във въздуха се виеха вълма от дим и различни миризми. Д. Немиров, Б, 174. Върви чашата и след мастиката, мастика са гълта. Л. Каравелов, Съч. I, 13.
— От гр. растял — Друга (остар.) форма: м а с т й х а.
МАСТИКС, мн. няма, м. Спец. Аромат-на стягаща смола, получавана от средиземноморското вечнозелено дърво Йв-Гас1а юпбсия, която се употребява при производството на лакове, тушове, мастила и др. и в медицината. Венецианците снабдяват Европа с така търсените подправки — .., с медицински растения —камфор,.., с балсами, мастикс, амбра. К, 1963, кн. 1, 24.
— Лат. пиюйх.
МАСТИКСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Прил. от мастикс.
МАСТИЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мастило. Диньо Забека,.., запуши с показалец устата на мастиленото шише, обърна го и после натисна пръста си под кривите линии на другите, които означаваха подписи. Ст. Чилингиров, ХНН, 166. Своята тетрадка, разбира се, хич и не поглеждах. Нито дори отворих оловеното капаче на мастиленото шишенце. О. Василев, ЖБ, 278. Най-важните части на една рота-тивна машина са: хартиена рола, овлажни-тел, мастилница, охладител, мастилена помпа,., и други. Ил. Рашков, ПТ, 82.
2. Който е от мастило, който е направен с мастило. Върху жълтия табак се чернееше голямо мастилено петно. П. Вежинов, ВР, 166. Ръката му затрепера. Мастилени капки се откъснаха от писалката и цапнаха върху хартията. Ст. Даскалов, СЛ, 40. Тук писмото свършваше. Една мастилена черта прерязваше листа до долу. М. Грубеш-лиева, ПП, 131. Игрив слънчев лъч беше се проврял под пердето, подскачаше по дръжката на чугунената кана за вода, по изпо-драсканата с мастилени подписи мукава. В. Нешков, Н, 125.
3. От който се добива мастило. Мастиленото дърво с пъстрообагрените си плодове изглеждаше така приветливо и живописно, а е толкова опасно. В. Атанасова, ДБ, 42.
4. Прен. Който има наситен тъмносин или черен цвят като цвета на мастило. Пред плътната тъмнина,.., там някъде на мастиленото небе светеше с чудна красота като огромен синкав диамант грамадният кръг на Земята. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. На юг,.., където небесният купол опираше в равнината, мастилена тъмнина закри кръгозора. А. Гуляшки, СВ, 37. Въздухът стана мастилен и гъст; земята е залята от тъмни талази. Ил. Волен, ДД, 91. Мастилена здрачевина се разля откъм планината, постепенно острите очертания на урви и баири се загладиха. Кр. Григоров, ПЧ, 134.
5. Като същ. мастилено ср. Мастилен цвят. Той създава и много варианти на един и същ сюжет. Пейзажът в синьо,.., в мораво, в мастилено. НК, 1958, бр. 8, 6. Един морски пейзаж е даден като „Вариант в синьо“ и „Вариант в мастилено“. ВН, 1958, бр. 2023, 4.
◇ Мастилена копринка. Бот. Ядивна гъба със звънчевидна шапка и височина от 5 до 11 см., която в млада възраст има сивобял до леко кафеникав цвят, потъмняващ до черно с възрастта на гъбата. СорппиБ абсатеЩапв. По наторените места, боклуците,.. и на други места се среща в големи количества мастилената копринка. Името си носи от черния цвят, който добиват старите гъби. Ив. Димитров, ОП, 53.
— Друга (остар.) форма: мастйлян.
МАСТИЛЕНО нареч. Поет. В мастилен цвят. Над притихналия град мастилено синееше лунното небе. Ем. Станев, ИК I и II, 33.
МАСТИЛЕНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е зелен с тъмносин оттенък. Някъде в далечината на запад се сребрееше брегът на Северна Добруджа, напръскан с мастиленозелени петна: дъбовите гори. А. Каралийчев, НЧ, 73. Плодовете й [на сей-шелската палма] са мастиленозелени топки, наподобяващи два залепени ореха. ВН, 1960, бр. 2690, 4. Оцветяването [на млякото] има различни оттенъци: от бледо синьозелено до мастиленозелено. Ив. Златев и др., МЗ, 26.
МАСТИЛЕНОСЙН, я, -ьо, мн. -и, прил. Чийто основен син цвят е тъмен и наситен. На горния край на селото имаше стара, боядисана в мастиленосин цвят къща. ЖД, 1965, бр. 7, 12. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите й се запреливаха от светлосинъо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Долу, докъдето вълните стигат, цветът на скалите е потъмнял, куршуменосив. Под тях водата клокочи, вечно неспокойна, мастиленосиня и тежка. П. Славински, МСК, 101. Слънцето вече залязва и езерото става мастиленосиньо.
Н. Фурнаджиев, МП, 130.
МАСТИЛЕНОЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен с тъмносин оттенък. Той обичаше техниката, грижеше се за колата като за своя рожба. Колко пъти Рой го бе заварвал .. да лъска нейната тъмна, мастиленочерна повърхност! Б. Йосифова, БЧМ, 111-112. Далечните чуки и зъбери бяха станали мастиленочерни и остри, ясно очертани върху чистата синева на хоризонта. Др. Асенов, СВ, 89. В мастилено черната и непрогледна нощ очите им на-празно се взираха — на повече от пет стъпки нищо не се виждаше. Ив. Мартинов, ДТ, 104.
МАСТИЛНИЦА ж. 1. Малък стъклен или метален съд, понякога декоративно оформен, в който се налива мастило и се топи перодръжка, писалка при писане. Сяда [Илия] до масата, взема лист, топи писал
