матирана. В. Врански, МВЛ, 60.
МАТЙРАНЕ1, мн. -ия, ср. Спец. Отгл.същ. от матирам1 и от матирам се; матировка. Матирането [на стъклото] се постига със струя пясък под налягане или върху пясъчно колело. Н. Николов, М, 280. Матиране на неръждаеми стомани.
МАТИРАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от матирам2 и от матирам се. След десетминутна игра последва матиране чрез неочаквано бърза комбинация.
МАТИРОВКА ж. Спец. 1. В дървопреработването и мебелната промишленост — процес, при който се нанася върху дървени плоскости и детайли специално вещество, обикн. лак като покритие; матиране. По-дълготрайни са матировките при едропо-рестите дървесини, където се задържат по-добре. М. Тодоров и др., ТМСС, 259.
2. Покриване на повърхността на стъкло със специално вещество, за да стане матово; матиране.
3. Вещество, с което се матира.
— Рус. матироика.
МАТИХАРАМ, -аш, несв., непрех.
Диал. Махам, клатя обикн. краката си; манда-херцам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: м а т а х 6 р а м.
МАТИХАРАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от матихарам; мандехерцане.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: матахйране.
МАТИЦА1 ж. 1. Остар. и диал. Майка; матка1, матер, мати.
2. У славянските народи — културно-просветни и книжовни дружества през XIX в. с буди-телски и патриотичен характер. Матица словенска е основана през 1863 г. в Любляна.
3. Издание или поредица от издания на такива дружества. Раковски следователно е взел бележка от сръбските и чешките матици в тя-хната уредба и техните задачи. М. Арнаудов, БДК, 456.
4. Остар. и диал. Пчела майка, царица на пчелите в един кошер; майка, матка1. Вие знаете чудните дружественни урядби на пчелите, които всички слушат матицата (царицата). Лет., 1873, 170. Присъствува-лите на тоя банкет помнят, че веселият старец цяла вечер бе окръжен от рояци младежи, които с него се местеха от кът в кът като пчели подир матица. Ив. Шишма-нов, СбЦГМГ, 57. Катерина Глаушева събираше като матица девойчетата от махалата, които вече се момееха. Д. Талев, ЖС, 205.
МАТИЦА2 ж. Остар. и диал. Корито, легло на река; матка2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАТИЦА3 ж. Диал. Слети в едно плодове, плодове-близнаци. // Двоен житен клас; матка4.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАТКА1 ж. 1. У жена или женско животно — вътрешен детероден орган, в който се закрепва и развива зародишът. Матката се разполага в малкия таз между пикочния мехур и правото черво и по външната си форма може сполучливо да се сравни с круша. Ал. Гюровски, A4, 250. Отначало пър-вичната ембрионална клетка се дели без диференциация и здраво сраства със стената на матката. Вл. Андреев, АЕ, 41. Яйцата [на конската муха] се развиват в личинки в матката., на майката и се снасят малко преди фазата на какавида. ПН, 1953, кн. 8-9, 142. Рак на матката.
2. Остар. и диал. Майка; мати, матер, матица. Цветът е най-развитата част на крайните части на растението; него го е дало естеството да произвъди бъдещия плод; цветът е матката на растението. Ц. Гинчев, УЗ, 44. О, природо, ти си сладка / ти си на сичкото матка. Кр. Пишурка, К, 20.
3. Остар. и диал. Пчела майка, царица на кошера; майка, матица1. Яд улезна у пчели-не, / та убоде девет матки, / девет матки яловици, / та залеа бели меди / че на Некя до полите. Нар. пес., СбВСтТ, 705. Матка ли си, води рояка. П. Р. Славейков, БП I, 265. И една нощ, като се въртял на леглото си в безсъница и гледал през ниския прозорец на божиите звездици, пръснати в небесата като пчели без матка, задрямал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 3/3.
МАТКА2 ж. Остар. и диал. 1. Корито, легло на река; матица2. Величествената река течеше гордо в широката си матка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 47. Целите те [бреговете], от матката на реката до върховете им почти, са голи-голенички, дребен храсталак тук-там. PH, 1910, кн. 8-9, 219. Многобройни реки, които имат матката си в планините, отиват към морето. С. Боб-чев, ПОС (превод), 176.
2. Място в коритото на река, където тя е най-дълбока и течението на водата е най-бързо (Н. Геров, РБЯ).
3. Място, което е мочурливо и задържа вода (Н. Геров, РБЯ).
МАТКА3 ж. Диал. По-дългата половина на рабош, в която влиза по-късата, когато бележат нещо на него.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТКА4 ж. Диал. Житен клас или клас от друго житно растение, който е близнил; матица3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТКАП м. Техн. Дърводелски инструмент, на който се прикрепя и върти свредел, бургия и под. и служи за ръчно пробиване на дупки. Обикновената бургия се върти с помощта на маткап. М. Тодоров и др., ТМСС, 41. Маткапът е инструмент, приспособен за непрекъснато движение. Д. Бръ-
