Съч. XXII, 152. Ала Слав ме прекъсна. „Бо-ляринът нещо маха към нас, казва ми, тичай!“ Ст. Загорчинов, ДП, 301. Между тях [хората], увирайки се навсякъде, тежко пристъпваше някакъв по-едър мъж, говореше им възбудено, махаше и сочеше нещо с ръце и властно даваше заповеди. Кр. Велков, СБ, 16. // Движа ръката си или ръцете си, или шапка, кърпичка и под. в ръката си високо над главата като жест, придружаващ или изразяващ поздрав или сбогуване. — После ти престана да ми махаш от тролея, каза, че хората се обръщали, за да видят на кого махаш. Помниш ли? Л. Михайлова, Ж, 133. И ето че ние стояхме сред браздата и отупвахме панталоните си, а знатният тракторист Илия Райков, моят спътник, вече ни махаше за сбогом и се отдалечаваше. Н. Тихолов, ДКД, 24. Двамата свалиха шапки и почнаха да махат и да поздравяват своята мила, родна планета. Елин Пелин, ЯБЛ, 146. Видях в очите твои грейнал плам / и сълзи да пороня не посмях, / а само седнах на крайпътен камък / и тихичко за добър път ти махах. Е. Багряна, ПЗ, 8. // Правя характерен жест с ръка като израз на недоволство, неодобрение, презрение, отегчение и под. или при гонене, пъде-не на някого или нещо. — Е, хайде! Праж-досвай се! — махаше тя и се свиваше — забравена, изоставена, обидена. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. Госпожа Бонка намираше, и по повод и без повод, за какво да се ядосва. Тогава тя крещеше до пресипване,.. В такива трагични минути господин Дако махаше на слугинчепю да излезе. Г. Райчев, ЗК, 11.
3. За човек или животно — правя движения с части от тялото си, обикн. крайник, глава и др.; размахвам, клатя. С другата си ръка чичо Митуш го качваше на коня и Миткр, уусилен, вече махаше босите си крака. И. Йовков, АМГ, 115. Виждах нея [жената] цяла: как пристъпва по улиците, как държи главата си, как маха лявата си ръка, когато върви. Г. Райчев, Избр. съч. И, 24. На Стефанчо той не можеше нищо да даде. Представи си го, как маха радостно ръчички и се усмихва с беззъбата си уста. г£. Пет-канов, ДЧ, 393. Напред подтичваха магаретата, често мушкани по задниците, като тракаха бързо с петалата и махаха дългите си уши. Ем. Станев, ЯГ, 101. Завързан за стръките, конят щипеше поизсъхналата трева около себе си и махаше опашка срещу мухите. Д. Фучеджиев, Р, 29. Конете пръхтяха и махаха с глави. А. Гуляшки, МТС, 240. // Обикн. за куче — движа опашката си насам-натам, обикн. като израз на добро разположение, удоволствие и под.; въртя. — Балан, Балан, — извика брат ми. Кучето се изправи, загледа се и се спусна отгоре му. Радва се и маха опашка. Д. Габе, Н, 51. Методи му подсвирна весело и кучето съвсем свойски приближи.. Доверчиво душеше обущата му, вдигаше жълтите си очи към него и махаше опашка. М. Грубешлиева, ПП, 199. Там някъде недалече от брега плува мрянка,.., бавно гърчи тънкото си, с чернокафяв гръб тяло, маха опашка. Ем. Станев, ЯГ, 13-14.
4. Движа, обикн. равномерно, ритмично някакъв инструмент, сечиво при извършване на определено действие, работа с него. Бавно се връщаха към времето отпреди три години.. Ходят с рала по земята,.. Махат сърпове и събират хляб за хората. К. Пет-канов, МЗК, 231. Махах със секирчето, но нали силиците ми бяха още слаби, случваше се да удрям по някой жилав клон, а той си стоеше напук и не падаше. Кр. Григоров, ОНУ, 69. Гледа, оная там на другия край, изпреварила редицата на возривачките, сърчено маха мотиката и бърза да стигне първа до слога, който вече не е далеч. Т. Влайков, Пр I, 31. А от покрива, сложили знаме на къщата, / старите майстори махаха с бели тесли. Ламар, СГ, 70. Кат змии в тревата съскат / остри бляскави коси, / махат шопите юнашки, / пот челата им оси. Елин Пелин, ПБ, 127.
. За птица, насекомо — движа равномерно крилата си нагоре-надолу във въздуха, за да летя. То приличаше на някоя исполинска птица, която маха криле. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. То [птичето] напразно махаше криле, за да се вдигне пак във въздуха. Елин Пелин, Съч. II, 197-198. Те [дивите гъски] махаха в такт крила, изпънали напред дългите си шии. Ем. Станев, ЯГ, 59. А сутрин, щом зората зазори / и слънцето обагри върховете, / излита той [орелът] над свой-те канари / и маха срещу слънцето с крилете. Мл. Исаев, ЯД, о1.
6. Диал. Удрям, бия, налагам някого или нещо или движа нещо във въздуха като закана, че ще ударя някого или нещо. Едновременно Хасан чауш махаше по гърба му [на стареца] със сопата си, понесоха се от старческите гърди жални викове и плач със сълзи. К. Величков, ПССъч.1, 59. — Че и оня проклетник, като маха, та не мисли! Без милост! Сяка че удря воденичарски чувал. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 386. Махах пръта, виках по двете добичета, те се обтягаха и извръщаха глави встрани, като да са скарани. Кр. Григоров, ОНУ, 49. А дядо Власьо,.., току размахваше тоягата пред себе си.. — С дяволите ли се биеш? Какво току махаш? — Махам аз. Гледам дали ще стцрнц да я цапардосам [Албена] като мине. Й. Йовков. В АХ, 132.
7. Прен. Жарг. Работя тежък, физически труд; бухам, блъскам, махам се страд. Влакът напусна станцията с бавен грохот и бялата кърпица все се махаше. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 37. На тихия перон, под цъфналата стряха, / едни очи, усмивка весела. / И дълго още подир влака шапката се маха, /а ти в прозореца си се надвесила. Е. Багряна, ЗМ, 49. От отсрещния балкон се маха. МАХАМ СЕ несв., непрех. Движа се насам-
