голяма гощавка след сватбата у свекъро-вия дом при даруването не била твърде ма-срафлия. Кабил не е да се не заколят добитък или птици. О, 1978, кн. 13, 12. Каква цел има,.., за редакторите на едно списание като „Български преглед“ да се занимават с такива масрафлии работи, като упътване художествения вкус на нашите неопитни читатели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 218.
— От тур. masrafh.
МАСРАФЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Масраф. Записал отделът фъстъци / и круши, и сливи, и дюли. / Направихме куп масрафлъци. ВН, 1960, бр. 2880, 4.
МАСТ, мастта, мн. няма, ж. Остар. и диал. 1. Мас. Истина е, че човекът са храни повече из животното царство, като например с месо, с мает, с масло, с яйца, с риба и пр. Знан., 1875, бр. 10, 150. Турни в едно гърне неварено мляко, нека стои 48 саха-тя на хладно място, от което ще да излезе синката маст на млякото на връха. П. Р. Славейков, СК, 101. Синките [бобри] имат под опашката си една маст, която е потребна за целба (илач). П. Берон, БРП, 104-105. Мнозина покриват коня си, за да го не ядат мухите, а разумният купи за 20-30 пари рибна маст, па намаже коня там, гдето му додяват мухите и тъй не ся ни чуят, ни видят. Лет., 1871, 237.
2. Цвят, боя (на коса, кожа). Не само мастта, но и чъртите и всичкото изражение на лицето така бе изменено. Б. Димитров, Я I (превод), 93.
МАСТАР, -ът, -а, мн. -и, м. Строит. Широка дървена летва, използувана при из-мазване на стени, при заглаждане повърхността на бетонни плочи и под. Нанасяне на гладка мазилка на стена.. Нахвърля се около 1 м2 площ от стената и още влажният разтвор се изглажда грубо с мастар. М. Томова, ТТЖ (превод), 136. Бетонът се изравнява грубо с лопата, а след това с маста-ри. В. Брънеков и др., СД, 180.
— От араб, през тур. mastar.
МАСТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Биохим. Който се отнася до масти, който е свързан с масти. Различават се следните тъкани: мускулна, съединителна, костна и хрущялна, мастна, нервна тъкан и кръв. П. Даскалов и др., ТК, 136. Мастните жлези са разположени около космените торбички. Анат. VIII кл, 120. При човека и животните неутралните мазнини се намират най-много в подкожните мастни депа. Б. Койчев, Б, 12. След обикновената емболия най-голямо значение има тлъстинната, маст-ната емболия — пренасянето на тлъстин-ни капчици по кръвния ток. Б. Кърджиев, ОПА, 140.
2. Биохим. Който съдържа масти. Първият голям дял органични съединения се наричат .. мастни или алифатни съединения, защото към тях спадат и природните мазнини. Хим. VII кл, 1950, 99. Най-бързо напуска стомаха въглехидратната храна, а най-бавно — мастната. Анат. VIII кл, 51. При нашите местни говеда е ценен още високият процент на мастни вещества в млякото, който също трябва да се запази. Пр, 1952, кн. 6, 10. Мастни въглеводороди. Мастни киселини.
3. Който е присъщ на мастите. Черните каменни въглища са още по-уплътнени от кафявите. Те имат черен цвят и мастен блясък. Геол. IX кл, 48. Блясъкът на минералите е различен: метален на пирита,.., мастен на отломена повърхност на кварца и др. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.
МАСТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Мазен (в 1 знач.). Ако не претоваря [детето] стомаха си с храна,.., например,.., с мастни и тежки ястиета и силни питиета,.., то ще бъде здраво и весело. К. Кесаров, ЧНУ, 49. Жените, за да могат да си запазят обли форми в частите на тялото си,.., требува да ядат повече мастни ястия. Кн. 1873, кн. 5, 25.
МАСТИ мн., ед. (остар.) маст, мастта, ж. Биол. Мазнини (във 2 знач.). В състава на сухото вещество на протоплазмата влизат белтъчини (60%), масти и липоиди (20 %). ОБиол. X кл, 7. Мастите, третата съществена група органични съединения, влизащи в състава на протоплазмата,. са добре проучени. ПН, 1939, кн. 4, 57. Маслото състои от много родове масти, които срещнахме и в растенията като: от твърда маст — маргарин, от водна маст — елеин и от съща маст — бутирин. С. Вежи-нов, X (превод), 106.
МАСТЙКА ж. 1. Само ед. Силно алко-холно питие, разпространено в Югоизточна Европа, Мала Азия и Близкия Изток, което се получава чрез смесване на спирт с вода, анетол, захар, дъвково масло и др. и обикн. се пие с добавяне на вода, при което побелява. Пред него между двете му ръце,.., стоеше водна чаша и в нея се белееше недопита мастика. Д. Талев, ГЧ, 71. — Мале, кажи да ни донесат малко ракия.. — Ако искаш мастика, да донесат. Аз съм ракиджия, не обичам правените питиета. Ем. Станев, ИК I и II, 23. Там [на събора] той ще разтвори бутилки и бурета с бира, бъчви с вино, бъклици с мастика и сливовица. Г. Карасла-вов, СИ, 66. Хаджи Пени урежда веселба .. Разнасят се леблебии, разлива се сладък шербет, лее се сакъзлия млечнобяла мастика. Д. Немиров, Б, 148. // Само мн. Различни видове такова питие.
2. Разг. Количество от това питие, което се съдържа в една чаша. Началникът гаврът-на две мастики и се сбогува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 304. — Дай една мастика, че ме присвива нещо стомахът! — рече кметът и се отпусна на стола си. Кл. Цачев, ГЗ, 111. Пиеха се бели сакъзлии мастики и
