неков и др., СД, 38.
— От араб. през тур. та1кар.
МАТЛАСЕ, мн. -та, ср. 1. Вид вълнен плат с релефни, изпъкнали фигури откъм лицевата си страна, който се използува обикн. за ушиване на горно облекло (сака, манта, палта и под.). Манто от матласе.
2. Спец. При ушиването на дрехи — релефни украсйтелни тегели, подчертаващи обикн. отделни детайли (яка, маншет, джоб и под.). Наред с класическите вълнени платове, могат успешно да се приложат кадифето,.. и украси от тегели — матласе, мъниста, пайети и др. ЖД, 1968, кн. 3, 21.
— От фр. п^е^веб.
МАТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за повърхност — който е без лъскавина, без блясък, без гланц. Някои от тях, като червената боровинка, са с вечно зелени кожес-ти листа, с дебела кутикула. Горната им повърхност е лъскава и блестяща, а долна-та — матова. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 28. Металоидите,.., нямат метален блясък, а са матови. Хим. VII кл, 1950, 59. В зависимост от вида и качеството .. латексните бои могат да дават матово, полугланцово и гланцово покритие. Н. Гудев, ПН, 62. Под стъклените витрини на музеите са наредени сребърни монети, украшения и прибош. Те са матови и тъмни, почти черни. Св. Райчева, К, 5. Обръщаме кутията към по-слабо осветените предмети —■ образите върху матовата хартия силно избледняват, даже едва се забелязват. Вл. Харалампиев, ПСС, 75.
2. За стъкло, стъклен предмет и под. — който е обработен по специален начин, така че е станал непрозрачен или полупрозрачен. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завес-ка на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Три големи матови глобуси и много матови крушки по стените разливаха мека изобил-на светлина. Г. Караславов, Т, 11. Матова електрическа крушка.
3. За цвят, багра — който не е силен, ярък, който е с мек тон; пастелен. Тази овесарка [малката] е малко по-дребна от врабче.. Женската е оцветена в по-матови цветове. Вл. Помаков, ПДП (превод), 82. Наокол матовото злато свети / от мобели, от свилени тапети. К. Христов, ЧБ, 163. Коприна в матови цветове. Стени в матови тонове.
4. За цвят, багра — който е с мек бял, жъл-тобял или цвят с оттенък на кремаво. В тъмната рамка на кестенявите коси кожата й имаше матовия цвят на слонова кост. М. Кремен, РЯ, 612. Тя отвори първата врата, боядисана в матов цвят и с блестяща бронзова дръжка. А. Гуляшки, МТС, 91. Тя беше около двайсет и две годишна мома,.., с доста правилно околчесто лице, матова белина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 14. // Който е с такъв цвят. Февруарското вечерно небе беше матово и ниско. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 183. Като излязоха от снежните обятия на планината, долу ги срещна меко време — .. През облачното матово небе се прецеждаше слънчева топлина, като през зацапаното стъкло на топлилник. Д. Талев, И, 217. Обръсна се и слезе на двора. Там бе седнал бай Ставри. Димеше^ с лу-личката си, като се взираше в спокойните матови води на залива. Ем. Манов, БГ, 84. Морето беуле тихо, сивобяоло като матово сребро. И. Йовков, Разк. II, 25.
5. За човешка кожа, тен на лице и под. — който е с бледомургав цвят; възмургав. Лицето й бе матово, с маслинен оттенък, както испанките, но в чертите й нямаше нито следа от изтънчеността на тези приветливи и целомъдрени жени. Д. Димов, ОД, 12. Къдрите на тъмната й коса хубаво очертаваха матовото й лице. Б. Несторов, СР, 166. Нейните [на Мина] големи очи, дългите мигли и матовата кожа, наред с нес-криваната меланхолия и необяснима мълчали-вост, бяха за множеството сътрапезници тема на шепотен разговор. М. Кремен, РЯ,
201. А той не сваляше очи от стройната й снага, от голите й погорели от слънцето и закръглени ръце,.., от матовия загар по свежото моминско лице. В. Нешков, Н, 289. По-черняването и матовият бронзов тен идват неусетно бързо. ВН, 1966, бр. 4642,3.
6. За светлина, лъчи и под. — който не е силен, не е ярък, блестящ. От стъкления потоп пада мека, приятна матова светлина. Елин Пелин, Съч. II, 183. Слънцето заседна зад облак и зеленината стана по-гъста. Бялата фасада на тепето прие кратко матово сияние. С. Северняк, ИРЕ, 229. Над всичко е ла-зурноматовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинския колорит на дните ни, от първия до последния. К. Константинов, ППГ, 11. Луната обливаше спалнята му с мека матова светлина. А. Гуляшки, Л, 428.
— От фр. mat 'тъмен, нелъскав' или нсм. matt.
МАТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до мат в шахматна игра. Матова атака. Матова ситуация.
МАТОВИНА ж. Индив. Матов цвят. Дълги черни клепки хвърляха лека сянка върху нежната матовина на лицето й, затоплена от чист детски руменец. 3. Среб-ров, Избр. разк., 217.
МАТОВО нареч. Без да блестя ярко, силно; меко. Няколко звезди потрепваха между облаците и под тяхната студена светлина се люлееше и матово проблясква-ше безкрайната пустиня на морето. Ем. Манов, БГ, 120. Комисарят горе, в кабинета си, двата прозореца светят матово в настъпващия здрач. Др. Асенов, ТКНП,
111. Снегът се бе вкоравил, блестейки матово в мрака. Н. Антонов, ВОМ, 40. Матово лъщеше мократа шума под крайпътните буки — още съвсем пряспа, още съвсем
