брат си. А. Гуляшки, Л, 346. Кога на мачка
^акнйка, тогава на тебе лакардийка. Диал. лзва се, когато някой говори, каквото не трябва, за да му се напомни, че трябва да млъкне. Кучка и мачка ще са заедно; Кучка н мачка ще се гушат. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. Мачка и поганец ще лежат наедно. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. Мачка ли съм доил? Диал. Много съм слаб, изтощен. Мачки ме цицали; Мачки ли сте доили? Диал. Казва се за нещо, което липсва, няма го и няма откъде да се вземе. Мачка от оцет кво разбира? Диал. Казва се, когато някой не може да оцени нещо добро, полезно, важно, поради което може и да го развали. Мачката преку три куки я намирисуват рибата; Мачката под камен да има риба ск-риена я намирисуват. Диал. Казва се, когато някой успява да открие, да разбере, да узнае нещо, което е важно и обикн. се крие, пази се в тайна. Не ще (яде) мачка риба <че е високо закачена>; Не ще мачка погачка. Диал. Казва се, когато на някого се иска да направи, да постигне или да получи нещо, но той не си го признава, обикн. защото преценява, че няма да може, няма да успее. Погаисцо друго мисли, а мачката друго. Диал. Казва се, когато интересите са противоположни и всеки гледа своя интерес, когато няма сговор, съгласуване, единомислие. Раатува (рахатува) като мачка у кучиия. Диал. Живея много лошо, в кавги, в разправии, в омраза и враждебност. Ще дойде мачка за погачка. Диал. Казва се някому при отказ да направи нещо, обикн. някаква услуга, като закана, че и на него няма да му услужат, когато поиска или се помоли за нещо. Ще свири мачка на дудук. Диал. Ще стане, ще се случи нещо, от което някой ще си изпати. — Ставайте. Поядохме, попихме... повеселихме се... Само да не ни излезе на носа. Че както се е покарало... ще плаче някому майката... Ще свири мачка на дудук. Т. Харманджиев, КВ, 75.
МАЧКА2 ж. Диал. 1. Детска игра сляпа баба; котка2 (Н.Геров, РБЯ).
2. Детска игра, при която всеки играч пази по една дупка, а един се опитва да вкара топка или дръвце в средната дупка и да заеме мястото на някой от пазещите; котка3. Все по-нарядко играехме на война,.. Челикът и мачката смениха дървените саби. А. Христофоров, О, 13.
3. При детската игра челик — дълга тояга, с която се удря челикът. (Н. Геров, РБЯ).
МАЧКА4 ж. Диал. Котва; котка4.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЧКАМ, -аш, несв., прех. 1. Силно натискам, притискам или стискам нещо, като променям формата, вида му; смачквам. Угаси [Петрински] недопушената цигара, като дълго я мачка в стъклената пепелница. А. Гуляшки, МТС, 6. Ученикът отдавна бе привършил урока, мачкаше отчаяно гъбата с ръце и от време навреме покашлюва-ше, за да обърне внимание. Чудомир, Избр. пр, 243. Райна мачкаше една троха между пръстите си и весело се усмихваше. Ем. Станев, ИК I и II, 27. — Де, де, не сте чак толкова закъсали! — обади се Йордан Гочев, който мачкаше в шепата си рохкавата пръст и гледаше надолу с нерешителна усмивка. И. Петров, HЛ, 150. // Сгъвам, прегъвам многократно и безразборно някаква тъкан, материя, хартия и под. или дреха, като причинявам деформация; омачквам, смачквам. Тодор свъсено следеше ръцете на Щерьо, които свиваха и мачкаха хартията. Д. Добревски, БКН, 95. Фотина, която нервно мачкаше салфетката в ръцете си, изведнъж я хвърли на масата и сви лице в презрителна гримаса. В. Геновска, СГ, 524. Момичето мачкаше с дългите си неспокойни пръсти една бяла кърпичка със зелена ивица по края. JT. Михайлова, Ж, 118-119. Навеждам пак очи и без да ща, почвам да мачкам шапката си в ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 324. Илия се смути, започна да мачка безцелно ръба на куртката си и измънка нещо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 357. // Тъпча, стъпквам нещо, обикн. с крака и го повреждам или унищожавам; смачквам. Младен ми по шушна, че сме в кметовата ливада, която мачкаме без позволение. Ив. Вазов, Съч. XVII, 26. Той молеше Бога да упътва краката му, за да не мачка мравките и дребните насекоми. Елин Пелин, Съч. IV, 25. — Войната е мръсотия,..; валяк, каран от ръката на смъртта, който мачка по пътя си цветя, сеитби и човешки кости. Л. Стоянов, X, 111.
2. С натискане, притискане или бъркане правя някаква смес, вещество да стане еднородна гладка маса; размесвам, меся. Често се случва да казва тия обикновени думи пред някое строяще здание, дето бедни трудолюбиви надничари-македонци с лопати мачкат кал за мазилка. Ив. Вазов, Съч. XI, 91. — Пак някакви гости ще идват — обърна се наполовина воденичарят, погледна момчето си и отново се запретна да премята и да мачка тестото. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243. Месарите вече не мачкат накълцаното месо в дървени корита с ръце като тесто. Те имат пълна сала-маджийска моторна инсталация. А. Кара-лийчев, НЗ, 203. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Чудомир, Избр. пр, 101. — Тъй ами... Ще вземеш торбица и со-луджанка .. ще ги мачкаш дорде станат на жълт мехлем. И сутрин, и вечер ще мажеш раната. Д. Немиров, Б, 195.
3. С притискане, натискане, стискане изваждам течността, сока на нещо. — Вие искате, като боднеш лозовата пръчка в земята, веднага да потече виното от нея! И аз искам, ама не може. Копаеш я две-три години
