масовик, той е любимец на борческата и честна младеж в града и околията. Г. Ка-раславов, ПМ, 72. // Лице, което организира и ръководи културно-масовата дейност (обикн. в обществена организация). Задачата на културно-просветника или както го наричат — масовика, е да намери такива форми и начини на общи занимания и развлечения, които да се поправят на повече хора. ВН, 1961, бр. 3104, 4.
— От рус. массовик.
МАСОВКА ж. Нов. Филм. Масова сцена (в спектакъл, филм и под.). Кажи-речи всичките филми,.. — идват в нашето село да ги правят.., дойде им на сгода нас да упо-требляват за масовките. Н. Хайтов, ЛФ, 1978, бр. 32, 4. Много студенти от Театралната академия участвуват в масовките на историческите филми.
— Рус. массовка.
МАСОВО нареч. В голям брой, в голямо количество, като участвуват или се засягат много хора или много неща. През последните две години в движението бяха масово навлезли нови хора и тия хора бяха болшинство. Ем. Станев, ИК I и II, 77. Почваше се унищожението. Който от враговете умееше да убива по-добре, който умееше да унищожава по-масово, той щеше да победи. Кр. Велков, СБ, 102. Изложбата буди голям интерес и се посещава масово. // Почти всички, в по-голямата си част. Тогава те [немците] щяха да тръгнат масово през откритата равнина, която отделяше гарата от шосето. Д. Димов, Т, 616.
МАСОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от масов. Патосът и масовостта на въстанието са предадени чрез ярки, емоционални епитети: свещеното дело, величав гняв. Лит. XI кл, 218. Общото движение на всички молекули, съставляващи дадено тяло, има особени свойства — хаотичност и масовост. Физ. IX кл, 1958, 9. Най-голяма масовост и популярност в Англия футбол-ната игра получава през XVIII и XIX век. В, Ангелов и др., Ф, 10. Масовост на физическата култура и спорта.
МАСОЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Масленица (в 1 знач.); масленик. Детето, готоо за бегане,.., се качило на ко-нъот, зело со себе еден масолник полн со масло (дървено) и еден чешел,.., и си побег-нале. С6НУК1И ч. II, 168. Починям да опи-суем къща в покъщина на наша болгарска Македония.. Спиртени садове, карта (бак-лица),.., чаша, букар, масолник, пагур, плас-кия. ЦВ, 1859, бр. 433, 3-4.
МАСОН м. Последовател на масонство-то, член на масонска ложа; франкмасон. Един познат му бе разправил нещо за ма-сонството, чиито главатари били евреи, и бакалинът подозираше, че всеки, който посещава семейство Бехар, е масон и участник в тайните ритуали, които се извършват на горния етаж. Ем. Манов, ДСР,
13. Масоните се организират в тайни организации (ложи).
— От фр. maçon 'зидар'.
МАСОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до масон и до масонство; франк-масонски.
О Масонска ложа. Отделна организация на привърженици на масонството. Въпросните деятели като членове на масонски ложи обикновено получават внушения и директиви от съответната ложа и се подчиняват на нейната дисциплина. Г. Димитров, Съч. III, 326.
МАСОНСТВО, мн. няма, ср. Религиоз-но-етично движение, възникнало през XVIII-XIX в. в различни страни на Европа, с тайна организация и мистически обреди, което препоръчва като средство за преустройство на обществото мирното побратимяване на хората и моралното самоусъвър-шенствуване. Тъй като масонството е тайно, скрито за външния свят сдружение и понеже то ревниво пази забулени в тайните на своя ритуал и своята дейност, и своите членове, често пъти във въображението на света то е колкото страшен, толкова и опасен фантом. Д. Казасов, ВП, 476. Още в периода на увлечението по масонството той [Пиер Безухов] решава да посвети силите си за благоустрояване на селяните. Лит., X кл, 61.
МАСРАФ м. Простонар. Разноски, разходи. Колкото му останеше в кесията, чичо Венко го стискаше и не обичаше дип да го отдяла за къщен масраф. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне, връзване, развързване, колове, огради, рязане, пръскане — масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121. — Кажи ми, от какво да бъда весел? От това ли, че живея в тойзи неразбран свят? Празнуват празници, а не мислят, че и в празниците вървят масрафи. БКн, 1859, кн. 1, 167. Булчица млада Петкана, / тя на Стоян думаше: /— Стойене* първо венчило, /като ма не щеш Стойене, /защо си сватба подигна / и толкоз масраф направи? Нар. пес., СбНУ XXV, 97.
О Надвивам си / надвия си на масрафа. Разг. Имам достатъчно средства, печеля достатъ-чно, за да посрещна всичките си нужди и да харча, колкото искам. Хората надвиват вече на масрафите си, купуват и ще купуват и леки коли. Тарас, ТМ, 127. Чернев: — Ти, изглежда си надвил на масрафа си, щом си дошъл да слушаш речи. Боцата: — И още как! (..). Ти ела само да ни видиш на село! Не сме били никога по-добре. Н. Каралиева, РП, 70.
— От араб. през тур. masraf.
МАСРАФЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Който струва много пари или други средства; скъп. Дори единствената
