рака и той издавил всичките мишки. Хората, като си немали котки, зели да викат: „За колко ще ни го продадете?“ Tue рекли: „За дванаесет хиляди гроша“. Тия се събрали тамо махалски, та го купили за 12 хиляди, та си тръгнали. СГ, 1894, кн. 1, 457.
— Друга форма: майлски.
МАХАЛУШ м. Диал. Махаленец, махле-нец; махалан, махалджия, махаленин, маха-ленчанин, махалелия, махалец, махлелия, махленин, махленчанин.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАХАЛУША ж. Диал. Махаленка; ма-халана, махалджийка.
— От Н. Геро„, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАХАЛЧИЦА ж. Диал. Умал. от махал ка1.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: м а й л ч и ц а.
МАХАЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от махало. Действието на оттласкателната сила, опирана против оная на тяжестта, трябва да стои среща и на извръшванието й;..; на това ся ся уверили физиците, като употребиха ма-халцето на часовниците. Ив. Богоров, КГ, 25.
МАХАМ1, -аш, несв., прех. и непрех.
1. Обикн. с предл. с . Правя движение с нещо, което държа с ръка или движа нещо с ръка иасам-натам, обикн. съзнателно и с определена цел; размахвам. Изведнъж,.., Балкан се спусна върху двамата войници с такава ярост, че те, макар отчаяно да махаха с пушките си, едва успяваха да се запазят. И. Йовков, Разк. I, 124. — Долу, анархист! — извика пак дядо Нистор, като махаше с чибука сърдито на Иванча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 42. Агарянците го [Игрил] оградиха отвред, като махаха копия, боздугани и кривите си като сърп мечове. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Конете едвам лазеха из баирчинката,.. Андрешко нито им вече подвикваше, нито махаше камшика над тях. Елин Пелин, Съч. I, 47. // В съчет. със същ. ръка, ръце. Движа съзнателно ръката или ръцете си насам-натам във въздуха, обикн. високо над главата или на равнището на погледа като жест за поздрав, при повикване, сбогуване, посочване или за привличане на вниманието на някого. — Мом-чиле побратиме, .. — уплаших се за тебе. Уж сън, пък тъй ми заигра сърцето!... Като че са те обградили отвред врагове,.. Аз се силя да дойда при тебе и махам с ръка на Райка да дойде и той. Ст. Загорчинов, ДП, 101. Обръщам се и гледам на пейката, до вратата на хотела, управителя. Маха ми с ръка да седна при него. К. Калчев, ДНГ, 53. Когато бяха изминали доста далеко, пътниците съгледаха напреде си малка човешка фигура, която стоеше насред пътя и махаше с две ръце да спрат. Елин Пелин, ЯБЛ, 33. Посрещачът забележи, че гостите му не го разбират, престана да се кланя и почна да маха с прешленестите ръце към планината и да им сочи нещо. Елин Пелин, ЯБЛ, 67. Влакът потегли. Двамата ние с индиеца, надвесени над отворения прозорец, дълго махахме ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 140. // В съчет. със същ. ръка, ръце. Правя еднократно движение с ръка (ръцете) си, обикн. рязко и в една посока при изразяване на несъгласие, нетърпение, досада, пренебрежение, забрана или при пъ-дене, гонене на някого. Той събираше [св. Спиридон] камъни и хвърляше на посока из гората, шъкаше, махаше с ръце и се мъчеше да ги [птиците] пропъди. Елин Пелин, Съч. IV, 25-26. Къш! Ах, тия кокошки съвсем изровиха пръстта! Къш-къш!“ Той махаше с ръце, съжалявайки, че няма какво да запрати. М. Кремен, СС, 43. Но Бозев маха решително с ръка — някаква болница, той трябва незабавно да поеме работата. Г. Караславов, ПМ, 106. Когато й казват, че всички се възвивали и шепнели за нея, тя пренебрежително маха с ръка и почва да говори за друго. М. Кремен, РЯ, 466. // В съчет. със същ. кърпа, кърпичка. Движа във въздуха кърпа, обикн. с високо вдигната ръка за поздрав, при сбогуване, при танцуване и под. Той се откъсна от хорото и се затече насам, като продължаваше да маха кърпата и да подскача по такта на песента. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81. Годеникът беше на пристанището и махаше с кърпичка. Г. Белев, КВА, 342. — Момчета, ура!.. Учителката замаха с кърпа. Отвсякъде я обградиха войниците.. Тя престана да маха бялата кърпичка и изведнъж я притисна на очите си. И. Йовков, Разк. I, 227. — Стой! Другарю Гражев, спри! — извика му някой и го удари по рамото. — Оттам ни махат с кърпа и ни дават знак да спрем! Гражев стисна за последен път ръчките [на картечницата]. Ив. Мартинов, ДТ, 91. // В съчет, със същ. шапка, калпак и под. Движа във въздуха шапката си, обикн. с високо вдигната ръка, при поздрав или сбогуване, или като израз на радост, възторг и под. Иванов и Хрисантов махат шапки към сватбата за последно сбогом... Ив. Вазов, ObH.VI, 213. Няколко пъти рибарят и момичето се обръщаха и тогава войниците махаха с фуражките си от поста. Й. Йовков, Разк. II, 52. Мъжете почнаха да махат с шапки, жените с кърпички. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Около броненосеца се въртяха десетки рибарски лодки, рибарите махаха шапки на моряците. Д. Добревски, БКН, 126.
2. Непрех. Движа по определен начин ръката или ръцете си, вдигнати високо над главата или на височината на погледа, за да привлека вниманието на някого или като знак, сигнал. Ненадейно по полите на Белмекен изпъква изневиделица един войник и ни маха да спрем. Ив. Вазов, Съч. XVII, 70. Онбашията напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо. Ив. Вазов,
