вестна, заслужила личност; гробница. Слизаме към голямата гробница на Атридите .. Един изумителен каменен свод, висок няколко десетки метра,.., виси без колони и без прозорци и обгръща тоя мавзолей, дето са лежали някога митичните царе на Арголида. К. Константинов, ПЗ, 210. Казват, че той [императорът] хранял особно уважение към паметта на картагенс-кия герой и заповядал да му въздигнат великолепен мавзолей от бял мрамор. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 279. // Паметник-костница на загиналите по време на война бойци или доброволци. В памет на загиналите герои в манастира е издигнат мавзолей. Ст. Михайлов, БС, 109. По време на Освободителната война братята руси прославиха Плевен с героичния си подвиг. В чест на падналите руси и румънци признателният български народ издигна в центъра на града величествен мавзолей. Геогр. X кл, 179.
— От гр. собеги. през лат. Маияоют и рус. маизолей.
МАВЙЯ неизм. прил. Диал. Син, модър. Облекол джубе от мавия чоа. Т. Панчев, РБЯд, 199.
— От араб, през тур. таук Т. Панчев, Допълнение на бзлгарския речник от Н. Герои, 1908.
МАВЙЯ, мн. -йи, ж. Техн. Долната без-космена страна на животинска кожа. Когато се цели отделянето на косъма в запазено състояние, кожата се намазва откъм долната си страна (мавията) с каша от същите вещества [сулфиди]. Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 403. Всички варници, подсилвани със сулфиди, причиняват повреждане на космите, което е нежелателно, когато се преработват кожи с ценен косъм,.. За такива случаи се прилага с успех обезкосмяването със сулфидна каша, която се намазва по мавията на кожата. Ог. Младенов и др., ОТК, 54.
— Неизв.
МАВРАДА ж. Диал. Болест по лозята, при която плодът и листата на растението се покриват с черни петна.
— От гр. цаораба 'черно петно, чернилкп'. — От Н. Геров, Речник на блъгнрекий изик, 1899.
МАВРЁСКА ж. Изк. Вид орнамент, характерен за мавританския стил в изкуството.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАВРЙКА ж. Диал. Вид неголяма беломорска риба; дребна скумрия.
— От гр. раир1х1 — От Вл. Георгиев и др., Български егимологичен речник, 1986.
МАВРИТАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Мавритания (държава в Западна Африка).
МАВРИТАНИИ, мн. маврит&ни, м. Просто нар. 1. Мавър. В Каблешковия музей в Копривщица се пази една, наподобяваща кларнет „фузея“ с фуниевидно дуло, каквито мавританите употребявали срещу испанските рибари по времето на арбалета. И с тая огнестрелна играчица ко-привщенци трябвало да делят мегдан с да-лекобойните „шнайдери“. Н.Хайтов, П, 314. Най в старото време тя [Барбария] бе владение на мавританите, нумидийците и кар-тагеняните. С. Бобчев, ПОС ( превод), 258. 2. Мавританец.
МАВРИТАНКА ж. Жена от основното население на Мавритания (държава в Западна Африка).
МАВРИТАНСКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от Мавритания и от мавританец. По-голямата част от мавританското население се занимава с животновъдство.
. МАВРИТАНСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от Мавритании; мавърски. Мавританското влияние тука е голямо и чух не само от един мадридчанин да казва с гордост, че ду-шата на испанеца е наполовина мавритански. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 372. Колко е голям новият град Барцелона!.. Многоетажни къщи, в които се кръстосват всички древни и нови стилове: готика, мавритан-ска архитектура, примитивизъм, модернизъм. А. Каралийчев, С, 85.
О Мавританска костенурка. Вид костенурка с жълта коруба на черни петна. Мавритански стил. Архит. Изк. Арабски стил в архитектурата и изкуството на народите в Северна Африка и Южна Испания от VI до XV в., богат с колонади, аркади, куполи и особено характерен с подковообразната арка, също с богата пластична и резбарска украса от растителни и геометрични елементи. Прозорците,.., на горната си част бяха извъртени в полукръг, по мавритански стил. Ив. Вазов, Съч. VI, 150.
МАВРУД, м. 1. Само ед. Сорт черно грозде с тъмни, едри, топчести зърна, из-ползувано за производство на вино или за оцветяване на други вина. Практиката показва, че сортовете на мискетните грозда
— .., както и сортовете: димят, болгар,.., мавруд — добре узрял, чауш и др. дават отличен натурален гроздов сок. П. Даскалов и др., ТК, 88.
2. Лозе, засадено с лози от този сорт грозде. В Асеновград и околността от „незапомнени“ времена копанта на мавруда започва след 2 февруари. Н. Хайтов, П, 287.
3. Само ед. Червено вино от такова грозде. Павел седна пак, наля мавруд, но отпи само капчица. Г. Стоев, Зав., об. Този път той [Щурецът] седеше на една маса в Клуба на бръмбарите и пиеше отлежал мавруд. П. Незнакомое, СНП, 139.Три бригади наливат вина — сунгуларски мискет, гъмза, мавруд и карловски мискет в бутилки. ВН, 1960, бр. 2672, 1. // Ед. и мн. Количество от това вино, което се вмества в една бутилка. Донесъл съм три мавруда и две тамянки.
— Ог гр. рт)роб81 'черничък'.
МАВРУДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мавруд (в 1 знач.). През летните неделни ут
