиологичес-ките проблеми на космическите полети представляват историческите полети на Юрий Гагарин и Герман Титов. HTM, 1961, кн. 10,7.
МЕ Д ЙК О С АНИТ ÀPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до медицина и санитарна хигиена. Създаде се широка мрежа от здравни пунктове и медикоса-нитарни части със свои болници,.., лаборатории за обслужване на работниците от предприятията. Анат. VIII кл, 183.
МЕДЙКОФАРМАЦЕВТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до медицина и фармацевтика; медикофармацевтически. Медикофармацевтична промишленост.
МЕДЙКОФАРМАЦЕВТЙЧЕСКИ, -а,
-о, мн. -и, прил. Медикофармацевтичен. Ме-дикофармацевтическа промишаеност.
МЕДИНЕ ср. Диал. Растението градинска слабонога; сусамка, сусамика, кана-чи-чек. — Лудо ле, море, младо ле, /.. / изо рай рамни дворои, / посей се с твойте дердои, / .. / ако ти никне медине, / меден ке бидеш со мене. Нар. пес., СбНУ XV, 53.
МЕДИСОН м. 1. Танц от американско-канадски произход, който се изпълнява групово, в бързо темпо, с определени фигури и стъпки, разпространен в Европа през шестдесетте години. Долу младежите опитваха стъпките на медисона и българинът си помисли, че след две години, когато новият танц стане популярен и в неговата страна, той вече ще бъае твърде стар за бързия му ритъм. Н. Драганов, ТМС, 113.
2. Музика за този танц.
— От англ. събств. — Друга форма: м & д и с ъ н.
МЕДИТАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е свързан с медитация.
— Каква е пъргава, чудесна агитаторка ще бъде всред широките маси. Виж, ти си друго нещо. Ти имаш повече медитативен ..темперамент. Ти си по-наклонна към умствена работа. Ст. Костов, М, 27.
◇ Медитативна лирика. Лит. Стихотворения с философско съдържание за смисъла на живота, любовта, смъртта и под.
— От лат. meditatus ’обмислен' през фр. méditatif или нем. Meditativ.
МЕДИТАЦИЯ ж. Книж. Рядко. 1. Вглъбяване, съсредоточаване за дълбок размисъл, размишление или преживяване. Горката домакиня,.., не можа да забележи изчезването му от масата, защото в момента със затворени в сладостна медитация очи, третираше степените на екзалтация в извънбрачните романи. Пл, 1969, кн. 23, 87.
2. Състояние на особено психическо съсредоточаване, свързано обикн. с мистични, религиозни и др. под. цели.
— От лат. meditatio 'обмисляне, размишление' през фр. meditation или нем. Meditation.
МЕДИУМ1 м. 1. Според спиритистите — лице, което е посредник между хората и духове по време на сеанс. От някое време насам Чарли Чаплин взима редовно участие в заседанията на един прочут американски клуб на спиритистите. Оказало се е, че Чаплин е извънредно добър медиум. Р, 1926, бр. 225,4.
2. Прен. Книж. Посредник. Без човек да е и най-малко суеверен все пак не би могъл да се отърве от представлението, че е .. само безсъзнателен орган, само медиум на свръхмощни сили. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15. Артистът е гласен медиум на скритото в душите им [на хората]/ Ас. Злата-ров, Избр. съч. III, 295. Сякаш млечната нощ, балканът,.., бледата луна изведнъж бяха намерили медиум за своята поезия, заговориха за загадъчния си живот с хората чрез една стара поема и гласа на една неука жена. Т. Жечев, БВ, 421.
— От лат. medium ’среда' през фр. médium или нем. Medium.
МЕДИУМ2 м. Муз. Среден регистър — тоновете между най-ниските и най-високите. Нейният глас (алт) е добър само в медиума, когато в долния и високия регистри губи цвета си. К, 1927, бр. 111,4.
— От лат. medium 'среда'.
МЕДИУМ3 м. Грам. Рядко. Среден залог.
— От лат. medium 'среда'.
МЁДИУМЕН1, -мна, -мно, мн. -мни,
прил. Рядко. Който се отнася до медиум1. Поетът е „медиум“ и само в тази плоскост неговата личност има отношение към поезията. Колкото по-съвършена и изтънчена е нейната медиумна организация, толкова по-мащабна и ценна е поетическата й роля. Ал. Лилов, К, 66.
МЕДИУМЕН2, -мна, -мно, мн. -мни,
прил. Муз. Който се отнася до медиум2.
МЕДИУМЕН3, -мна,и -мно, мн. -мни,
прил. Грам. Рядко. Който се отнася до
медиум3; среден, медиален.
МЕДИЦЙНА ж. 1. Система от научни знания и практическа дейност, насочени към укрепване и съхраняване на здравето и продължителността на живота на човека й предпазването му от болести и лечението им. За съжаление медицината не разполага с ефикасно лекарство за тая ужасна болест. Ем. Станев, ТЦ, 56. От покойния ми баща съм наследил земя и чифлици с петнадесет хиляди глави добитък. Мога,., и да се заловя за новата си работа със същото усърдие, с каквото служех досега на медицината. Св. Минков, ДА, 42. Най-добрата медицина е тази, която не само лекува болестите, когато се явят, но която навреме ги предотвратява.
2. Тази наука като специалност във висше
