ли пролет, София се огласяше от среднощните мяукания.. на хиляди котки и котараци,.. Мачките и мачароците огласяха звучно целия град. П. Мирчев, СЗ, 66. Бай Андрей не само не се дразнеше от своенравния концерт на мачароците и мачките, които огласят с мяуканията не само Ючбунар, а целия град. С. Таджер, ПНМ, 92-93. Брише си мустаките како мачарок накаде юг. СбНУ IX, 190.
— Друга форма: м а ч о р о к.
МАЧЕ, мн.-та, ср. Диал. Коте, маце; ма-ченце. Когато някой иска да си земе маче (коте) за вкъщи от друга къща, тряба да го ук-раде, или да го купи. СбНУ VI, 89. Сестрите й,.. ошли, у краднали двете деца, турили ги у едно ковчеже и ги пущили у морето, а при царицата турили едно куче и едно маче. Нар. прик., СбНУ X, 162. Оплула маца и мачето в качето. П. Р. Славейков, БПII, 11.
О Като маче у птиче, гл е д ам Диал. С голямо желание да опитам да вкуся нещо; хищно, лакомо (гледам).
МАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. В съчет. мачно колело. Вид водно колело, което движи чук за изковаване на желязо. Водата трябваше неспирно да тече по дългите дървени коруби,., и да превъртва мачното колело, което пък въртеше валмото на огромния мадански чук. А. Христофоров, А, 70. Студът скоро ще екове потоците, а с тях и водата в маданските корабли.., които превъртваха мачните колела. А. Христофоров, А, 187.
МАЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от маче; котенце, маценце, маче, маце. „Да гледаме, Стояне, но да струпаме олемаме.. къща, стига сме мъкнали децата като мачка маченцата си.. по чуждите къщи“. Сл. Македонски, ЕЗС, 51. Момчето зело погачето, зело си още пет-ленцето,.. и маченцето и креняло. Нар. прик., СбНУ XLII, 201. Кой ни утепа маченцето, кой ни га утепа? СбНУ XLIX, 690.
МАЧЕТЕ, мн. няма, ср. Специален дълъг нож, който се използува в страните на Латинска Америка за рязане или сечене на тръстика или за проправяне на пътеки в гъстите гори. Встрани от шосето на дребни кончета яздят селяни с натъкнати на бедрата като саби мачете. М. Яворски, ЕСВ, 88.
— Исп. machete.
МАЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Растението божур.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский изик, 1899.
МАЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до мачка; котешки, мачи.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
МАЧЕШКИ. Диал. Нареч. от прил. ма-чешки; котешки.
О Застъпвам / застъпя мачешки <зад врата>
някого. Добре, здравата пипвам, хващам някого. Застъпил го мачешки, зад врата. Добре го пипнал, като котката мишката. СбНУ XXV, 48.
МАЧИ, -а, -е, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до мачка; котешки, мачешки. Препасал мирачко /сабля — биволско ребро; /забол ми е топуз / от мача глава. Нар. пес., СбНУ XII, 45.
О Мача трева. Диал. Дилянка; котешко биле. А колко се смяха децата, когато дядо Кутъо им разправи как лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят вйлериан. Затова наричат дилянката котешко биле или мача трева. Л.Галина, Л, 129.
МАЧКА1 ж. Диал. Котка; мацка, маца. Един външен търговец тръгнал из чужди краища по търговия. По път, още кога бил в България, намерил една мачка и я взел да не се мъчи гладна. Хр. Пелитев, АЧ, 42. — Нищо й няма на оранта! .. Я си отвори зъркелите по-добре: плуг ли е порил тук или мачки са драскали? А. Гуляшки, ЗР, 316. Слугата,.. — свекой ден му носел добра рана, ама той не ядел: земал едно парче леб и едно дробенче месо, а пак го изплювал или го фърлял на мачката и на кучето. Нар. прик., СбКШ, 25. Мачката има девет (според някои единадесет) душй и затова лесно не умира. СбНУ XV, 62. За биол слама, а за мачка (котка) риба. Послов., СбНУ IV, 212. Прекриено мляко мачка не лочи. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.
О Господ не е мачка, веднъж да го фане за очи. Диал. Казва се, когато нещо не може да стане изведнъж, веднага. Драскал съм на мачките очите. Диал. Написал съм нещо много грозно, разкривено. И мачката би ловила риба <ама пече да си мокри краката>. Диал. Казва се, когато на някого се иска да направи, да постигне или да получи нещо, но той не си го признава, обикн. защото преценява, че няма да може, няма да успее. Како мачка во сечка збеснел. Диал. Много (се е разбеснял). Како мачка по мръвка <скоквам / скокна>. Диал. Много настървено, много лакомо се нахвърлям върху нещо за ядене. Скокат като мачка по мръвка. СбНУ IV, 245. Като мачка у дирек (бия). Диал. Много силно (удрям, бия). Како мачка <у скут> глезя се, гладя се. Много (се глезя). Като кучето и мачката; Като мачка и поганец. Диал. 1. В съчет. с гледаме с е. Враждебно, с омраза, като врагове се гледаме. 2. В съчет. с живеем. В постоянни разправии, кавги, в омраза и враждебност. 3. В съчет. с обичаме се. Никак, ни най-малко (не се обичаме, погаждаме). Като мачка в календар, гледам. Диал. Ирон. Глупаво, без да разбирам (гледам нещо, обикн. което буди голямо недоумение). Като че са го мачки цицали. Диал. Казва се за човек, който е много слаб, изтощен. Кога мачка ракия пропие. Диал. Никога. — Ти ще ми платиш борча, кога мачка ракия пропие — рече сарачът, въздъхна и беше готов да изпрати по живо и по здраво
