МА3, съюз. Диал. Ама1. По цяла нощ думтят войнишки чизми, /ма някак хее, из-глухо: дум... дум... дум, / та ще речеш гробари гробъе копат. Сл. Красински, БН, 43-44. — Пусто останало / Романското поле, / че го току фалат, / че е берекетно, / ма е поморливо. Нар. пес., СбВСтТ, 255. А Бальо ме каже: „А бе, Менто йолдаш, / я при мене йала, другар да ми станеш, / байрак да ми носиш по планината“. / А Менто му каже: " а бе, Бальо кардаш, /.. / юнаци жа диря, ма не като тебе. " Нар. пес., СбНУ XXXIX, 67.
МА4 частица. Разг. Ама2. Онези дни си купих плат за пердета,, от оня, целуле дето го казват. Ма то хубаво нещо — едни цветчета, цветчета и лъщи като копринен. Б. Обретенов, С, 147. — Ма ние не можем да пишем на машина... — Ще помислим, ще помислим! — Ма какво има да се мисли? Давайте секретарка и помощник и това е
— делово каза бай Иван. Ч. Шинов, ГП, 13.
— Ма, господарю... таквозинка... ще жените ли г-ца Евгения? И. Йовков, М, 105.
МААЗА ж. Остар. и диал. Маза. Ицо Бабулев едва-едва се поусмихна, както му беше обичай понякога,.. Така, с притворени очи, той и сега виждаше гъмжилото от купувачи в маазата му. Д. Талев, ПК, 34. Наоколо бе градът — гевгерлиите сараи на вила-етските аяни,.., големите маази от двете страни на улицата. П. Константинов, ПИГ, 101. А живеял, както казуваше, в Галата, дето имал и маази, сиреч дюген с всякаква спю-ка. П. Р. Славейков, ППI (превод), 25. Отведнъж наспоред нея [стаята], из маазата — капака на маазата беше там — излезе Калмука. Й. Йовков, В АХ, 107
— Друга (форма): м а г а з А.
МААЗАДЖИЯ мн. -йи, м. Остар. и диал. Мазаджия.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МААЗИЧКА ж. Остар. и диал. Мазичка.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МААЛА ж. Просто нар. Махала, махла. Сека вечер маалата се събираме у тех на приказка.
— Друга форма: м а л Л.
МААЛКА ж. Диал. Вид чекрък за предене ма дебела прежда.
— От Вл. Георгиен и др., Български етимологичен речник, 1986.
МА АМ1, -аш, несв., непрех. Простонар.
1. Ходя бързо. Гледам го вчера — маа напред и нищо не чува и не вижда.
2. Работя. Цял ден маам по задачи и пак не свърших всичко.
МААМ2, -аш, несв.\ мана, -еш, мин.св. ма-нах, св., прех. Проспюнар. Бия, удрям. На него му дай цял ден да маа барабана. А Като мана нема да повтора — на место те оставям.
МААНЕ1, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от маам1.
МААНЕ2, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от маам~ биене, удряне бой, побой.
МААНЕ3, мн. -та, ср. Диал. Грубо, дебело изпредена вълнена прежда, която се използува за плетене и тъкане; махане. Мой-то либе у гората, / .., / пременено, накитено, / феслето му от кратуна, / пискюля му от маане. Нар. пес., СбВСтТ, 856. Бръкни, моме, извади пръстен, дой, ладо ле, / .. / синьо маане на стена виси. Нар. пес., СбВСт, 164.
— Друга форма: м а н е.
МААНЕ, мн. -та, ср. Вид източна, ориенталска песен с провлачена мелодия с много извивки. Турците бяха застанали в кръг и гледаха. Двама надуваха зурли, двама биеха тъпани, двама пееха маане. А. Дончев, ВР, 255. До късно в нощта се разнасяше тъжният и зноен напев на маанетата. Д. Спространов, ОП, 152.
— От араб. през тур. тааш.— Друга форма: мане.
МААР ж. Геогр. Геол. Фуниевидна или кръгла вдлъбнатина на земната повърхност във вулканични области, образувана при изригване на газове. Особен тип са вулканите, които независимо от фуниеобразния си отвор нямат вулкански конус. Това са т.нар. маари, образувани от гигантски газови взривове с ограничена продължителност и без изригване на лава и други материали. Хр. Тилев, В, 11 .В много части на острова се срещат примитивни форми на вулкани, т. нар. маари. С. Кюпрюбашиев, И, 26.
— От нем.Мааг.
МААРА ж. Диал. Пещера. — Казвай сега, Йоргаке, где остави меджиите, та идеш с празни дисаги? — пита Тодораки.
— То пари като пари, ами на еминиите табаните останали нейде из маарите, та си стъпвал на гол крак. Д. Немиров, Б, 64. Намират ся пещери (маари), от които копаят камени сол. П. Берон, БРП, 91.
— От тур.тийага. — Друга форма: м а р *\.
МААСАРЕ, мн. -та, ср. Остар. Обсада, обкръжение, блокада. Славяните са отличавали с изкуството си да ловят своите врагове, като са скривали в ормана или в тревата: така веднаж за Велизария, при обсадата (маасаре то) Ауксима, уловил славянин едного гота. 3. Княжевски, ВИ, 13-14. А после множество славяне биле пратя-ни от хана против императора Маврикия, код Селянин, тоя град восям дена бил от тях в маасаре. 3. Княжевски, ВИ, 18.
— От "раб; през Typ.imihu.sara. — Друга форма: м а с а р е.
МАВЗОЛЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни. Прил. от мавзолей. Черквата е интересна със своята мавзолейна част, в която има костница. А Мавзолеен комплекс.
МАВЗОЛЕЙ, -ят, -ея, мн. -еи, след числ. -ея, м. Голям, величествен, обикн. във формата на сграда, надгробен паметник на из
