арабите, предвождани от свои махдия (пророк) и въоръжени с фитилеви пушки и с маждраци, обявяваха война на турските войски и воюваха по много месеци с тях. Ив. Вазов, Съч. VII, 184.
МАХЗАР, -ът, -а, мн. -и, м. Истор. Официален писмен документ, обикн. адресиран до турското правителство, султана или високопоставен служител, в който група лица или отделно лице излага своя молба, искане, оплакване и под.; изложение, петиция. Преспанци трябваше да чакат отговор на техните махзари и харзовали, но бяха чакали вече доспш дълго. Д. Талев, ЖС, 361 .И още днес ще направим махзар, че селяните от Извор са разорени до краен предел, та Портата да им опрости данъците на новата хавна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. Емигрантите подадоха не махзар до султана, а политически мемоар до посланиците. Ив. Вазов, ПМЧ, 76. Той [Рамъз бей] веднага предлага на доверените нему българи да му представят едно лице, което да може да иое по селата да подбуди селяните да направят махзари.., в които да изкажат всички злоупотребления на Ибра-им паша. СбНУ XVIII, 585.
— От араб, през тур. таНгаг.
МАХЗАР ДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Ос-тар. Лице, което подава махзари. Неколцина от привържениците му го напуснаха, простолюдието говореше за него като за човек, свързан с две чужди мисии в София, наричаше го предател и махзарджия. Ем. Манов, ДСР, 154.
— От тур. таЬ/агсь
МАХИНА ж. Остар. Машина. Той час една нова ревност улавя унити, които земат отново да правят махини, измислящ всякакви разорителни средства. Г. Кръсгевич, ИБ, 393. Римлянете стреляха с махини върху камение като град. Г. Кръсгевич, ИБ, 125-126.
— Ог ит. тассЫпа.—Други форми: макбна, ма кйна.
МАХКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Махам *. махкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАХКАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Махам2, махкам се страд.
МАХКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Махам се. Тези черчевета можат да са гуж-дат, кога слънцето силно удря на втищи-те (което ги кара да бягат от мястото си) и да са махкат, когато слънцето са издигне. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 53-54.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАХКАНЕ1. мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от махкам* и от махкам се; махане1. Изпратените испанци за прегледвание довлякоха две момчета, които с махкания даваха им знак да разумеят, че на него остров не били раждани. П. Кисимов, ОА I (превод), 76.
МАХКАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл.
същ. от махкам2 и от махкам се; махане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАХЛА ж. Разг. Махала. Само от прозорците на няколкото кръчми сред селото блещукаше светлина. И белееше се едничко зидано училище в горната махла. А. Стра-шимиров, К, 3. Цановица беше една жена доста известна в селото, а още повече в тяхната махла. Т. Влайков, Съч. III, 218. В горния край на сокака има кръчма, дето всяка вечер се събират ащлаците от крайните махли. М. Кремен, СС, 131. Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата / и навалица заварих да се трупа от махла-та. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
— Други (диал.) форми: маала, мала.
МАХЛЕЛИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Махаленец, махленец; махал ан, махал джия, махалелия, махаленин, махаленчанин, маха-лец, махалуш, махленин, махленчанин.
МАХЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Махаленец. Ето, един техен съсед,.., стана околийски началник.. И когато този незнаен махленец облече лъскавата униформа с плетените пагони, бай Пондьо му се поклони до пояс. Г. Караславов, Избр. съч. II, 191. Голям Ворован, който със своите десетина овце пасеше и овцете на махленците, беше вкарал стадото в една от пасбищни-те мери на големия селски богаташ. Д. Ангелов, ЖС, 59. Махленците подадоха молба срещу мен за нарушаване на обществения ред и за незаконно каране на мотоциклет. Ст, 1968, бр. 1183,2.
МАХАЛЕНИН, мн. махалёни, м. Диал. Махаленец, махленец; махал ан, махалджия, махалелия, махаленин, махаленчанин, махалец, махалуш, махалелия, махленчанин. А из селото беше пусто. Само пред училището стояха на купчина десетина махлени, приказваха си шепнеиисом. Н. Нинов, ЕШО, 116. Събрали ми са топрак-махлени, хайде мари! / У Кисьовки-ни на седенчица. Нар. пес., СбГЯ, 61.
МАХЛЁНКА ж. Разг. Махаленка. Тъкмо когато моят нов господар правеше отчаян пазарлък за един килограм картофи със стара и злобна махленка, млад, груб господин го подкара и го въведе в някакъв\ полицейски участък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 385. Махленките го виждаха как се задаваше откъм долния край на улицата, винаги напет, облечен алафранга Д. Талев, ПК, 410. От нейните [на комшийката] думи пак развръзват са устата на сичките наши махленки и слушай ти то газ как ма разносят по сичкия град. Г, 1863, бр. 6, 46.
МАХЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Махаленски. — Не мисли, че умирам от желание да те занимавам с махленски клюки. Просто не искам да хлътнеш като глупак, нужно е да знаеш... Ем. Манов, БГ, 232. По пътя мина камион и събуди кучето.. Голямо и черно, то плашеше махленските деца,
