ката в мастилницата, а мастилото — пресъхнало. А. Гуляшки, МТС, 146. Галчев взе перото, натопи го в мастилницата и развълнуван, усмихнат приготви се да пише. И. Йовков, ЧКГ, 254. Скромна работна маса.. На нея се виждат хубава металическа мастилница с паче перо. РД, 1950, бр. 189, 2. За да писуваме, употребляваме мастило черно, перил, мастилница. Н. Хилендарец, СГТП, 4.
2. Спец. Приспособление към печатарска машина, в което се поставя мастило. През време на печата формите се намастиляват чрез специално пригодените към всеки агрегат мастилници. Г. Върбанов и др., НТ, 293. Мастилницата при машините със спи-
^ащ се цилиндър е обикновено цилиндрова. 1л. Райков, ПТ, 52.
МАСТЙЛНИЧКА ж. Умал. от мастилница; малка мастилница. На масата,.. — все същите дреболии: две изтъркани вече ал-бумчета, подути от картички и портрети, една мастилничка и една перодръжка от цветен изкуствен мрамор. Д. Калфов, Избр. разк., 77. Чужденецът с гордост ще показва на гостите си оригиналната плетена мастилничка от България. Тарас, СГ, 102.
МАСТИЛО, мн. мастила, ср. Само ед. Специално приготвена от различни багрила цветна течност, обикновено тъмносиня или черна, която се употребява за писане или за печатане. — Иди в общинската канцелария, кажи на писаря, че съм пристигнал и нека ти даде: хартия, мастило, перо, перодръжка, попивка! Ив. Карановски, Разк. I,
151. Тодор Ефремов преглеждаше куп училищни тетрадки. Той. се взираше в нечетливите редове, драскаше с червено мастило. М. Грубешлиева, ПИУ, 22. Мекият плясък на машината, шумоленето на хартията, миризмата на печатарско мастило — всичко това му бе приятно, близко. Ст. Дичев, ЗС II, 426. Там ни посрещна Каравелов с разрошена коса, облечен в синя блуза, на-цапана,.., с типографско мастило. Ив. Вазов, Съч. XII, 161-162. Лекарят поиска книга и мастило изново и написа нужните бележки. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 115. // Само мн. Различни видове такава течност. Тук бяха наредени още повече книги и всякакви училищни вещи, хартии за писане, пера, мастила морави и черни. Д. Талев, ПК, 310. В ъгъла е малката масичка с тушовете и цветните мастила, до тях линиите, пергелите, копирните пера. Г. Райчев,Избр. съч. II, 111. Той [Камен] разположи в нея [палатката] върху настлана дебел пласт свежа дъбова шума, покрита с черга, пишещата машина, циклостила, бялата хартия,.., мастилата и всичко необходимо за своята работа. К. Ламбрев, СП, 160.
◇ Като мастило, черен, тъмен. Много (черен, тъмен). Пътеката ни заведе през някакви мочурливи бари, с тиня черна, като мастило, в някакъв глух и стръмен пущинак. Ив. Вазов, Съч. XVI, 63. Над полето легна тъмна като мастило нощ. А. Гуляшки, МТС, 346. Симпатично (симпати-ческо, химическо) мастило. Особено мастило, при използуването на което написаното не се вижда, а се проявява при нагряване или след обработка на текста с други средства. Както е знайно, комитетите пишеха писмата си със симпатическо мастило и буквите ставаха видими само подир нагряването им. Ив. Вазов, ПИ, 223. Много писма с революционно съдържание са изпращаха чрез самата турска поща. Тоя кураж предобиха комитетите тогава, когато са въведе в кореспонденцията им да пишат писмата си с химическо мастило. 3. Стоянов, ЗБВ I, 130.
МАСТЙЛЦЕ, мн. няма, ср. 1. Умал. от мастило. Взех мастилцето и тетрадчица-та си, преместих се с разтреперани крака и седнах на учителското място. О. Василев, ЖБ, 278. И ние с теб захванахме / гъските да гоним / и своите родители / умилно да молим / да ни купат то мастилце, / то „книжка готова“. Л. Каравелов, Съч. I, 105. 2. Малко количество мастило.
МАСТЙТ, -а, -о, мн.-и, прил. Остар.
1. Виден, крупен, бележит. При срещната черквица стоят залепени две каменни ки-лийки,.. там е живял маститият и образован деятел, йеромонах Неофит Рилец. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Маститите хайдушки войводи Панайот Китов и Филип Тотю под влиянието на Раковски се превръщат във вождове на чети. Г. Бакалов, Избр. пр,
152. Между маститите слависти в Италия е проф. Оюуат Мауег — заведующ катедрата по славянска филология в Падуа — известен главно с критични и филологически статии по славистика. Р. 1927, бр. 257, 3. Там беше окачен в тежка полирана рамка голям портрет на мастития дядо Радославов. М. Кюркчиев, ВВ, 103.
2. Обикн. ирон. Който е с внушителна външност и вдъхва респект. Сред всички се открояваха маститите фигури на хората от голямото „добро утро“ — висшите държавни чиновници, банкови директори, министри. Ц. Драгойчева, ПД, 14/. Встрани, но все таки напред,.., крачеха маститите членове на „Добродетелната дружина“ воглаве със своя важен председател. Ст. Дичев, ЗС I, 549.
3. Който се отделя, изпъква над другите със значението си, важността си; виден, голям, важен. Нека се надяваме, че това мастито славяно-италианско списание ще устои на всички тежки условия,., и че ще изпълни своята задача. Р, 1927, бр. 255, 3.
МАСТЙТ м. Мед. Възпаление на млечната жлеза у жена или женско животно, най-често през първите седмици след раждане. Маститът е тежко заболяване на млечната жлеза, което най-често довежда
