мълчаливо край калфите,., и влезе в малката канторка в дъното на магазина. Д. Та-лев, ПК, 112. Неговата собствена работа не вървеше, но хаджи Петър беше оставил доста къщи и магазини, които даваха добър приход. Й. Йовков, АМГ, 75. Един магазин (търговска къща), която има порядък, има много шансове (вероятности) за успех. Кр. Кърджиев, А, 321. На самия ъгъл на улицата се помещаваше малък антик-варски магазин. Г. Райчев, Избр. съч. II, 179. Денонощен магазин. Магазин на самообслужване. Оказионен магазин.
—Ог араб.прсз. през фр. magasin или нем. Magasin. — Ив. Бо-горон, Всеобща география за децата (превод), 1843.
МАГАЗИН2 м. 1. Техн. Специална кутия или сандъче, в което са разположени елементи от машина или от апарат. Най-новите модели линотипни машини работят едновременно с няколко магазина, които са снабдени с различни комплекти от матрици. Г. Върбанов и др., HT, 198.
2. Техн. При пушка, карабина и под. — част с форма на кутия, в която подавателната пружина изтласква патроните към цевта. Петьо взе десет пачки. Една от тези пачки той пъхна в магазина на пушката, зареди я и сложи предпазителя. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 273. Донесоха почти нова карабина, но я дадоха на по-стар боец, а неговата — на мене.. Турска, без магазин — всеки патрон трябва да пъхаш отделно. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 52. Без да се мае, той [лейтенантът] залегна на рубежа и натисна пачката в магазина — затворът изщрака. Б. Несторов, СР, 101. Въло се пре-мерваше, стреляше и чак когато пачката падна от магазина на карабината.., спря. Кл. Цачев, СШ, 43.
3. Спец. Част от пчелен кошер, която се поставя по време на най-активния цъфтеж над пчелното семейство и в която се слагат питите за мед. Много добре ще бъде, ако се предостави на купувача възможността да оборудва кошерите, които купува, с нужните му части: магазини, корпуси и други. Пчел., 1978, кн. 10, 27.
— От араб, проз фр magasin или HCM.Magasin.
МАГАЗИНАЖ, мн. няма, м. Спец. Такса, която се плаща за престоя на стока или багаж в склад, магазия на пристанище, ж.п. гара или в обществен гардероб. Продължителното стоене в магазията обременява пратките с излишен магазинаж.
— От фр. magasinage.
МАГАЗИНЕН1, -йнна, -йнно, мн. -йнни, прил. 1. Който е пердназначен за магазин1. Магазинно помещение.
МАГАЗИНЕН2, -йнна, -йнно, мн. -йнни, прил. 1. За пушка, карабина и под. — който е с магазин (във 2 знач.). Против желанието на „патриотите“ да „воюват“ ние не бихме имали нищо,.., ако те са готови първи да изпитат годността на магазинните пушки и силата на скорострелните топове на турските войски. Г. Георгиев, Избр. пр, 337.
2. Който се отнася до магазин2 (в 3 знач.). Изложбата [на пчеларското дружество] ще обема следующите отдели:., продукти и изкуствени произведения от тях (мед: цен-трофужен, магазинен и лексозен). Пряп., 1903, бр. 24, 3.
МАГАЗИНЕР м. 1. Продавач в магазин1. Те [селяните] бяха си накупили еднакви костюми,.., защото магазинерът беше докарал в селкоопа само от един цвят и от една мярка. Ст. Даскалов, ЕС, 242. Преди шест години брат ми мислеше за инженерство, но спряха документите му още в село и той стана магазинер. Л. Михайлова, Ж, 139. Кой измисли Цочо да бъде магазинер в кооперацията? — Цочо е за там — подхвърлиха някои. — Трябва да се оправи магазина, да се доокарат поовече стоки за хората. Кр. Григоров, И, 61.
2. Лице, което е материално отговорно и отчетно и се грижи за съхраняването и оборота на стоки или материали в някакъв склад. Дано Коцов бе назначен за магазинер и щеше да държи ключовете от склад на кашкавал, мас и всичко, което се реквизира за войската. Т. Харманджиев, КЕД, 239. Лиляна си припомни оня ден, когато отиде при Панов, началника на строителния район, с молба да я назначи за магазинер. Т. Монов, СН, 37.
3. Лице, което отговаря за магазия или работи в магазия (в 1 знач.). Бай Пондю обходи всички близки и далечни познати и приятели, на всички се оплака, '.. Съвсем случайно срещна и магазинера на гарата, на когото, когато имаше случай, беше правил дребни услуги. Г. Караславов, Избр. съч. II, 217. Еоин неделен ден,.., приятелят ми отишел в селото Харманлии на разходка, без да каже на магазинера, че вагонът № 1417 е ангажиран. 3. Стоянов, ЗБВ I, 247.
— От фр. magasinier или нем. Maga/iner.
MArA3HHÈPHH, мн. Mara3HHèpH, м. Остар. Магазинер. На Сейменскйта станция той изпълняваше длъжността магази-нерин. 3. Стоянов, ЗБВ III, 230.
МАГАЗИНЕРКА, мн. -и, ж. Жена магазинер. В Беловица стовари хляба самичък. Друга сутрин се пазари за тая работа, изнудва магазинерката да му отвори бира или да му даде да зашепи от чувала със захарта. Л. Михайлова, Г, 99.
МАГАЗИНЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от магазинер1. Ще приведа примера с магазинера на кварталния колониален магазин Кочо Фотев. Така или иначе, след проведената му ревизия инспекторите констатираха известна неточност в магазинерската му дейност. Тарас, СГ, 69-70.
МАГАЗШгеРСТВО, мн. няма, ср. За-наятие, работа на магазинер. — Пондьоо, Пондьо! Да ти опустей и магазинерство-то, и главата дано! Гледай! — завря тя
