рини дядо Тома отиваше в кръчмарницата на Мисиря,.. У него винаги се намираше някоя бъчва със старо маврудово винце, запазено за по-първа ръка хора. Г. Караславов, Избр. съч. V, 153. Имаше и свинско, и овче, и маврудово вино за поливане. Г. Стоев, ЦЗ, 174. Царят бил много зарадван и заповядал да ги нагостят с печен заек и маврудово вино. Ламар, ПР, 66.
МАВЦА, мн. няма, ж. Диал. Мас. Сещо си имаме готоо [за сватбата]: /— От глуф-че [глушче] меше; полно со мавца, / и яз си ядам, и в село даам. Нар. пес., СбБрМ, 365.
МАВЪР, мн. -ври, ле. 1. Обикн. мн. В древността — картагенско-римско название на коренното население на Северна Африка. Варвария,.., първоначално я населяли маврите, нумидянете и знаменитите кар-тагеняне,.. В 697 лето в нея ся заселили car рацини. Ив. Богоров, ВГД (превод), 284.
2. През Средновековието — название на мъж от мюсюлманските арабски племена от Северна Африка, които през VIII в. завладяват Испания; мавританец. Някой немски граф Сигфрид, тръгва на война против маврите в Испания и оставя в неутешима скръб жена си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 99. Ревността е анахронизъм и несъмнено ще дойде времето, когато хората няма да могат да разбират нито мъките, нито поведението на Шекспировия мавър. ЖД, 1967, кн. 7, 18. Маврите били добре подкрепени с пресни сили и винаги имали за принцип да нападат през деня и нощта, като по такъв начин не давали никаква почивка на испанците. БД, 1909, бр. 18, 3. По-навътре [в Африка] ще намерите маврите, които обичат да са скитат из пустините. С. Бобчев, ПОС (превод), 249.
— От лат. maurus 'черен' през нем. Maure вер. през рус. мавр. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
МАВЪРСКИ, -а, -о, лш.-и, прил. 1. Който е на мавър, принадлежи на мавър. Ма-върско облекло. Мавърска сабя. Мавърски доспехи.
2. Който се отнася до мавър, който е свързан с мавър. В началото на VII в. започва мавърското нашествие в Испания.
3. Мавритански (във 2 знач.).
МАГ, мйгът, Màra, мн. мйги и мйгове, след числ. Màra, м. Книж. 1. В древността и средновековието — жрец, който се занимава с гадаене и правене на магии; магьосник, влъхва1. Замислиха се всички звездобройци, що предрича звездата.., разгънаха страници от загадки, изписани със знакове на древни маги. Н. Райнов, БЛ, 111. Жреците (влъхвите, магите) са приносили за народа жертва наи боговете по върховете планински. Г. Иошев, КВИ (превод), 46. Царят попитал магите (волевите, мидийските жреци) що значи този сън. Н. Михайловски, PB И (превод), 35.
2. Прен. Поет. Вълшебник. Поетът е не само резонатор, спонтанен изразител на стремежите и чувствуванията на хората от своето време — той е носител и на идеали. Без да бъде маг и вълшебник, водач и пророк — поетът притежава верен усет за най-добрите пътища, към които следва да се насочи обществото. Ив. Богданов, СП, 153. Вън времето лети неудържимо / над старата земя, над моя свят, /..,■/заплита ме във звездната си мрежа / и без да бъда маг или пророк, / аз зная — днешният ми труден ден / от полунощ ще се нарича вчера. Д. Пантелеев, ТЗ, 91-92.
— От перс. през гр. рауо„;, лат. magus — Н. Михай-лонски и др., Очерки из историята... (превод), 1865
МАГАЗА ж. Остар. и диал. 1. Магазин (в 1 знач.). “3а да задоволим поканените гости и поуталожим до една степен глад-ността им, бяхме принудени да ходим по разни магази да търсим що ще за тази цел, за постиганието на която ся купиха от недалеко находящата се свищовска магаза чер хайвер, риба и лимони. П. Мирчев, К, 185. Да може человек да пресъди колко са ся сега усъвършенствували предметите на изкуствата и фабричните изделия, требу-ва само да влезне в няколко магази, гдето ся продават различни чужденстранни стоки. Г. Йошев, КВИ (превод), 351.
2. Маза, изба, зимник. Никое друго по-мно-го не може да навреди храчливите, освен когато седят в места ниски и влажни,.., в хизби (магази) влажни и в зимници. С. Доб-роплодни, 3 (превод), 35.
3. Склад за стока. Покрай новопостроените магази за барута, покрай новите къьили на Пазвантоглувата войска, Софроний стигна до новия пашовски конак. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 245. [Безистенът] служеше при том [това] и като безопасна магаза за стоки на странни търговци. ЦВ, 1856, бр. 267,29.
— От араб. през тур. maga/.a.
МАГАЗАДЖЙЯ, -йята, м. -йи, м. Остар. и диал. Собственик на магаза или продавач в магаза (в 1 знач.). Един ден, като видяхме притеснение за пари (имахме да даваме на магазаджията за рокли), продадохме пай-тона заедно с конете за единадесят кесии.
4. 1875, бр. 8, 371.
— От тур. maga/agi.
МАГАЗЙЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ма-газия. Аз с удивление гледах на магазийни-те прозорци с изложените в тях за показ стоки, старателно и артистически наредени, с цел да привличат публиката. ССГ (превод), 209.
МАГАЗИН1 м. Помещение или сграда за продажба на стоки. Гърмежът по улиците, високите здания на румънската столица, богатите магазини, разкошните накити на жените,., зашеметиха госпожа Тур-кулова. Ив. Вазов, Съч. XII, 23. Ицо мина
