почти в лицето на магазинера мократа блуза. — Гледай! Тарас, СГ, 55. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става пом-пиерка?.. — Жената е мераклия за магази-нерство... Т. Монов, СН, 141-142.
МАГАЗИНЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магазинер; млад магазинер. "А бе, колко годеници има тая даскалица — нали около нея се въртят двамата офицери, пък и от нашите селски хашлаци — този Риза, магазинер четоп. Б. Несторов, СР, 230.
МАГ АЗИНЙР АМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Нежел. Събирам, описвам и подреждам някакъв материал или стока на едно място; складирам, магазинирам се страд.
— От нсм. Magazinieren.
МАГАЗИНЙРАНЕ ср. Нежел. Спец. Отгл.същ. от магазинирам и от магазинирам се.
МАГАЗИНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магазин1; малък магазин. Той измина „чар-шията“ с нейните ханове, кръчми, са-рачници, налбантници и железарски магазинчета. Д. Димов, Т, 29. Може би беше студент, а може и продавач в някое от малките еврейски магазинчета, които преди време имаше със стотици по централните търговски улици. П. Вежинов, ЗНН, 7. Излязоха на прашен мегдан със схлупени магазинчета, повечето на български занаятчии. Гр. Угаров, ПСЗ, 53.
МАГАЗИЯ ж. 1. Помещение при ж.п. гара, пристанище, аерогара, митница и др., в което се разтоварват и съхраняват стоки и пощенски пратки. Колачев, който уреждал на свой клиент някакви претенции за изгубена пратка от магазията на гарата, се срещнал няколко пъти с началника. Г. Ка-раславов, ОХ III, 248. Когато нямаше нищо за ядене, вкъщи сваряваха по малко царевица, която през лятото баба Катерина беше събрала край магазиите на пристанището. П. Здравков, НД, 72. В Ост Енд се намират големите магазии и местата за товареше на корабите. Т. Икономов, ЧПГ, 40.
2. Остар. Голям търговски магазин със склад за съхраняване на стоката. — Снощи е пристигнал .., и макар да не иде от балканските усои както ние, а от магазията на баща си, той е славен хъш. Ив. Вазов, Съч. VI, 22. Както винаги най-много купувачи се трупаха пред магазията на търновския търговец Велчо Атанасов-Джам-джията. Г. Дръндаров, ВЗ, 12.
— От араб. през тур. magaza или рум. maga/.ie.
МАГAH м. 1. Машина за първична преработка на суровия памук, която отделя влакната от семената. От дума на дума стигнаха до машините и до големите печалби, които те даваха. И подхвърли Гатю да купят заедно дарак и маган. Г. Карасла-вов, С, 97. Валцов маган.
2. Машина за преработване стеблата на за-харната тръстика и за получаване на сок, от който се произвежда захар. Тръстиков маган, в чиито зъби са пъхнали прекалено много стебла, отказва да смила стръковете и навред хвърчат пръски и меласа, без нито капка сок да влиза в улея. Д. Вълев, 3,164.
— От гр. liayyavi. — Друга (диал.) форма: манган.
МАГАНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от маганя и от маганя се. Като привършиха кърската работа, Кръстевица започна да купчи вълната,.., и взе да попрочиства памука, който бяха набрали това лято. Започна да нагажда всичко за влачене и за маганене, за предене, тъкане и шиене. Г. Ка-раславов, ОХ I, 12-13. В двора на института видяхме .. машини за маганене на памук. А. Каралийчев, ПД, 226-227.
— Друга (диал.) форма: маганене.
МАГАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от маган; малък маган. Жената .. продължи да върти маганчето и от едната страна изчистеният памук се диплеше в положения панер, а откъм другата оголените семена падаха черни и твърди, с формата на сълза. Л. Михайлова, Г; 33.
МАГАНЯ, -йш, мин.св. -йх, несв., прех.
1. Чистя памук от семената с помощта на маган. „Памукът плаче, защото го боли“ — беше казала тя преди години на децата си.. Толкова време измина оттогава, но и до днес почнеше ли да магани памук, тя винаги си спомняше ония свои думи. JT. Михайлова, Г, 33.
2. Диал. Правя, работя нещо. Събрал е разни инструменти и цял ден магани нещо.
3. Диал. Бия, удрям, блъскам някого (Н. Геров, РБЯ III). маганя се страд.
— Друга (диал.) форма: маганя.
МАГАРЕ мн. -та, ср. 1. Нечифтокопит-но домашно животно от семейство коне, с голяма муцуна, дълги подвижни уши и къса козина, използвано обикн. за пренасяне на товар, като впрегатно добиче и рядко за месо. Equus asinus. Той му поръча да тури дисагите на магарето и да тръгне за село Войнягово. Ив. Вазов, Съч. XXII, 45. Доведе и той [Аврам Немтур] самият цял керван от натоварени коне, магарета и катъри, а след него пристигнаха още много товари. Д. Талев, ЖС, 276. Още в първите дни след пристигането си той [Ян Бибиян] се зае да помага на стария си баща. Двамата ходеха с магарето в гората и носеха дърва, които продаваха на пазара. Елин Пелин, ЯБЛ, 7. Като наближаваше [Теодосий] Търново,.., настигна го един непознат калугер, възсед-нал на магаре. Ст. Загорчинов, ДП, 232. През мегданя мина една сака, впрегната с магаре, а след нея — двама гранични войници. И. Йовков, ЧКГ, 155. От дълбочината на един двор изрева магаре, после лавна куче... и пак тишина. М. Грубешлиева, ПИУ,
241. Атовете се ритат, магаретата патят. Погов. Бий самара, да се сеща магарето. Погов. Краставите магарета, през де-
