Диал. Да те обесят. Махам булото (маската). Книж. 1 . На нещо. Разкривам някаква скрита, тайна работа, постъпка и под., обикн. непочтена, подла. 2. На някого. Показвам истинските намерения, подбуди, истинския лик на някого. Махам се от главата (очите) на някого. Разг. Грубо. Обикн. пое. Освобождавам някого от присъствието си, преставам да безпокоя някого, да му досаждам, преча или да му създавам грижи.
— Какъв ти баланс, викам, да не сме бог знае колко голямо предприятие! За триста лева джунджурии, а той — баланс! Махай се от главата ми! Др. Асенов, СВ, 94.
— Ако ти е за цигара даскале, да ти дам, само махай ми се от главата. Хр. Смйр-ненски, Съч. III, 75. — Катили! Катили доите тук, хора дето са лежали из тюрмите. Махайте де от очите ми! Вървете си! Хай-дуци! Й. Йовков, ЧКГ, 135. Изплашен, раз-силният влизаше и го [главния прокурор] гледаше с широко отворени очи,.. Но главният прокурор изкреьцяваше да се маха от очите му и бедният човек излизаше вън объркан и безпомощен. Г. Караславов, Т, 6. Махам сн от (из) акъла (главата, ума) някого или нещо. Разг. 1. Преставам да мисля за някого или нещо, отказвам се от някого или нещо; забравям. Няма да се успокоиш, докато не махнеш от главата си тази глупава история. 2. Освобождавам се от присъствието на някого, който ми е неприятен, който ми пречи или досажда. Чудеше се как да махне от главата си нежелания ухажор. 3. Освобождавам се от някаква неприятна, тежка или объркана работа, като я приключвам, свършвам или като отказвам да я свърша. След един месец махам от главата си тая дисертация. Д Махай от главата си всички други ангажименти, за да се съсредоточиш върху основната си задача.
МАХАМ3, -аш, несв., прех. Диал. Преда на голямо вретено груба прежда,; преда на махалка. махам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАХАНА ж. Просто нар. В съчет. с глаг. диря, търся, намирам. Недостатък; кусур. — Намират ти махана, че си конфискувал месото на касапите. От умрял "добитък салами правят, не ги ли зная аз. Й. Йовков, М, 53. Идваше ми да го хвана с кюркя, но гавазите му — там! С пушки при нозе. дирят ти махана само, за да те пречукат. Н. Хайтов, ДР, 141-142. — Изчистих сега и пред вратника хубаво, да видим дали ще ми намерят пак махана. Т. Влай-ков, Мис., 1896, кн. 3-4, 239. По-добре знайно с махана, а не незнайно с хвалба. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 58. Махана, мъжо, ръжен хляб. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 265. Намерваш му махана, що та кара в механа. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 289 О Не ми връзвайте (хвърляйте) махана. Простонар. Употребява се когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхож-дение за нещо казано или направено от него. — Влизайте, влизайте, не ми връзвайте махана, рко съм малко нескопосан за високи гости! Й. Вълчев, СКН, 254. Не ще махана. Простонар. Употребява се за изразяване на неодобрение, възмущение от някого или нещо. — Бре че хубава чекия, отде я взе? — Каква по-хубава имах с разни инструменти
— отварячка, шило, пила — ама ми я открадна един приятел. — Хубав приятел, не ще махана обади се домакинята. Г. Краев, ЗН, 45. Хвърлям махана на, върху някого. Простанар. Обвинявам някого или нещо. И събират се сиромаси по механи, по мегдани — одумват се. Един на цар хвърлят махана, други на министри. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 252.
— Ог перс. през тур. таЬапа, тайла. Други форми: м а х н й и маанй.
М АХ АНДЖИ`ЙК А ж. Жена махан-джия. — Как ще да е сурова —извика майката, — ти все си маханджийка, нищо не ти харесва. К. Калчев, ДНГ, 89. Те, момичетата, го [боба] сядат и студен, ама момчетапш са много маханджийки. Все не им се угажда. Ст. Марков, ДБ, 336. Не обичаха да идват тук с празни ръце, пък и старата беше маханджийка, трудно й се угаждаше, макар да ядеше колкото едно бебе. К. Колев, М, 29. Млада булка по двор ходи, /по двор ходи, слъзи рони, /слъзи рони, тихом дума: / „Оле боже, зла свекръва, / зла свекръва маханджийкя!“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 399.
— Други (диал.) форми: махнаджи`йка, маанджи`йка.
МАХАНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Мъж, който непрекъснато намира недостатъци, махана и трудно може да хареса някого или нещо. А либе му тиом отговори: / „Слава Богу, Гюрице войводо! / Я не можем вино да ти служим, / защо мло-го на чаша преливам, / а по ти си малко ма-ханджия“. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 71.
— От тур. таНапас!. — Други (диал.) форми: мах над ж йя, маанджйя.
МАХАНЕ1, мн. -йя, ср. Отгл. същ. от махам1 и от махам се. За щастие, возачът шибна конете и покара фаетона, без да обръща внимание на маханията и виковете на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. При всяко махане на крилете, те чуват крехък звън от чупливостта на помръзналия въздух и се обръщат с красивите си шии една към друга. Елин Пелин, Съч. II, 188. А стрина Крема плахо и [на Захарина] думаше: — Аз така. Нали помниш, на Могилките шума сечехме. Когато да заболея... Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71. И махането на мотиката й като че поотслабна. Т. Влайков, Пр 1,32.
МАХАНЕ2, мн: -ия, ср. Отгл. същ. от махам2 и от махам се. След махането на големия гардероб стана по-широко в стаята. Д Махане на козметични дефекти.
