2. Разш. Разг. За изразяване на заповед някой да отиде някъде. Когато стигна до нея [тълпата], той зае най-сериозната поза, и с повелителния жест на нов Наполеон из-кряска: — Марш по местата си, мерзавци! Г. Караславов, Избр. съч. II, 370. „Стойте — казват, — защо мелите контрабанда? Оставяйте житото, и марш — право в село!“ X. Русев, ПС, 51-52. — Сега веднага в къщи! Марш! Срещна ли ви повторно на улицата — ще ви натикам в дранголника. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1751, 4.
3. Разг. Грубо. За изразяване на заповед за изгонването на някого; махай се, върви си! —... Твоите номера вече не могат да минават... Марш, и повече да не ме безпокоиш! Бай Пондю излезе смазан и още по-объркан. Г. Караславов, Избр. съч. II, 216. Марш от лозето ми! Не ви ща помощта, не ви ща нищо, дето съм ви издавал досега, нито брашното, нито виното! — размаха ръце срещу тях Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 161. — Марш скоро вън, .. — викна грубо и презрително поручикът. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 5, 384. — Аха, вие ги вардите, вашата мамка! — каза Андон с тъмно гърло, .. — Maaapiu — извика Керанов, изтегли пистолета и закрачи към Андон. Д. Вълев, Ж, 77.
4. Удвоено марш-марш. Остар. Обикн. в сказ, функция. За означаване на придвижване в строй. — Никой не може да разбере какво е туй чудо. Па сядат на конете си и, марш-марш, право към дивния дворец. Ал. Константинов, Съч. I, 114.
О Бегом марш. Команда за бягане. — Внимание, другари! — извика той [Гражев].
— С движение по един от двата фланга да се стигне до оградата пред нас... Бегом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 182. Кръгом марш. Команда за обръщане. — Пред мене, кръ-ъ-ъгом... марш! — изкомандувах късо, но безапелационно аз. Др. Асенов, СВ, 50. На Мито му се стори, че му изкомандува кръгом марш и смутен, объркан, стиснал шапка в ръка, излезе за в частта си. Ст. Даскалов, БМ, 260. Ходом марш. Команда за тръгване. — Картечницата! Дайте бързо картечницата! — заповяда той с онзи неизмерим тон на началник, който не търпи никакво възражение. — След мен, ходом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 85. Най-напред той ни изправи един до друг. — Мирно! — изкомандува Homo. — Ходом марш! Г. Белев, ПЕМ, 101.
— От фр. marche 'иди', пои. от marcher.
МАРШАЛ м. 1. Само ед. В армиите на някои страни — висше военно звание или чин, по-висок от генерал. Една специална българска армия, под върховното команду-ване на маршал Толбухин, взе участие в окончателното разгромяване на хитлеристка Германия. Г. Димитров, Съч. III, 251. Съветската армия, командувана от маршал Жуков, почва щурма против последната крепост на Хитлер. Ист. X кл, 1951, 237-238. Генерал Кичнер ще бъде произведен в чин маршал. БД, 1909, бр. 15, 3. Маршал на Съветския съюз.
2. Лице, носител на такова звание или чин.
— Слушам, другарю маршал! — изправи се полковникът Петър Михайлов и отдаде чест. А. Каралийчев, НЗ, 64. Народната стража, съставена преимуществено от младежи, .., направи на нападателите по-силен отпор, колкото прочутите маршали на Наполеон III. У, 1870, бр. 1, 46.
3. Председател на Сейма в Полша.
4. Остар. Главен разпоредител на тържествени приеми и под. в дворец. Ето и паспортният чиновник, важен и строг като дворцов маршал. Св. Минков, ДА, 5. В стаите досетливият маршал на двореца е наредил качета за дъждовната вода, да се събира, когато рукне през тавана. А. Каралийчев, ПГ, 194.
— От фр. maréchal през нем. Marschal.— А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850. Друга (остар.) форма: м à р ш е л.
МАРШАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до маршал, който е свързан с маршал. Той заповяда на висшите командири на войсковите части да използуват настъпилото затишие и му поднесат маршалски жезъл. Д. Казасов, ВП, 176. Маршалски чин.
МАРШАЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Звание, чин на маршал.
МАРШАЛША ж. Съпруга на маршал. Маршалът изглеждаше глухоням или поне без глас в търговските дела, но маршалша-та склони да се задоволи с половината от месечната ми плата срещу дву неделен наем за най-малката стаичка във вилата. А. Христофоров, О, 83.
МАРШИ мн. Геогр. Ниски крайбрежни земи с тинеста наносна почва, произхождащи от стари лагуни, които в някои страни са защитени с диги от морските приливи и използувани в селското стопанство.
— От нем. Marschen.
МАРШИРОВКА ж. 1. Движение с отсечена, равномерна войнишка крачка; марши-руване. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Д. Димов, Т, 89. Цял преобразен, .., върви Люц-кан и тъй юнашки бие крак по калдаръма, че Митю Караколев, залисан сам за собствения си вид и маршировка, не може да се въздържи да не го погледне изпод око и да не се усмихне. Й. Йовков, ПК, 79-80. Проверката възвърна самочувствието на генерала. Отсечените команди „за среща“, стегнатите маршировки на рапортуващите командири, техните къси отривисти доклади, .., наляха спокойствие в генералското сърце. П. Вежинов, ВП, 113-114. Упражняване в маршировка.
2. Упражнения за придвижване в строй с та
