пиване с алкохол. Въглекиселото изворче аз знаех отпреди, когато си бъблеше на свобода из една подмола и от време на време при него се отбиваше някой махмурлия да си оправи настроението с глътка от топлия резняк. Н. Хайтов, ПП, 97. Извадиха ме полуудавен, като ме обръщаха обаче с главата надолу, за да изтече обратно погълнатата от мен вода, махмурлиите рибари ме поизтърваха, но се отървах само с леко мозъчно сътресение. Тарас, СГ, 17. Пробуди се дваж или триж, с натежала глава, махмурлия, и се попита, не е ли влизал нощес в някои от домовете с червени весели момичета. Г. Стоев, Зав., 32. Канъо седна и заспа. Той беше махмурлия от снощи. И. Петров, МВ, 163.
— От араб. през тур. таИтйгю. Друга (диал.) форма: мамурлйя.
МАХМУРЛУК, мн. няма, м. Разг. Състояние на неразположение след пиянство. На другия ден Гелак бе неразговорлив като човек, който прекарва махмурлук. Н. Антонов, ВОМ, 82. А то на човека не че му е кой знае какво, но пийнал вечерта повечко, скарал се с жена си и го налегнал махмурлука. Като си отиде вкъщи, като си поспи, на другия ден идва като кукуряк на работа. Г. Узунов, НР, 33-34. Двамата непризнати таланти бяха погълнали вече по един двоен коняк против махмурлука и сега пушеха мълчаливо. ВН, 1960, бр. 2857, 4.
— От араб. през тур. таНшигюк. — Друга (диап.) форма: мамурл^к.
МАХНА1- Вж. махвам1 и махну-вам1.
МАХНА2. Вж. махвам2 и махну-в а м2.
МАХНА ж. Диал. Махана. — О-о, ти не си гладна, момиче... Щом намираш махна, не си гладна! Ст. Даскалов, БП, 106. Истина е, че и Въла намираше махна на Рада, и тя я кореше, че е вироглава, ама... ама по-башка я кореше. М. Георгиев, Избр.разк., 74. — Кой та знае какво правиш там [по кръчмите], пък си зел на младите, на Цоня, махна да намираш. Ил. Блъсков, ТСР, 4.
МАХНАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена, която намира махна, недостатък на нещо или някого, или която обикн. търси, намира, недостатъци. Ама другите етърви хич не се радват на тоя Лилов... — Не е Рада за нашата къща!.. — Хем тафраджийка, хем ма-хнаджийка! М. Георгиев, Избр. разк., 58.
— Други форми: м а а н д ж й й к а, м а н д ж й й к а, махана джи`йк а.
МАХНАДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Мъж, който намира махна, недостатък на нещо или някого, или който обикн. търси, намира недостатъци.
— Други форми: маанджйя, манджйя.
МАХНУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); махна, -еш, мин.св. -ах, св., прех. и неп-рех. Махвам1. Стоян го жално изгледа / и с дясна ръка махнува: / „Да ви е просто, дружина! / Ходете, къде ходите,/и пак за мене слушайте“. Нар. пес., Христом. ВВ II, 119. махнувам се, махна се страд.
МАХНУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); махна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. махнат, св,, прех. Махвам. Никой няма право да запира или да махнува един съдник от службата му; по този начин съдника има дързост да бъде независим. Г. Драганов, Лет., 1873,148. махнувам се, махна се страд. Полезното е едно предварително деяние, чрез което ся запазва едно придобито добро,.., или най-после ся махнува едно сегашно или бъдещо зло. Ф. Велев, КР (превод), 22.
МАХНУВАМ СЕ несв.', махна се св., непрех. Махвам се. Тогава фараон и народ викнаха с голям вик и писък, и казаха на израилтяните: „Махнувайте ся по-скоро и молете ся Богу за нас“. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 207.
МАХНУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от махнувам1 и от махнувам се; махване1. От едно махнуване секира-та не сече. Послов., СбНУ Шу 246-247.
МАХНУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от махнувам1 и от махнувам се; махване2.
МАХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до мах. Те [часовоите] се срещаха точно пред средата на входа,.., заставаха за миг неподвижно един срещу друг, след това се обръщаха кръгом и така продължаваха маховите си движения с бавна стъпка. Д. Димов, ОД, 18. Маховият момент зависи от диаметъра на маховика и най-голямата допустима стойност на периферното усилие на маховика. И. Илиев, ВТС, 191. Всяка крачка от този ход се състои от енергично оттласкване с единия крак, от махово изнасяне на другия крак напред с пренасяне на тялото върху него.
Н. Николов, НС, 63. Физическите упражнения трябва да се извършат с максимална амплитуда,.. Упражненията трябва да се извършват свободно,.. и да имат характер на махови упражнения. Н. Манчева, ЛФ, 156.
О Махово колело. Техн. Колело с масивен венец, поставено на вал на машина, с неравномерно натоварване за изравняване на нейния ход, което се използува в буталните двигатели, компресори, помпи и под; маховик. Инерцията на телата намира приложение и при много технически уредби — взрива-телите на снарядите, маховите колела на парните машини и експлозивните мотори. Физ. VIII кл, 1958, 113. Той беше дребен, провинциален печатар с малка ръчна печатница,.. Много горчиви момчешки часове бях прекарал край маховото колело на тая проклета машина, която всъщност бе изхранила цялото ни семейство. П. Вежинов, ЗНН, 47. Махово перо (крило). Зоол. Част от крило или цялото крило на птица, чрез
