МАХАНЕ3 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от махам3 и от махам се; маане3.
— От Н. Горов, Речник на блъгарский язик, 1889.
МАХАРАДЖА, -та, мн. -й, м. 1. Висша титла на велик княз в Индия, по-висока от раджа. Рабиндранат Тагор произхожда от семейство, дало много заслужили хора на Индия .. Баща му Дебендранат Тагор — махараджа .. бил известен в Индия и с това, че стоял начело на вярващите в Брама. ЛФ, 1956, бр. 4, 4. В индийския епос е известна историята на Ажуна, син на Панду, махараджа от Гастинапура. К, 1968, кн. 8,23.
2. Лице с такава титла. Един суеверен народ се подчинява по-лесно и по-пълно на феодали, на паши и султани, на раджи и махараджи. Тъкмо чрез феодалите и махараджите колонизаторите са държали Индия в подчинение. А. Каменова, И, 35. // Разш. Богат индиец с аристократичен произход. Тук има всякакви хора: и махараджи с талисмани, и кротки маниаци, които дебнат цял живот щастливия номер,.. Рулетката бръмчи и малкото бяло топче подскача като живо, събрало в себе си погледите на всички при-съствуващи. Св. Минков, БФ, 38.
— От санскр.
МАХАРАНИ, неизм., ж. Съпруга на махараджа. В розовия град Джайпур красивата махарани Гаятри Деви.. се кандидатира и бе избрана в парламента .. Заедно с нея бяха изорани още няколко махарани и махараджи от други щати. Т. Кюранов, АП, 87.
— От санскр.
МАХАТМА, мн. няма, м. 1. В съвременна Индия — титла, която се дава на много почитано лице.
2. Лице с такава титла. Пламенен родолюбец и същевременно същински аскет в личния си живот, Ганди беше считан едва ли не за светец — махатма. Ист. IX и X кл, 130.
3. Истор. В индуската митология и теософия — свещен дух.
— От санскр.
МАХВАМ1, -аш, несв.\ махна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Махам1 веднъж или няколко пъти по веднъж. Той махна с балтията въз мене и щеше да ме е съсекъл, ако не подрипнах настрана. Н. Хайтов, ДР,
9. Аз си свалих шапката, та поздравих пак леля Гена и едва видях, като ми кимна и тя с глава и махна с бялата кърпа. Т. Влайков, Съч. II, 54. — Аз ще намина сам да видя — рече Гого и погледна Павлето. — А ти — махна му той с пръст — не казвай нищо на нашите, че сме я изгубили. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 271. Той [Момчил] махна глава и додаде с друг глас: — Ала щом разбрах, че те полюбих, доядя ме страшно, Елено, Сг. Загорчинов, ДП, 445-446. Кучката се зав-тече, взе пъдпъдъка в уста и като се смееше с очи и махна радостно опашка, донесе го на стареца. Ем. Станев, ЯГ, 27. Той [щъркелът] летеше последен и скоро остана далеч от другите, докато най-сетне започна да се спуща все по-ниско, махна още веднъж-дваж с криле, но напразно. Св. Минков, СЦ (превод), 19. махвам се, махна се страд.
О Махвам / махна <с> ръка на нещо или на някого. Разг. Преставам да се интересувам от някого или нещо, преставам да се грижа, да се старая, да постигна нещо или изпадам в безразличие към някого или нещо. Той тури точка на по-нататъшната си обиколка и махна с ръка на всичко. Ив. Вазов, Съч. VI, 214. Още щом стъпва в България, като представител на революционното съзаклятие, прямодушният Гоце махва отвратен ръка на всяка дипломация и оставя Гьорча Петров да хитрува с министри и с върховен комитет. П.К. Яворов, Съч. II, 196.
МАХВАМ2, -аш, несв.\ махна, -еш, мин. св. -ах, пое. махни и (диал. и жарг.) мйни, прич. мин. страд. махнат, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Махам2 веднъж или няколко пъти по веднъж. — Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — дая махнем. Елин Пелин, Съч. III, 146. — Няма портретът на дядо — ни тука, ни в онази къща. Махнали са го. Г. Стаматов, Разк. I,
77. — Ти очилата си махни, и другото ще махнеш. Нали имаш други дрехи в куфара? Ив. Вазов, Съч. XII, 129. Като наближило да прави сватба, да се жени за мащеха ми, баща ми намерил за добре да ме махне от къщи и ме дал на тая у някоя негова кумица, жена млада и хубавица. П. Р. Славейков, Избр. пр И, 28. — !Щом ми намерят заместник, когото да назначат за началник, веднага ще ме махнат. СбСт, 47. Затварят го в общината и — бой, бой,.. Махни боя, ами го влачиха и в участъците, две ли, три ли недели. Н. Хайтов, ДР, 107. Мария махна детето. И заедно с него всяка възможност за други деца. Б. Райнов, ЧЪ, 16.
2. Само Пое. Не обръщам внимание на някакъв факт, пренебрегвам, не се интересувам от нещо или някого; оставям. Махни вече, дето всичко, що трябва за овцете му, се от общото, ами и че ги пасе байо му и се губи след тях, той не ще и да знае. Т. Влайков, Съч. И, 84. — Абе момче, —.. ~ харно е да отворите и кръчма тука .. Най-напред няма къде бирникът да слезе, та всичко друго махни! Елин Пелин, Съч. I, 36. — Май прав е свато Денко... Загазихме в морето не до колене, а потънахме до гуша .. — Махни го Денко ти Рангеле... Той е търговец човек, калаузин... Така му уйдисва, така си приказва. Кр. Григоров, Н, 63. Л о з е н о в: —Дано тук да е по-хладничко. В оная плевня е горещо като във фурна. Аташето: — Ти махни горещото, ами опасно. Г. Караславов, Избр. съч. X, 158. И си спомняше: "Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъж да седне... Малее!... Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят! Г. Караславов, Избр. съч. X, 102.
3. Като междум. мани, обикн. мани-мани.
