когато се разхождаше по двора. Н. Нинов, ЕШО, 35. При тоя шум махленските кучета лавнаха. Ив. Вазов, Оьч. VII, 63. Те [Методи и Рафаил] обичаха махленските компании и шумните игри. А. Гуляшки, ДМС, 176. Махленска клюкарка.
МАХЛЕНСКИ. Разг. Обикн. в съчет. с предл. п о. Нареч. от прил. махленски. Гостуваме си по махленски.
— Друга форма: махалбнски.
МАХЛЕНЧАНИН, мн. махлёнчани, м. Диал. Махаленец, махленец; махалец, маха-лан, махалджия, махалелия, махаленин, ма-халенчанин, махалец, махалуш, махлелия, махленин. Подир това раздават питата на махленчани, които се случат около чешма-та. СбНУ XIV, 183.
МАХЛЁНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Маха-ленче. До вечерта аз сновях из двора и улицата, срещах махленчетата и гордо заявявах: — И ние си посолихме сланинка! От. Даскалов, БП, 27. Аз разказвах на махленчетата за тая чудна машина, на която тате ушиваше цял панталон за няколко часа. Кр. Григоров, Н, 195. Когато искат да я подразнят, всички махленчета почват в хор: ,,Дронче-пиронче,\ Ст. Грудев, ББ, 39.
— Друга (диал.) форма: м а а л è н ч с.
МАХЛЙЦА ж. Разг. Махалица.
— Друга форма: маалйца.
МАХЛЙЧКА ж. Разг. Махаличка.
— Други форми: маалйчка, малйчка.
МАХЛЮЛ неизм. прил. Остар. За недвижим имот — който няма собственик; безстопанствен. Властите,.., поискали глоба сто лири от владетеля на мястото.. За да не платят тая сума, копривщенци се у хитрили да откажат, че са стопани на Богдана тогава той бил прогласен махлюл. Ив. Вазов, Съч. XVII, 99. Когато умре някой,.., ако няма деца, имотът му пада махлюл и го зима Евкафът. АНГ, 12/.
— От араб, през тур. mahlül.
МАХМУДЕ, мн. -та, ср. Диал. Махму-дия. На сватбата на сестра му Вълкя тя [Кольовата майка] хариза старо Махмуде. К. Петканов, СВ, 60. — Казвай, къде са, или ей сега... — Парите! — Сине, грешно е. Не съм чужда, майка ти съм!.. Имам в сандъка само едно Махмуде. К. Петканов, СВ, 87. Халал да хи на Тодора / дванадесетте алтъна, / тринадестето рубета, / рубета и мах-мудета. Нар. пес., СбНУ X, 31.
— Друга форма: м а х м у д и £.
МАХМУДИ`ЙКА ж. Диал. У мал. от мах-мудия. — А Рилко ми даде ей тая махмудийка
— и той извади златната паричка от джоба на потурите си. А. Христофоров, А, 282. Мама Неделя годява.. / В сряда я мама годила, / в четврътак и са донеле / реда смокинки, смо-кинки /смокинки и резеклийки / махмудийки и рубийки. Нар. пес., СбНУ XIV, 51.
МАХМУДЙЯ ж. Истор. Турска златна монета, сечена по времето на Махмуд II (1808-1839) в няколко номинални стойности.
— Не сме преброили другата торбичка. В тая са седемстотин и пет наполеона, десет турски лири и петнайсет махмудии — рече Никола. Ем. Станев, ИК I и И, 295.
— Тук, тате, отдолу съм скрил пари — триста наполеона и петдесет двойни махмудии. О. Бояджиев, П, 146. По-късно Хад-жикисьов бива повикан и в Цариград, при султана.. Султанът го дарява също с 1 000 златни махмудии. Г. Дръндаров, ВЗ, 53. // Разш. Остар. п диал. Златна пара; жълтица. Чичо Венко, като му целува невястата ръка, даде й нова махмудия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. '// Тази монета като украшение в златен наниз, огърлица или гривна. В ръката му светна нанизът пендари и сред тях грейна като месечина голямата махмудия. Д. Спространов, ОП, 117.
О Мека (писана) махмудия. Махмудия, изработена от 23 карата златна сплав, с тегло 4, 75 г. и диаметър 29 мм. Нишан наричат подаръка, който дават на момата за знак, че е годена; то бива жълтица: мека махмудия. СбНУ VIII, 64. Твърда (корава) махмудия. Махмудия, изработена от 21 карата златна сплав, с тегло 3, 35 г. и диаметър 27 мм.
— От араб, през тур. таЬтисИуе от собств.
МАХМУЗ м. Остар. Шпора. Мдхмузи-те се забиваха в ребрата на коня. И. Йовков, ПК, 209. И диво цвилеха сплашени коне, мушкани до кръв с островърхи махмузи от сребро. Н. Райнов, ВДБ, 63. Коремът на коня му пущаше кръв от бодовете на мах-музитему. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 148.
— Араб, през тур. шаЬтиг.
МАХМУЗЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. За ботуши— който има махмузи, шпори. Сега по мрамора, от двете страни на нарисуваната мечка, с? спущаха някакви махмуз-л\ш ботуши. А. Страшимиров, Сьч. V, 262.
— От араб, през тур. таНтихЬ.
МАХМУР м. Диал. Махмурлук. — Тодоре ле, Демиревао, /.., що е кискин ваию вино, /до неделя болен лежиш, / до година махмур държи! Нар. пес., СбНУ XXXIX, 144.
— От араб, през тур. шаЬтиг.
МАХМУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. 1. Махмурлия. Запили се бяха еднаж в кръчма другари,.. И ето дойде нов „ахлап“.. Мълчалив — още махмурен, — той почна да пие от тяхната маса. А. Страшимиров, А, 301. Снощи станах сънен, буден, махмурен, / та попитах моя майка мащеха. Христом. ВВ 11,239.
2. Сънен, сънлив (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: мамурсн.
МАХМУРЛЙВО нареч. Разг. С махмурлук, с неразположение след пиянство.
МАХМУРЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. Който е неразположен след пре-
