дребни работи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. Не бързай яко, та от бързание да оставиш училището ни сам, ни там, но и без потреба не ся май. АНГ I, 414. Не се май с разни плетки и клюки, ами си гледай децата. Д Вместо да залегне над работата си, той по цял ден се мае с какво ли не.
5. Върша нещо много бавно, без умение, сръчност или желание, като губя излишно време; мотая се, размотавам се, тутам се.— Не е! Това е ловджийска пушка и само е разглобена .. Стоян изтри с дюехата си дете части и те дълго се маяха над тях, докато успеят да ги сглобят. П. Здравков, НД, 204. — Зная аз колко струва женският ум — скъса ли се нишка на кросното, два часа се мае, докато я завърже, к. Петканов, X, 94. Председателят на селсъвета вече въртеше телефона и ругаеше телефонистката: — Защо още се маеш? Казах ти веднага да ме свържеш с началника на земеделието! Сг. Марков, ДБ, 365. Царицата сне пръста от устните си и направи знак на Тертер: — Чети по-бързо, не се май! Сг. Загорчинов, Избр. пр III, 275. Бабата почти свършваше,.., докторът се приближи при нея, маяше се край нея, уж ка я цереше. Лат., 1885, кн. 9,16.
6. Изпитвам удивление, учудване от нещо, като обикн. давам външен израз с поглед, жест и под.; дивя се, чудя се. На заранта рано Лиса се събуди и добрата бабка рече да зачуди. Бързо се разшета из стаята, по двора .. А бабата гледа, гледа и се мае: девойка такава друга тя не знае. Цв. Ангелов, ХЛ, 8. Они се маат: какво ще това да бъде, сичко разпоредва, дума не казва. Нар. прик., СбНУ XILI, 435. Не желая аз богатство, / запази си дъщерята: /.. / Гледа царят и се мае, / що да каже, сам не знае. Ем. Попдимитров, ПМ, 80.
7. Намирам се в състояние на колебание, нерешителност, размислям какво да правя или как да постъпя; двоумя се, чудя се. Знаеше, че мозъците на тукашните люде не работеха много бързо, но докога ще чака тая щура жена да се двоуми .. — Ела... Ела по-близо. Ела, мори, що се маеш! Д. Талев, ГЧ, 132. — Още ли се двоумите? Още ли се маете? Или е толкова мъчно да избира човек небото или адът? Н. Бончев, Р (превод), 60-61. • Нар.-поет. Аз са чу да, па са сами мая, / да ли ида или да не хода. Нар. пес., СбНУ XIV, 17. Чуди са Кольо, мая са / как ще децата отгледа, / най реши, Кольо, най реши / да си невяста доведе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 138. Остана Стана вдовица, / остана тежко имане: / чуди са Стана, мае са / каде да дене имане. Нар. пес., СбНУ XILIV, 184. • Нар.-поет. Маиом се мая. Ах, тителеянскитя хаджии чорбаджии — / те са чудом чудят и са маюм маят / како да направят, юначи да възпрат, /юначи да възпрат, кончи да му замнат. Нар. пес., СбНУ AXVlI, 130. Добра са чудом чудяше, /Добра са майом маяше. Нар. пес., СбНУ XLVII, 116.
О Мае ми се <главата>; Главата ми се мае.
Разг. 1. Губя равновесие и ми е лошо; приз-лява ми. Не беше пил ни вино, ни ракия, а пък главата му се маеше. Едва се задържа на краката си. К. Петканов, ОБ, 35. След него се потътри Павел, който се усещаше зле и казваше, че главата му се мае. Б. Болгар, Б, 239. 2. Притеснен съм, слисан съм от работа, грижи, неприятности и се чудя какво да правя. — Тебе е чудно? Главата ти се мае? Наистина, тая мисъл е толкова висока, дето може да заглуши и женската гордост. Н. Бончев, Р (превод), 64. Мае ми се свят. Диал. Губя равновесие и ми е лошо; призлява ми. Добри крачеше в тъмнината, чак му се маеше свят от думите на абаджията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 529. Чудя се и <се> мая. 1. Намирам се в голямо недоумение, почуда; учудвам се, удивлявам се. — Някой нощес е обелил две тави картофи.. — Да се чудиш и да се маеш! — добави Ни-колица. Цв. Ангелов, ЧД, 154. — Не знам дали си минал доле, към четвърти километър, накрай града. Там има една бакалнич-ка с фирма 'Разгеле". Чудих се веднъж, маях се защо ли пък такава фирма е сложил човекът. Кр. Григоров, Р, 11.2. Много съм затруднен в нещо и не зная как да постъпя; загрижен съм. — Добър ден, свайке! Какво си се умислила... — Море, остави се, свате. Храната привършихме за добитъка.. Чудя се и се мая какво да правя с овцете. Блеят сиротинките без сламчица сено. Кр. Григо-ов, И, 8. Чуди са и мае са горката жена що а стори за своето мило дете. Къса си тя косите, плаче с глас и вика за помощ, търси средство, което би избавило чадото й от смъртта. Сгуп., 1875, бр. 5, 36. 3. Възхищавам се, удивлявам се на нещо. — Хем ако искаш, ще те заведа да видиш дома, та да се чудиш и маеш. палат имам, палат! Елин Пелин, Съч. I, 59. Хиляда годин от всички краища на света християните са принасяли скъпоценности и украшения тука и майстори най-изкусни са земали донесеното и изливали сръчността си в него и света и мира е вървял насам да се чуди и мае на изкуство и красота. П. Тодоров, ИII, 27.
МАЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Съоръжение, обикн. висока кула с мощно сиг-нално светлинно устройство, издигната по крайбрежия, скали и др. за ориентиране на кораби или за отбелязване на опасни за плаване места през нощта или при мъгла; фар. Нощта ни завари в Монте Карло. Средиземното море забуча. Почнаха да мигат далечните маяци. А. Каралийчев, С, 80. Малкият кей е безлюден .. Далеко, към Сен Рафаел, един маяк немощно премигва. К. Константинов, ПЗ, 133. От гроба се вижда Маслен нос с маяка, обзира се надалеко морската шир. Ст. Станчев, ПЯС, 103. Близо при Александрия лежи малък остров Фарос, на когото ся нахождал добър маяк, който е получил името си от острова и ся почи-
