до загуба на млечността й. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 104-105. Ветеринарният препарат
(алуминиева противовъзпалителна и изстудяваща помада).., дава много добри резултати при лекуване на .. акутен мастит у кравите и овцете. Пр, 1952, кн. 6, 23.
— От гр. растто? 'млечна жлеза' през фр. ша.чШе.
МАСТЙЧКА ж. Само ед. У мал. от мастика (в 1 знач.). Ще се съберем на Калето и ще му дръпнем такъв гуляй и така ще пием, та целият град да чуе.. — От мене ще искате мастичката и мезето. Ем. Манов, ДСР, 49. // Ед. и мн. Разг. Количеството мастика, съдържащо се в малка чаша. А за ядене виж там нещо по-завързаничко като за гладен човек.. Преди това — един ордьовър с една мастичка, само че и тя в лед. К. Калчев, СТ, 122. — Аз мога да изпия една малка мастика — каза тя.. — Значи две малки мастички — каза шофьорът. Д. Цончев, М, 122.
МАСТЙЯ ж. Руг. 1. Куче, което скита по улиците и по чуждите дворове. Най-свястно ще бъде, ако застреля някое куче, убийството на една мастия няма да навреди на никого. Д. Вълев, Ж, 16.
2. Прен. Развратна жена (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От тур. та.чи.
МАСТНО-. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към мастите, който е свързан с мастите, напр.: мастноразтворим, маст
ноподобен.
МАСТНОРАЗТВОРЙМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Който се разтваря в маетна среда. Значението на клетъчната мембрана за живота на клетката е много голямо, тъй като тя пропуска,.., през нея да преминават всички водно- и мастноразтворими вещества. Р. Райчев, НДК, 11. Мазнините спомагат за резорбцията на мастноразт-воримите витамини (А, Д Е, К). М. Василев и др., ВБ, 622. С оглед на това, дали витамините се разтварят във вода или в мазнини и мастни разтворители.., те се делят на водноразтворими и мастноразтворими. Б. Койчев, Б, 33.
МАСТОДОНТ м. 1. Палеонт. Огромен изкопаем бозайник, живял през неозойската ера, с хобот и два чифта зъби (горни и долни), предшественик на днешния слон. През следващата [втора] част на неозойската ера особено силно се развили сухоземните бозайници -.. На сушата са живели грамадните хоботни бозайници — мастодонти и динотериуми. Б. Божков, ПЖ, 19. Мексикански учени са установили, че откритите на стотина км. от гр. Мексико кости на мастодонт, украсени с рисунки на коне, биволи и тапири, датират от около 30 000 г. ВН, 1962, бр. 3231, 4. Освен него [слона] намирал се е също мамонтът и мастодонтът (до-потопни животни в първобитните гори на Северна Америка). Н, 1895, бр. 15,117.
2. Прен. Нов. Полит. Многобройна, мио-гочислена партия, организация и под. БСП и СДС са двата мастодонта на българската политическа сцена през последните година.
— От гр. paatôç 'гърда' + ôôouç, -ovtoç 'зъб' през фр. mastodonte.
МАСТОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Мед. Само в съчет. Мастоиден израстък. Рядко. Цицковиден израстък. Натискът върху мастоидния израстък е силно болезнен. К. Рашков и др., ДБ, 223.
— От гр. дасттб? 'гърда'.
МАСТОИДЙТ м. Мед. Възпаление на цицковидния израстък на слепоочната кост, засягащо слизестата обвивка и костната тъкан, което възниква най-често като усложнение от остро гнойно възпаление на средното ухо. При това гнойно възпаление [на средното ухо],.., съществува опасност процесът да премине към кухинките на сисови-дния израстък и да причини тежко и опас-но усложнение — гноен мастоидит. Ал. Гюровски, A4, 379.
— От гр. pacjTOç 'гърда' + eïôoç 'вид'.
МАСТОПАТЙЯ ж. Мед. Заболяване на млечната жлеза, свързано с нарушаване функцията на яйчниците, при което се появяват уплътнения или хипертрофия или атрофия на тъканта. Към предраковите състояния отнасяме .., появата на уплътнение (мастопатия) в млечните жлези у жената. Р. Райчев, НКД, 138-139.
— От гр. paaxoç 'гърда' + rcàtioç 'страдание, болест'.
МАСТОР м. Остар. и диал. Майстор. Полиците околовръст бяха обредени със съдинки: сахане, чинии, чаши, свещилници, измити, изтрити, гаче сега бяха излеле от ръцете на мастора. Ил. Блъсков, ПБ II, 35. Масторът ножар, за да изучи момчето, поиска толкоз пари, които са видяха твърде много на бащата и той трябаше да са откаже от своя кроеж. С. Бобчев, ЖФ (превод), 12. Ока брашно да имаш, и него дай на мастор(фурунджия, хлебаря) да го меси. П. Р. Славейков, БП II, 8. — Калудо, бяла бол-гарко, /меня я мастор проводил, / да дадеш конця бял бришим, / да ти ушия мой мастор / на тьонка снажка фустанче. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 26.
MACTOPÈHE ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от масторя и от масторя се; майсторене.
МАСТОРИЦА ж. Остар. и диал. Майс-торица, майстсюка; масторка. — Защо дойде, Иване? — беше обикновеното запитване, когато го видеха масториците и момичетата или ратайкините в махалата. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40. Аз зная — ти си голяма масторица да даваш изкусни названия. С, Радулов, ГМП (превод), 102. Недю буля си думаше: / —"Булне ле, масторице
