МАЩЕХИНСКИ 256 МАЯ1
била като мащеха. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Тя пак от своя страна не им [на херцеговинците] дава, когато те ищат да изберат [за владика] от народа си.. Тя [Фе-нерската патриаршия] постоянствува на своите мащехински каприци да обезправда-ва своите заварници. Г, 1863, бр. 6, 42.
МАЩЕХИНСКИ. Остар. Нареч. от прил. мащехински; мащински, мащенски.
МАЩИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Мащински; мащехин, мащенски, мащехински. Помни коги влезнеш у мащини двори, / да не гледаш къща дали йе голема, / но ти гледай, синко, дал йе пометена. Нар. пес., СбБрМ, 391.
2. Като същ. мащини мн. Домът и семейството на мащеха; мащехини. Помисли, господине, че землята е най-немилостивата от мащините. Ч, 1871, кн. 8, 226.
МАЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мащеха. Мащинско гледане не е майчино.
МАЩИНСКИ. Нареч. от прил. мащински.
МАЩРАПА ж. Диал. 1. Метален или глинен съд с дръжка, който служи за за-гребване, наливане или пиене на вино, вода и под. Снощи през Руен поминах / през ро-сенската чаршия, / како си добро съгледах, / на мермер камик стъпило, / със чингел вода вадяше, / със позлатена мащрапа, / като я видях аз, кардаш, / там умрях и примрях. Нар. пес., СбНУ XLIII, 539. Тога велет млада овчарина: / „Донесете три златни яболка, / донесете мащрапа со вода!“ Нар. пес., СбБрМ, 77. Прошептало се девойче /низ онае дълги загони / со два ибрика стребрени, / со две мащ-рапи златени. Нар. пес., СбБрМ, 426.
2. Количеството течност, което се съдържа в този съд.
— От араб, през тур. таюгара. Друга форма: м а щ р с п à.
МАЮСКУЛ м. Език. 1. Разновидност на старото латинско и гръцко писмо, характеризиращо се с отчетливо и красиво изписване на буквите, използувано предимно за писане на официални документи и литургични текстове; унциал, устав.
2. Само мн. Буквите на това писмо.
— От лат. majusculus 'по-голям.'
МАЮСКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Език. Който се отнася до маюскул ; уставен.
МАЯ1 Само ед. Спец. 1. Биологичен продукт, получен от развъждането на определен вид дрожди в меласа. За да се получи висококачествена мая, главното е да се пречисти меласата, която е хранителна среда за дрождите. Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 67. Хлебните дрожди, така наречената мая, прибавени към тестото, предизвикват образуването на газообразни продукти, поради което то шупва. НТМ, 1962, кн. 3, 23. Ми-лойко си отиде тихо и ние се запретнахме да замесваме тестото, щото маята беше шуп-нала и кипеше. Й. Радичков, ББ, 74. Четвърти високо си говореха отдалече през стобо-рите.., по колко мая и по колко захар турят на козунаците. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
2. Разш. Спец. Биологичен продукт, получен от различни едноклетъчни микроорганизми, които предизвиква ферментация на захарите и се използува в хранителновкусовата промишленост за производство на бира, хляб, сирене и др. Под понятието сирене се разбира продуктът, получен от подсирено или пресечено мляко (с мая или киселина), след отделяне на излишната суроватка и след подходящо осоляване и ферменпшране.
Н. Димов и др., TM, 89. Бирена мая. Нахутна мая. Сирищна мая. Хлебна мая. Хмелова мая.
3. Разг. Нещо, от което в последствие се придобива състояние, богатство. — Дядо Боньо Юрталана, Бог да го прости, ти го не помниш, той от едно агънце цяло стадо направи
— за чудо и за приказ. Богатството, дето го имаме, оттам му е маята. Г. Караславов, С, 216.
4.Диал. Произход. Прабаба му била от горните села,.. Обретен тук нямаше друг освен него. — Оттам ще му е маята. Ст. Даскалов, ЕС, 137.
5. Прен. Най-важното, основното нещо, без което не може да се извърши, осъществи някакъв процес, развитие, движение и под. Изключителните личности са призвани да бъдат маята на онова оздравително време на народите, което носят революциите, тези велики неповторими чистилища на земята ни. М. Яворски, ЕСВ, 143. // Същност, същина на някого или нещо. — Хайде!
— повтори Белича. — каквото си се за-туткал, ония тепегьоз ваклинци ще ни разнесат тухлите и подире ще се замеряме с парчетии. Васил не отговори, познаваше отдавна тая кавгаджийска мая на приятеля си. Л. Михайлова, Ж, 119.
О Фуражка мая. Спец. Вид дрожди, които се добавят към храната на селскотопанските животни и за увеличаване на нейното витаминозно съдържацие, хранителност. Фуражната мая е от значение за създаването на пълноценна белтъчна и вщпаминозна храна за животните и птиците. Й. Чолаков, НХП, 49.
> За мая. Диал. Казва се, когато оставям, запазвам нещо в малко количество да го има, да се намира. Оформят изкопите, без да ги иззиждат, в пет големи торища. Запълват ги със слама. Хвърлят върху нея няколко кофи оборски тор, за мая. Ст. Поптонев, ОБЛ, 110. Имам си мая. Разг. Заможен съм, притежавам имот, богатство, обикн. придобито по наследство. От една (еднаква, съща) мая съм < замесею". Еднакъв съм с някого по произход, характер, разбирания, възпитание (обикн. за хора с общ произход). Хващам / хвана (захващам / захвана) мая<та>. Разг. 1. Предварително обработвам маята, обикн. с хладка вода и брашно, за да я използувам при замесване. Те се ста-
