МАЯ 257 МАЯ
раят правилно да прилагат технологическая процес — прецизно хващат маята, следят за втасването на тестото, навреме слагат хляба да се пече. ВН, 1962, бр. 3264,
2. 2. Започвам да богатея, да забогатявам. Догана събра хубав имот, Работеше все така като „бесен“, а синовете му, помагаха. Оземлиха го от общината няколко декара и хвана маята. И. Петров, MB, 17.
— От перс. през тур. maya.
МАЯ2, зват. ми`йо и мае, ж. Диал. Майка; майча, майна, макя, мала1, мамка1. Сря-лите капеха / в момина градина, / деойка ги сбираше, / на майка си ги даваше: / — На ти, майо, от мене, / да ти преде и тъче, / да ти мяси и пере. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 25. Солнчице, мило оченце! / О ти ми зарана не зайдеш? /../ Я солнчице хи гоори: / — Майо льо, мила майчице! / На как зарана да зайда? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 29. Викнала е Катерина: /— Ой, майо ле, мила майо! /Люта ма змия изяде, / на ръката, на дяс-ната, / ке си умрием с Никола. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10.
МАЯ3 ж. Диал. Основна греда на покрив, на която са заковани останалите греди. Удължаването на наклонени греди (май). Наклонените греди се удължават като от двете им страни се прикове по една талпа. В. Брънеков и др., СД, 51.// Изпъкнал наклонен ръб на покрив, където върху тази греда се пресичат двата съседни ската. Отделните части на покрива са известни под следните наименования: .. Мая. В. Брънеков и др., СД, 78.
МАЯ, -еш, мин. св. -ях, несв., прех.
1. Разг. Правя някой или нещо да остане някъде за по-дълго време, отколкото е необходимо; бавя, забавям. — Ангеле! Накъде? ..
— Ти, Руске, не се бъркай тука. Ако обичаш Ангела, не трябва да викаш, нито да го маеш. Ив. Вазов, Р, 8. Месечко Раду думаше: / „Я ми дай, Радо, одица / със твойта дясна ръчица“. / Рада месечку думаше: / „Недей ма мая, месечко, / че мама лежи, умира“. Нар. пес., СбНУ XXVII, 175. Довели са премлада невеста, / довели са ръка да цалива, / он си дава тая лева ръка. /Два девера са му продумали: /
— Хей, фала ти, божа просечино, / стига мая китени сватове, /нал си подай твоя десна ръка: Нар. пес., СбНУ XLIII, 315. — Хъ-хъ, де сега де! И а лекове да се дават пари! За едно дете — и лекове!.. А ние за едно таме, дето го рекли парцалче, докторе, ще маем, лекове ще зимаме! Т. Влайков, Съч. 1,1925,505.
3. Диал. Замайвам. Що ми не дохождаш, / що ме не спохождаш, / свиден ябанджийо? / .. / Друга ли те мае, / кон ли път не знае, / друмник неповолен? Ц. Церковски, Съч. I, 174. Тя облече мъжко руо/и препаса остра сабля / и са метна врана коня, /па отиде в поле с роса. На овчери глава мая, / а на Йофко нощ помая. Нар. пес., СбНУ XLVI, 204.
4.Диал. Не извършвам, не свършвам нещо навреме; забавям, бавя. Дадох да ми ушият дрехи, но ги маяха много. Н. Геров, РВЯ III, 56.
МАЯ СЕ несв.. непрех. Разг. 1. Не идвам навреме; бавя се, забавям се, закъснявам; мотам се, моткам се. Гена: — Не си ли иде [Найден]? М и л к а н а: — Няма го. Мръква се вече, а той още се мае. Р. Стоянов, М, 43. Тая бавност раздразни нетърпеливия турчин, — Де се маехте досега? — ревна той.
— Цял ден седим и ви чакаме! Ст. Дичев, ЗС II, 214. Да викаш кумо да дойде, / да дойде, да се не мае, / та рожба да ни, бре, кръсти. Нар. пес., СбНУ Х1ПУ, 128.
2. Не пристъпвам навреме към извършването на нещо, към изпълнението на нещо; протакам, мотая се, моткам се. — Хайде, Черньо, Христо, тръгвайте из село за фенери! Колкото намерите, донесете ги. Ама бърже, хич не се майте. Ст. Марков, ДБ, 119. — Аз знам, знам, бае Славчо,.. — Тогава не се май, ами хайде върви, че стана къс-но. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216.
3. Обикалям нагоре надолу, обикн. без цел или работа, като напразно си губя времето; размайвам се, размотавам се, мотая се, моткам се, въртя се. Застояваха се повече, отколкото бе нужно, по валозите, където навярно имаше извори, или се спираха по поляните и се маеха без видима причина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 13. Първи ловец (нервно): — Абе, къде се маеш досега? Ще изпуснем влака! Втори ловец:
— Как няма да се мая! Бинго се затирил някъде по бесовица! Бе аз ходих! Бе слугинче-то пращах! Краката си изпребих — няма ни куче, ни кучка! О. Василев, Л, 85. После ходи в града, мая се там два-три дни и се върна. Ст. Марков, ДБ, 356. Както винаги след черковен отпуск Гина Кунчева избърза да се прибере вкъщи. Нека другите разговарят, нека се маят, тям е позволено; нея работа я чака. Ст. Дичев, ЗС I, 77. Отива при нея, скарва й се, че се мае по пътищата. К. Петканов, ОБ, 73. Пенча го мързи, / гледа да лежи, /ходи, та се май, / търси да играй. П. Р. Славейков, ДС, 14. // Движа се, ходя като обикн. не зная какво точно би трябвало да направя; суетя се, мотая се, моткам се.
— Оръжия кой иска? — викаше бай Мичо, като изнасяше снопове пушки и пищови, додето другите се маяха. Ив. Вазов, СбНУ II, 48. Въртя се, мая се из къщи, внушил съм си да не казвам на стара майка отде съм дошел и закъде се стягам да замина. П. Росен, ВПШ, \0\. Баща му дълго го гледа как се маеше съвсем безпричинно през сутринта и несръчно оправяше хамута на впрегнатия едър кон. Кр. Велков, СБ, 40. Като се обърна към шофьора, който се маеше около мотора, той нетърпеливо подкани. Ст. Марков, ДБ, 362.
4. Отвличам се от работата си или заниманието си обикн. с празни, безполезни или несериозни неща; записвам се. — Тука е молитва за суша — каза той. — Чети тая молитва по-скоро. Господ знае, че за друго четеш — каза воеводата, като намираше, че попът се мае за
