злапгна. Н. Тихолов, ДКД, 214. Водата е мътна, блести матово, меко и тихичко плиска в подмола. Г. Крумов, Т, 12.
МАТОВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни имена, означаващи цвят, който е матов, който има матов оттенък като: матовобял, матовожълт,
матовосин, матовочерен и др.
МАТОВОБЛЁД, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за цвят, тен на човешка кожа, лице и под. — който е тъмноблед; мургавоблед. С продълговатото, матовобледо лице и двете големи, зелени, замечтани очи тя приличаше на по-голяма сестра на Бисера. Д. Спространов, ОП, 113.
МАТОВОБЯЛ, -а, -о, мн. матовобёли, прил. Който не е ярко, силно бял. Докторът мълчаливо й направи знак да лежи. После се приближи до матовобялата масичка. Б. Несторов, АР, 33. В студеното чисто небе сияеше луната. Снегът, озарен от блясъка й, изглеждаше матовобял, мек. А. ГуЙяшки, МТС, 284. Циганският кон.., по-шава с матовобелите си мъртви очи, по които пълзяха мухи, и продължи да дъвче едно сухо царевично дръгло. Ив. Давидков, КХ, 43. До госпожата седи непозната дама — миньон: матовобяла, с маслиненозелени очи. А. Страшимиров, Съч. V, 136.
МАТОВОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е ярко, силно жълт; убитожълт. Така със сухото, матовожълто лице, със светлите, сини, малко хлътнали очи,.., той приемаше израз на строг, неумолимо суров човек. Д. Немиров, Д №9, 10-11. Иван Манаилов показваше новия таван, над който работи сега. Готов е централният мотив — един матовожълт слънчоглед, сякаш току-що откъснат от августовска нива. ОФ, 1965, бр. 6522, 4.
МАТОВОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който не е ярко, силно син; убитосин. По-късно,.., пред очите ни внезапно ще изплува бедният каменлив бряг,.. — матовосиньо-то море, което приплясква напевно. К. Константинов, П, 34. Сред матовосини лъчи / трептят електрики замислени. Хр. Смирненски, Съч. II, 111
МАТОВОЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не е ярко, силно черен. Черната окраска на главата [на синия синигер] е без блясък, от матовочерна до черникава. Ц. Пешев и др., ФБ, 179. Младите птици [полска (посевна) врана] са матовочерни. Ц. Пешев и др., ФБ, 123.
МАТОР1 м. Диал. 1. Селскостопанско животно, най-често овен или овца, което е на възраст над три години; маторец, матор-ник. Нягол и Гицата ще стрижат доилните и женските шилета.. Клинката пък,.., ще стриже яловиците, овните и маторите овце. К. Петканов, ЗлЗ, 236. Тежко е да си сам, когато умираш.. Внезапно долната му устна потреперва... Не звънна ли хлопотар в глухата одимена гора? .. Не стъпи ли върху сърцето му с остро копито виторо-гият матор? 3. Сребров, Избр. разк., 83. Завали млад завалия, / завъди стадо голямо /.. / триете овна матори. Нар. пес., СбВСт, 306.
2. Разш. Човек, животно, растение на средна възраст; маторец, маторник. Человек ся казува младенец, доде стане на седем години,..; мъж — до 49; матор — до 56. П. Р. Славейков, ПЧ, 61. Под сенчест матор дъб е седнал величаво Крум. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 16.
МАТОР2 м. Диал. Растението мащерка; мащерига, мащерика, матерка2, материка, бабина душица, овчарски босилек, г— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. 1. За селскостопанско животно, обикн. овен, овца — който е на средна възраст над 3 години; маторист.
2. Разш. За човек, животно — който е на средна възраст; маторист.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТОРЕЦ, мн. -рци, м. Диал. 1. Селскостопанско животно, най-често овен или овца, което е на възраст над 3-4 години; матор, маторник. Накупи Тодор, накупи / су-рии сиви говеда, /сурии овни маторци/и на иляди овчици. Нар. пес., СбНУ II, 19. Па са тръгнали, излели / на връх на Стара планина/и оттам са си минали / край големите сурии: / сите фанаа по ягне, / а войводата маторец. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 81.
2. Разш. Човек, животно на средна възраст; матор, маторник. Като станах маторец, тогава реших да се оженя. Две войни изкарах. Ил. Волен, НС, 70.
МАТОРЕЯ, -ееш, мин.св. маторях, несв., непрех. Диал. Ставам матор; остарявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТОРЙНА ж. Диал. 1. Женско селскостопанско животно, което има малки, които сучат, бозаят; маторица. Това ми е Нойчо чобан, /та си иде с девет иляо, /с девет иляо маторини. Нар. пес., СбНУ VIII, 7.
2. Вълна, която е получена от първото стригане на овца (Н. Геров, РБЯ).
МАТОРИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1.3а селскостопанско животно, обикн. овен, овца — който е на възраст над 3 години; мато-рен.
2. Разш. За човек, животно — който е на средна възраст; маторен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТОРИЦА ж. Диал. Женско селскостопанско животно, което има малки, които сучат, бозаят; маторина. Свинкя — .., маторица. Погов. СбНУ ХНЛ1, 175-176. Нямал дядо работа, та си купил маторица. Погов. Н. Геров, РБЯ II, 53.
