MATOPKA ж. Диал. Растението маточина; пчелнок.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МАТОРНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Селскостопанско животно, най-често овен или овца, което е на възраст над три години; ма-тор, маторец.
2. Разш. Човек, животно и др. на средна възраст; матор, маторец.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАТОРЧЕ, мн.-та, ср. Диал. Умал. от матор1. Право при Стояна отишли [хайдутите], /опък му ръце вързали /и му краката стегнали. / И му уловили овне маторче, / и са го на сини огньове разтуряли. Нар. пес., СбВСг, 135.
МАТОЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до матка1. Маточните тръби са две (лява и дясна) и са дълги приблизително от 10 до 14 см. А. Гюровски, A4, 249. За голям брой злокачествени тумори на кожата, на езика, на маточната шийка и др. вече са известни точните дози и видът лъчение, които биха дали най-добри резултати. Вл. Андреев, АЕ, 47-48. Нашата народна медицина използува зарасличепю при заболяване на дихателните пътища — ..; против диария,.., маточни и белодробни кръвоизлия-ния. Пр, 1952, кн. 5,81.
МАТОЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е изходен, основен и служи за получаване, добив на определен продукт след подлагане на специална обработка. Разтворът се концентрира чрез изпаряване.., при което изкристализира част от медния сулфат. Кристалите се отделят, а маточният разтвор се подлага на повторно изпаряване.. Вторият маточен разтвор се електролизира във вани с неразтворими аноди, при което медта се отделя. М. Цветков, М, 299-308. Понякога след белия сироп може да се тегли и маточен сироп от предходни изпарявания. Д. Димитров, ОХТ ч.2,190.
МАТОЧИНА ж. 1. Многогодишно тревисто растение с разклонено до 80 см. високо стебло с яйцевидни листа и белезникави или розови цветове с приятен аромат, което расте из гори и храсталаци и се използува като билка в народната медицина, пчеларството и във фармацевтичната и парфюмерийна промишленост. Melissa ofticinalis. Пчелинът беше ограден с нисък плет на припек до чешмата. Край плета бяха насадени мента и маточина. Л. Галина, Л, 8. В едната си ръка Бодура държеше китка маточина, взе да ръси с нея към роя и нався-къдеи изи въздуха се разнесе приятна миризма. И. Йовков, В АХ, 174. Ето ни най-сетне на поляната с кладенчето — цялата огрята от слънцето. Росата изчезнала от листата, но миризмата на маточина изпълва въздуха. Сл. Трънски, Н, 208. Жени и деца плъп-наха из горите да събират билки и диворастящи плодове.. — цялото циганско население се заби в горите да бере подбел, дива мента и маточина. Й. Радичков, СР, 156. // Цветовете на това растение като лечебен чай. Вечер хи-жарят черпи гостите си с маточина.
2. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство устноцветни, разпространени предимно в страните по Средиземноморието. Melissa.
МАТОЧИНКА ж. Умал. от маточина. Станкината майка донесе вода в една панич-ка, взе стрък маточинка,., и попръска бледото лице на Станка. Елин Пелин, Съч. III, 125.
МАТОЧНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Специална килийка във восъчна пчелна пита, в която се отглежда пчелата майка. Известно е, че след запечатването на всички маточници излиза първият рояк със старата майка. Б. Бижев, СП, 52.
МАТОЧНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. 1. Специално растение или клонка, издънка от овощно растение или лозова пръчка, която се отглежда, за да пусне корени за разсад. // При ашладисване на дървета — калем.
2. Градина със специално обработена почва, в която се отглеждат фиданки, лозови пръчки и др. за размножаване. На предните столове се наместиха „изтребителите“ на сиромашията от старешката бригада, които работят маточниците на стопанството, печелят и превръщат стотици хиляди дивачки на медовити лозови пръчки. А. Каралийчев, ПД, 21. Маточник за тополови фиданки.
МАТРАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Вид дюшек, който има пружини и се поставя на легло, канапе и под. Виктор из-дръпва банкнотите и ги разсипва над пружинения матрак, нагласен на четири сандъка, върху който спи самият той. Др. Асенов, ТКНП, 11. Стаята нямаше никакъв прозорец.. Тук мизерията беше още по-голяма. Два изтърбушени матрака, върху единия от които играеха две деца с изпити лица и окъсани памучни дрешки. Г. Белев, КВА, 303.
2. Диал. Подставка за дъсчен одър; магаре.
— От араб. през нем. Matratze. — Друга остар. форма: м а т р а ц.
МАТРАК2, мн. -ци, м. Диал. Тояга.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908. — От араб. през тур. matrak 'дървен чук’.
МАТРАПАЗ м. Остар. и диал. Прекупвач, препродавач; матрапазин. Съвем друго биваше в празничен ден., матрапази и джамбази, които тичаха като луди по стъгдите от грижи и тежък труд, се появиха сега, qdneuenu в нови дрехи, спокойни и доволни. Й. Йовков, Съч. II, 199. Всички търговчета и матрапази в околията знаят тая фирма и я произнасят с уважение. Ем. Станев, ИК III и IV, 285.
