мащам се страд.
МАЩАМ СБ несв., непрех. Диал. Махам се. К о с ь о (смее се срещу Здравка, която си търси омокрената престилка): — Ще ни плискате, ха! Здравка: — Да си се ма-щал! Ц. Церковски, ТЗ, 111.
МАЩЕНИЦА ж Диал. Айран, мътеница, бърканица. Попарений от мляко духа и на маще-ница. Н. Геров, РБЯ Ш, 56. Майка сина отхранила с кисела мащеница. Н. Геров, РБЯ Ш, 56.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мащински; мащехин, мащехински. Всяка рота в полка си има свой фелдфебел, наречен по някакво странно недоразумение „майка на ротата“. Казваме недоразумение, защото тия „майки“ понякога проявяват твърде мащенски чувства към своите деца. Св. Минков, Избр. пр, 20. Нашите първи писатели почти винаги обвиняват държавата. Тя била виновна за всичко. Насърчавала бездарните .. А истински даровитите оставали на улицата. Гладували. И то само поради мащенските грижи на държавата. Б. Шивачев, Съч. I, 22.
МАЩЕНСКИ. Диал. Нареч. от прил. мащенски; мащински, мащехински. — О-ох!
— проплака внезапно ранената и от болка стисна зъби. — Защо тъй мащенски пипаш, лошо момче! Ив. Хаджимарчев, ОК, 247.
МАЩЕРИКА ж. Диал. Мащерка; маще-рица, матерка2, материка, матор-, бабина душица, овчарски босилек, горска чубрица. Тия кошерища тук са се мащерика .. Навеждам се над едно кошерище и захващам да късам. Т. Влайков, Пр I, 266. Затова ще го водя заран на мащерика. Т. Влайков, Пр 1,263.
— Други форми: м а щ е р и г а, мащрика.
МАЩЕРИНКА ж. Диал. Гальов. Умал. от мащерика. Дойна Ивану отговаря: /.. / Не съм кони загубила, / нето тебе залиби-ла; / най ма мама проводила / да набера сме-сно цвете, / — смесно цвете маЩеринка. Нар. пес., СбГЯ, 184.
МАЩЕРИЦА ж. Диал. Мащерка; мащерика, матерка2, материка, матор2, бабина душица, овчарски босилек, горска чубрица. Thumus marschafianis.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЩЕРКА ж. 1. Многогодишно тревисто растение с пълзящи и полегнали стъбла, с елипсовидни яйцевидни листа и ароматни дребни бели, розови или лилави цветове, което се използува в парфюмерията, във фармацевтичната промишленост, в на-родната медицина като билка и като подправка. Край тебе пък игривата фантазия на природата ту проточи полегат скат, ту изведнъж неочаквано пречупи някоя красива извивка на хоризонта. Гори и тучни ливади, накичени с горско биле, със здравец и мащерка. Г. Ралчев, ДМЖ, 3. Въздухът мирише на лайкучка, на мащерка, на напечена прясна трева. А. Гуляшки, Л, 510. // Цветовете на това растение. — Ти събра най-много мащерка, равнец и кантарион. Цв. Ангелов, ЧД, 219. // Изсушени стебла и цветове от това растение като билков чай или подправка. За болки в стомаха, за кашлица и при други случаи се употребява мащерка. Ив. Димитров, ОП, 59. Няма да я продават, ами сами ще си ядат рибата. Ще я пекат на дървени шишчета; може и чорба да си сварят в гърнето. Каква хубава чорба с мащерка става! П. Тодоров, ИИ, 44. — Какво чакаш? Твой ред е сега — рече ми Боре, — хайде да ти налея още една чаша чай с мащерка! — Не умея да разказвам! Е, 1981, бр. 4, 3.
2. Бот. Род дребни полухрасти или многогодишни треви от семейство устноцветни, обединяващ около 30-60 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Африка. Thymus. Диворастящите мащерки у нас са извънредно много, над седемдесет вида. А. Бойчинов, ПХ, 35.
МАЩЕРКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мащерка. Рад с трескав поглед кръстосва стръмнините. Щом надуши ма-щерков аромат, носен от вятъра, се спуща да изкоренява дъхавата билка до стръкче. Сякаш бърза да спаси някого. Бл. Димитрова, Лав., 250. Мащеркова поляна. Мащерков чай.
МАЩЕХА ж. Жена по отношение на децата на мъж, за когото се е омъжила; не-рождена майка. Новина имаше голяма: синът на Павли, момък вече, мразен от мащеха си, гонен мо от баща си зарад нея, беше забягнал. Й. Йовков, В АХ, 141. -— Тука са стаите на баща ми и на мащехата ми. А. Гуляшки, МТС, 91. Мащеха ми беше дребна и слаба жена наспроти силата и снажност-та на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Отчух и мащеха не са за пофала. П. Р. Славейков, БПН, 39. • Прен. Казва се за някого или за нещо, от което не може да се очаква помощ, закрила, нищо добро. И за пламенния Волов българската земя беше станала мащеха и никъде не намери заслон. Ив. Вазов, Съч. XVII, 160. И последното нещо, за което хората се замисляха, беше, че ги дебне ромеецът. Стигаше им природата — мащеха, боляринът — звяр и неволята — тежка и корава като камък. А. Дончев, СВС, 566. За едни тя [ държавата] е майка, а за други— зла мащеха. Ал. Спасов, С, 23.
МАЩЕХИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Мащински; мащенски, мащехински, мащин.
2. Като същ. мащехини мн. Домът и семейството на мащеха; мащини. София ся облече просто и смирено,.., но това не ся согласява с оная розкош и щеголство, кои царуват у мащехини ù. С. Радулов, ГМП (превод), 219.
МАЩЕХИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мащински; мащенски, мащехин, ма-шин. Тя ме считаше като свое чедо, така що изпосле и да проявяваше понякога ма-щехинската си антипатия против сестрите ми и брата ми, против мене никога не е
