м
М1, мн. няма, ср. 1. Тринадесетата буква от българската азбука, с която се означава съгласи ата м (изговаряна мъ). Печатно м. Ръкописно м. Главно м.
2. Фон. Билабиална експлозивна назална со-норна съгласна. Меко м. Твърдо м.
М2 и (удължено) м-м, м-м-м, междум.
1. За израз на съмнение, на недоверие. И тръгва [пръчът] да опише голяма дъга през шумаците, за да предпази стадото от опасност..и „М! М! Чакай да я видя аз тая работа!“ И. Радичков, СР, 9.
2. За израз на изненада, понякога примесена с досада. М! Ти ли си? Не ти ли омръзна да ме безпокоиш?
3. При затруднение да се отговори, да се каже нещо. — Кога се върна снощи? — М-м... Около десет часа.
4. Само м-м и м-м-м. Обикн. придружено с жест — с леко събрани с върховете си пръсти на ръката, поднесени към устата. За изразяване на възхищение, възторг, задоволство от нещо. — М-м-м! Сладкото е великолепно!
МА1 и (удължено) маа, частица. Разг.
1. При обръщение (обикн. към имена и лица от женски род) или само, като обръщение
— за изразяване на близост, фамилиарност, благоразположение. — Мамо ма — рече по едно време момичето. — Я виж! Защо е толкова черно това яйце? Св. Минков, ПК, 20. Ами нали му ля куршум, ма, мамо? — Лях му! За друго лях, не за охтиката! Г. Караславов, Избр. съч. И, 134.
— Ама какво, ма, како Спаске... Какво съм ви сторила на всичките, ма... — Мария из-хълца отново .. — Койиоткъдето свари на мен си изкарва яда... Й. Стоянов, ПД, 78.
— На теб ли остана ма, Еленко моме, / на теб ли остана, / на друм да седиш ма, Еленко моме, / на друм да седиш, / керван да броиш, Еленко моме? Нар. пес., СбНУ XIIVI, 272. Най-мъничкият човек от нашата дружина, едно четиригодишно момиченце, Ли-лито, се обърна към мене .. — Нали ще ме заведеш на реката да ме окъпеш? Ще съм сама жена между всичките мъже. Хайде ма, чичо Ангеле! А. Каралийчев, С, 14.
2. Обикн. при обръщение или само като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При потвърждение, съгласие, одобрение.—Хайде, идетехаризвам.—То хубавичко, ма. Гледай го.. Какви очи има. Елин Пелин, Съч. II, 169. б) При подкана, увещание, заповед. Нона дръпна Енкаивзе да го целува, като че щеше да го задуши. —Стига, ма! — разсърди се Енко, като изтриваше, опраните си. Й. Йовков, ЧКГ, 150. —Хе-хе, мамо, виж ма — джудже! — Не говори така миличко — плесна го по врата майкаму. В. Цонев, ПТ, 53. Селяните мълчаха и гледаха какво ще прави Бърни. А той стана, тежък, тромав и като погледна Славенка не направо, aomcmpanujca-за й:—Хайде ма! Върви сиу дома! Й. Йовков, ЖС, 222. Чуваше се гласът на дебелата Сара: — Никой да не бяга! Никой. Всинца тука, до една — Мълчи ма, да чуем какво говори денкчията. Ст. Мокрев, ПСН, ЪХ.Ляга си Спаска,.., обръща гръб на Иван, въздиша и Мълчи. Моли я Иван: — Обърни се към мене ма, Спаске! — Не ща! М. Марчевски, П, 196. в) При учудване, изненада, недоумение и др. — Нали си сам човек ма, стопан-ке, защо ти са пък толкози големи стаи? Ил. Волен, БХ, 55-56. —1 Кога порасна ма, Цвето, вчера беше дете! Елин Пелин, Съч. III, 108. — Мамо, кой е този страшен човек ма? Защо лежи у нас? — питаше то. Ем. Станев, ИК III и IV, 346. — Мамо маа! Днеска Коледа ли е? — запита сестричката ми. И. Петров, ЛСГ, 6. г) При възражение, неодобрение, укор, закана. Людмила се надвеси през прозореца. Кой ти позволи да ореш на такава... дълбочина, ма? — Той и се закани с камшика. — Ти какво си решила? Зърното ли да угробваш? С кого се посъветва? А. Гуляшки, СВ, 328. — Хайде нищо, друг път нали няма да правиш така? — утешаваше го баба му и го дърпаше да вървят към къщи. — Ама не съм аз ма, бабо, не съм — повтаряше то и триеше сълзите си с ръкавчето на палтенцето си. — Не съм. Г. Караславов, Тат., 209. Попадията се обърка.. — Какво се щуросваш, ма! — разгневи се поп Антония. Т. Харманджиев, КЕД, 75. — Кащяло да не сме роднини, ма... Нейният баща [на Ламбушината дъщеря] и свако Жеко са два брата. Ст. Чилингиров, ХНН, 130. д) При задоволство, възхищение. — Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава. Й. Йовков, СЛ, 6.
МА2. Вж. а з.
