МАСТОРЙЯ 206 МАСУР
ле, / м,оли се булйо на мастор, / да не ма мастор провожда / на Узунджовски панаир". Нар. пес., СбГЯ, 80.
МАСТОРИЯ ж. О стар. и диал. Майстория. Учителят, занят със своите масто-рии, не втасва да погледне учениците. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1177.
МАСТОРКА ж. Остар. и диал. Майсторка, майсторица; масторица. Най-напред пяха, тогаз нашите салонни масторки са приближиха една подир друга до пияното. Ч, 1875, бр. 8, 379. Циганки, черни масторки, / вия кат итти ют Стамбул, / върви ли бяла коприна. Нар. пес., СбНУ XLVII, 56.
МАЙСТОРЛЪК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Майсторлък. В тии индустриални клонове са докарва истинската способност за масторлъка на българина. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1177.
МАСТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Майсторски. Анабазис или „отстъпването“ заключава масторско описание на похода на десетте хиляди гърци, в числото на които са намервал Ксенофонт. Н. Михайловски, РВИ (превод), 156. И ги провождали в македонските градове.. Като градски доктори, вместо да церят, а тие да изтребват първенците и по-способни-те българи предводители чрез някоя мастор-ска отрова. К. Шапкарев, МЖБМ, 61.
МАСТОРСКИ Остар. и диал. Нареч. от прил. масторски; майсторски. В дома той захваля и поднося приятеля си, че къщите му били направени масторски — на хубав план. У, 1871, бр. 23, 367. Той масторски избрал позиция, но новите му войни били долни, а старите паднали в Италия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 312. Иларион е бил един от най-деятелни-те пропагандисти на панелинизма в България по онова време, но е бил дълбок политик и умеял е масторски да води работите, като да ся не усещат хората на плановете му. П. Р. Славейков, ГУ, 12.
МАСТОРСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Майсторство. Четете „Неда“ и вий не можете да не се възхитите от тънкостите на едно внимателно описание:., от мас-торството на изложението, от художни-чеството на картините или от веселия, лек слог. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 29. Той свири „Поканата за валс“ от Вебера. Никога вещият артист не беше изкарвал на толкоз висок степен чудесата на своето масторство. Ч, 1875, кн. 12, 566.
МАСТОРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Остар. и диал. Майсторя. Сега, колко време ги киснат, как ги масторят, това не зная, само това съм виждал, че като втасат ликата, извадят ги, а забичените остри коле оставят там у водата. Ил. Блъсков, ПБ III, 52. масторя се страд.
МАСТУРБАЦИЯ, мн. няма, ж. Мед. Онанизъм. Към механичните причини на уретритите спадат най-често многократ-но повтарящи се не особено силни травми, като катетеризации, мастурбация, нефро-литиаза и др. Ил. Петков и др., КВБ, 252.
— От лат. masturbatio.
МАСУР м. 1. Цев, обикн. тръстикова, за навиване на прежда при тъкане; калем. Девойчетата ходеха да навиват масури по фабриките за един-два гроша надница. К. Константинов, ППГ, 26. Аз сучех масури у дома. П. Тодоров, Събр. пр II, 115. Тях пас-ма [от прежда] варят с пепел или със сапун,.., насукват на масури (или калмукани) и от тамо ги сноват. Г. С. Расовски, П I, 84. // Такава цев, заедно с преждата върху нея. Тук [във фабриката] десет часа трябваше да се стои на едно и също място, да се повтарят едни и същи движения и погледът неотлъчно да следи еднаквите като близнаци масури. М. Гръбчева, ВИН, 27.
2. Разг. Тръба от кухо стъбло на растение, от картон, метал и под.; цев. Той и дружината му намерили спасение във вира: потопили се в тъмния вир, дишали с масури. П. Росен, ВПШ, 124. Сега ще зема един масур, ще го полея отвътре с киреч, ще го туря на една тръвна и ще замажа дупката. И. Йовков, ЧКГ, 35-36. При една от тие чуилми,.. на която водата,.., хлуеше през два железни масури, той [арнаутинът] простря ръце към мене. 3. Стоянов, ЗБВ III, 225. // Нещо (обикн. лист хартия, картон, плат и под.), навито като тръба. Най-много се озлобяваше хазайката, когато сутрин момичето минаваше с чертежите си през хола. Големите масури му пречеха да излиза направо от тясното антре. Л. Михайлова, Ж, 21.
3. Разг. Навита във вид на тръбичка къдрица от женска коса. — Ха! Ха! Ха! — безце-ремонно се изсмя младата жена и масурите на косата й се разлюляха. Н. Каралиева, Н, 98. Гледаше двете, а виждаше само Мария: нейните лъскави коси, които на дълги масури стигаха раменете. От. Дичев, ЗСI, 507.
4. Диал. Чучур на стомна, ибрик, бъклица (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Остар. и диал. Цев на пушка, пистолет. Първата пушка, ловджийско чифте, с което аз излязох най-напред да гръмна сред двора — не хвана и с двата масура. 3. Стоянов, ЗБВ II, 13. Той опря на челото на Тодора Трипани студения масур на пищола, който заключаваше в себе си смъртта. П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 117. То си носи една пушка, / една пушка с два масуря, / веднъж гръмне — дваж удари. Нар. пес., СбГЯ, 114.
6. Диал. Кюнец (Вл. Георгиев и др., БЕР).
7. Диал. Царевичен плод със зърната; царевица, гълъб2, кулен, кочан1, мамул, мисир1, мисирка2, моруз, моруза, мумуруз, мумуруз-ка, папур, патка. От двете ни страни са ку-курузя.. Високите стебла са накръстосани с големи масури. Т. Влайков, Пр I, 294.
