тъкани с киселини, основи, вода, етер и под., за да се извлекат ароматни и други съединения.
3. В хранително-вкусовата промишленост — екстрахиране на пресни, надробени или изсушени растителни суровини с разреден спирт при нормална температура при производството на различни храни или напитки.
— От лаг. maceratio 'размекване', през нем., Mazeration или рус. мацерация.
МАЦЕРЙРАМ, -аш, несв. и св. Спец.
1.Прех. Обработвам животински или растителни тъкани с киселини, основи, вода, етер и под., за да се извлекат ароматни или други съединения или да се разрушат самите тъкани. Близки до маслено киселинните бактерии са пектиновите, които мацери-рат (разпадат, размекват) паренхимната тъкан на текстилни растения, вследствие на което ликовите влакна се освобождават. ОБиол. X кл, 1965, 34. Усилена секреция се явява при жени с лабилна нервна система. Секретът мацерира кожата. Възпалението се благоприятствува и от диабет, циспиип, нараняване и др. Ил. Щъркелев, Г, 54.
2. Непрех. За тъкан, орган и под. — размеквам се, разпадам се, разрушавам се, вследствие на унищожаване на спойката между отделните клетки поради болестни или други причини. При този метод е голямо опъването на ръбовете на оперативната рана под двете хранещи основи. В следоперативния период там шевовете мацерират. Ц. Михов и др., КП, 41. мацернрам се страд.
— Oi' лат. тасего 'размеквам' през нем. mazerieren или рус. мацерировать.
МАЦЕРЙРАН, -а, -о , мн. -и. Прич. мин. страд. от мацерирам и от мацерирам се като прил. Спец. Обикн. за животинска тъкан, орган и под. — който е размекнат, размит, разрушен. Първоначално за емулгатор е било използувано стрито и мацерирано кравешко виме (всъщност емулгиращо вещество в него е пепсинът). Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 158. Освен в кожата и подкожие-то течностите се натрупват и в сорозни-те кухини. Нерядко плодът е мацериран. К. Рашков и др., ДБ, 131.
Мацерйране ср. Спец. Отгл. същ. от мацерирам и от мацерирам се; мацерация. Рагадите се наблюдават най-често у първескини,.. причините за образуването им са: неправилно захапване на зърното.., продължителното държане на детето на гърдапш, мацерирането на зърното поради неподсушаването му след кърмене. Ив. Вап-царов и др., ДБ, 104.
МАЦИН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до маца; котешки. Ах, това мило ма-цино мъркане. За мене нямаше по-сладка музика от него. Сг. Чилингиров, ХНН, 5.
МАЦИНКА ж. Гальов. Умал. от маца, малка маца; котенце, писенце. Гледах в захлас, малките й пръсти когато галеха пъстрото котенце на чардака, и си мислех — защо не съм аз това малко животинче,.., за да му каже гальовно: „мацинко мое!“ П. Спасов, ГЛЗЗ, 69. • Жарг. Обикн. в обръщение към момиче или млада жена.
МАЦКА ж. 1 .Диал. Котка; мачка, маца (Т. Панчев, РБЯд).
2. Жарг. Младо, ефектно момиче или млада жена, обикн. с по-свободно държание; маце, мадама. — Предлагаме да не се брои партерът! — извика някаква красива мацка с кожено палто. М. Иванов, ТЛР, 9. Вътре бяха пак ония, с мацката, този път и жена ми и си говореха. М. Иванов, ТЛР, 11. Трябва да си оставя поне пет-шест мадами. Една свя-сна, а другите мацки.. Разбира се, и двама-трима приятели, та да си пием заедно ба-кардито. Д. Цончев, ОТ, 95.# Обикн. в. об-ръщ. за изразяване на ирон. или пренебр. отношение към момиче или млада жена. — Добре..— Като се върнеш, пак ми се обади.
— Дадено мацке — рече Киро с великолепно самочувствие, потупа я по бузата и тръгна да си върви. Р. Михайлов, ПН, 61. Киро мъжествено обхвана слабите й рамене: — Ти не ме познаваш, мацке, аз не обичам да хвърлям думи на вятъра! Обещал ли съм, ще дойда! Р. Михайлов, ПН, 114.
МАЦНУВАМ, -аш, несв. (диал.); мацна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. мацнат, св., прех. Мацвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЦНА. Вж. мацвам и мацнувам.
МАЦОК м. Диал. Кал, калище; лапавица.
— Т. Панчев, Допълнение на бп>лгарския речник от Н. Геров, 1908.
МАЦУК, мн. -ци, м. Диал. Мачуга.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: м а ч tb к.
МАЧ, мачът, мача, мн. мачове, след числ. мача, м. Спорт. Съзтезание при игри с топка между два отбора в рамките на строго определено време и правила в зависимост от характера на игрите. Борис Желев отиваше този ден на футболен мач, който щеше да се състои на новия стадион. К. Калчев, СГ, 262. Група ученици се връщаха от игрището и шумно разговаряха за резултата от мача. М. Грублешлиева, ПП, 293. Мач по баскетбол. Волейболен мач. Мач по хандбал. Мач по ръгби. Мач по водна топка. II Състезание между двама противници при някои индивидуални спортове при определено време и правила. На другия ден след ожесточения боксов мач бай Ми-хал почувствува болки от нанесените му удари. Ал. Бабек, МЕ, 266. Мачът между шампионите по свободна борба завърши наравно. Мач за първенство по шахмат.
— Англ. match.
МАЧА СЕ, -иш се, мин.св. мачйх се, несв., непрех. Диал. За котка — котя се; окотвам се.
МАЧАРОК, мн. -ци, м. Диал. Котарак; мацан, мачок, мачор, мачур. Наближаваше
