което се осъществява летенето. Главата, гърлото, гушата, маховите пера, подопаш-ното оперение и опашката [на розовия скорец] са черни със синъовиолетов оттенък. Вл. Помаков, ПДП (превод), 66.
МАХОВИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Махово колело. При парната машина извънредно важна роля играе нейното регулиране. За тази цел служат маховикът и регулаторът. Маховикът изравнява неравномерното кръгово движение на вала през време на един оборот и извежда буталото от мъртвите му положения. Маш. IX кл, 141. От чугун се отливат маховиците и основите на машините. Физ. IX кл, 1958, 73. Ванко пристъпи към мотора боязливо. Погледна грамадния маховик, който се въртеше с такава сила, че почувствува лъха му на лицето си. М. Грубешлиева, ПИУ, 20. Животът не е воденично колело, че да го спреш, когато си поискаш! Върти се той, като маховика на моторната мелница — тежко на тия ръце, дето ще се опитат да го спрат! А. Гуляшки, СВ, 305.
— Рус. махоник.
МАХОЛЕТ м. Спорт. Вид самолет без витло, който се движи с подемна сила, създавана от махащи се крила. Създаването на махоле-ти — самолети с махащи крила — има огром-но значение. ВН, 1958, бр. 2275, 4. Особено преимущество на махолетите е безопасността на летенето им. ВН, 1958, бр. 2275,4.
МАХОМ нареч. Остар., сега поет. С мах. Не питайте ме вий какво ще да избави / от рабско примиренъе паднала жена, / която ма-хом завсегда живота сдави. К. Христов, ВС, 87. • Нар.-поет. махом маха. Войска гази кон крилатий, /а на него юнак Кракра. /Бляска му се ииаем пернатий, / махом маха остра сабя. П. Р. Славейков, Избр. пр 1,353.
МАХОНИЯ ж. 1. Вечнозелен декоративен храст, висок до 2 м, умерено разклонен, с яйцевидни листчета, с жълти цветчета, събрани в полуизправени гроздовидни съцве-тия, който се отглежда в паркове и градини. Mahonia aquifolium. Красотата и разнообразието .. ще се допълват и от наличиепю на 136 вида разнообразни храсти — люляци,.., махония и други, които ще образуват красиви, колоритни петна. ВН, 1961, бр. 2601,2.
2. Бот. Род вечнозелени храсти със стъбло без бодли, с назъбени малки листа и с жълти или светложълти цветове на гроздовидни съцве-тия. Mahonia.
— Нем. Mahonie от англ.собств.
MAXÖPKA ж. 1. Едногодишно растение от семейство картофови с право, високо около 80 см стъбло, с едри закръглени сърцевидни мъхести листа и с жълти и жълтозелени цветове, с богато съдържание на никотин, което се използува в някои страни в тютюневата, фармацевтичната и химическата промишленост. Nicotiana rustica. У нас се отглежда и едролистният сорт [тютюн]
Вирджиния брайт и махорката — с мъхести листа. Осн. сел. стоп. VIII кл, 1965, 78. От листата на тютюна махорка се получават големи количества никотинови препарати за борба с болестите и неприятелите по растенията. Осн. сел. стоп. VIII кл, 1965,77.
2. Листа от това растение, изсушени и ситно нарязани, използувани като тютюн за пушене. — Хаджи, дай една цигара тютюн! — На. Само малко прах е останало и то от махорка. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 10. Селяни от околните села идеха на пазар .. По рун-тавите им калпаци лъщяха капки от росата, а в устата им димяха къси лули, пълни с махорка. От. Чилингиров, ПЖ, 7-8. // Цигари, обикн. лошокачествени, от такъв тютюн. По цели дни влаковите композиции стояха на гарата, а край тях пушеха смрадливата махорка загрижени и мълчаливи трудовите хора на града. Д. Добревски, БКН, 52. В землянката,.., имаше петима съветски бойци Те бяха насядали по нара от дъски .. около малка печица, пушеха махорка, увита във вестник, и разговаряха. П. Славински, ПЩ, 384.
— Рус. махорка.
МАХРАМА ж. Диал. 1. Женска кърпа за глава, обикн. копринена, с ресни, бродерия и под.; забрадка. Жената носеше къса салтамарка с лисичи кожиии тънка зелена махрама на главата си. И. Йовков, СЛ, 149. Атласът и сърмата са проникнали там, докъдето се е търкаляло „колелото“, по главните вървища и царски друмища, но не и в затънтени краища,.., където е типично за женското облекло бялата забрадка, наречена „махрама“. Н. Хайтов, ПП, 121. Мло-гу съм дара готвила, / сякому свата по дара: / куму шарена халия, / кума ти хи дюл-бен махрама. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 69. „Войводо, войводо, / отнесла те вода, / я кю да те зема, / ако ми сошиеш / от ружен кошу ле, / от трендафил сая, / от бял мак махрама, / от невен шамия“. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 80. // Такава кърпа, обикн. от тънка бяла материя, която се носи от булката на сватбата и после, докато е младожен-ка. Още по поле снег има / и по гората лист нема / и айдуци са тръгнале. / Дребен ми обир обират: / на моми дребни дарове, / на булки бели махрами. Нар. пес., СбВОгТ, 50. Едринка ми са повърна, / ситна си дара зела, / сичката гора дарила, /сал си остала, остала /пойната бела махрама. Нар. пес., СБНУ Х1Л, 410-411.
2. Кърпа за лице, ръце, нос и под., обшита, често бродирана, която обикн. се дава като дар на сватба и под. Анку се завтече на чешмата, уми си ръцете и лицепю си, и като се обърса с бялата златорога махрама, стана по-хубава. Ц. Гинчев, ГК, 26. В по-прежние време и за нишан от страна на момата давало се за зетя махрама везана. С6НУК1И ч. III, 55. В Струга, освен гозбата, на вейте присъствующи гости дават и по една риза или махрама (кърпа за бришене). СбНУКШ ч.Ш, 23
3. Бродерия, везба върху кърпа, дреха и под.
