Много често сред спанака и салатното цвекло ще видите копър, .., сред зелето — салати или марули. Н. Митрева, ВРС, 61. Зеленчук като напр. зелие, марули и други съдържават твърде малко белтък, нишеще, клей и други вещества, потребни за образувание на маст-та. С. Веженов, Х(превод), 112-113.
— От гр. рарсгоАла.
МАРХАБА. Неизм. като междум. Диал. Мараба. Вдигна ръка за мархаба и посочи с чи-бучката си една врата на първия етаж. П. Мирчев, Е, 57.
— Други форми: мйрхаба, мйараба.
МАРЦИПАН м. 1. Само ед. Тестообразна обикн. тъмнокафява смес, подобна на шоколад, приготвена чрез варене от смлени бадемови ядки, захар и други продукти. Произвеждат се два вида марципан: а/обикновен,..; б/варен. А. Генадиев и др., ТЗ, 53.
2. Сладкарско изделие във вид на блокче, приготвено от такава смес. Вандо и Мишо се смееха през глава и се мъчеха да обяснят на дядо си, че сладкишът се казва марципан, а не ципанар. П. Велков, СДН, 308.
— Hä, мари: — Келепирица й мушна в ръката един марципан, .. — Ха сети се кой ти го праща? Б. Несторов, АР, 225. Ох, откога не са стъпвали в Боровец! Там има и сладолед, и марципан, и малини в малки сламени кошнички. Цв. Ангелов, ЧД, 206.
— От араб. през ит. mar/ipune и нем. Marzipan.
МАРЦИПАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е от марципан. Пълнежите [на бонбони], въпреки голямото им разнообразие, могат да се групират в няколко основни групи: плодови, ликьорени, сиропени, млечни, медни, марципанови,.. и пр. Ас. Генадиев и др., ТЗ, 45. Марципанови бонбони.
2. Който е свързан с производството на марципан. Марципанов цех.
МАРШ, мйршът, марша, мн. маршове, след числ. мйрша, м. 1. Само ед. Войнишки ход в строй с отсечени равномерни стъпки под такт. Най-сетне партизаните излязоха от селото и в равномерен марш продължиха по шосето. П. Вежинов, НС, 246. След молебена в катедралата и церемониалния марш пред двореца Стамболов уморено последва княза заедно с другите политически лица, дипломати и по-висши командири от войската. В. Геновска, СГ, 493. Засвирват музики, потеглюва войската — / .. / Церемониален марш. К. Христов, Избр. ст., 161.
2. Придвижване на войски в походен ред от един район в друг; поход. Крайният пункт на днешнря ни марш беше с. Ташла Мусе-лим. И. Йовков, Разк. II, 115. Вражеската пехота бе вече започнала настъплението. ..: вървяха прави, нещо и силно, и самоуверено имаше в непоколебимия им марш към българските позиции. П. Вежинов, НС, 33. Половин час път бяхме изминали от с. Му-хово, когато преднята стража дотърча бързо назад,.., трябаше да спреме марша си за няколко минути. 3. Стоянов, ЗБВ И, 45. И боят пламна. Пламна, когато главните сили още бяха в походен марш. НА, 1959, бр. 3406, 2. • Обр. Потъват в тихите води основите, от влагата зелени, / и маршът на годините е мраморните стъпала изтрил. Е. Багряна, ЗМ, 53.
3. Музикално произведение с отсечен ритъм, под такта на което става придвижване в строй. Начело с тръбачите, които свиреха същия марш, те излядохд от Люляково и поеха пътя за града. И. Йовков, Разк. I,
110. Влакът бавно се изтегли от гарата всред "ура ", тържествения марш на военната музика и нестройните викове на множеството изпращачи. В. Геновска, СГ, 360. Военна музика свиреше тържествени маршове. Ив. Хаджимарчев, ОК, 306. Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище, с кръста в ръка. 3. Стоянов, ЗБВ I, 405.
О В (с) усилен (ускорен, победен, триумфален, бърз) марш, движа се, понасям сей под. Стремително, бързо и победоносно (движа се, понасям се и под.). Дружината на капитан Попов, която пъуваше с нас, сега в усилен марш се движи към София. В. Геновска, СГ, 362. Отредът с усилен марш пъплеше под ясното небе. Ив. Хаджимарчев, ОК, 275. В края на април 1945 г. частите на Първа българска армия в състава на Трети украински фронт с усилен марш гонеха по петите хитлеристките войски. РД, 1950, бр. 129, 2. Прощален марш. Разг.; сиктир-марш. Простонар. Ирон. марш, по-рядко танц, с изсвирването на който се закрива танцова забава, музикална програма и под. Вечеринката свърши късно. Петър и Йонка останаха до края. Облякоха се, танцуваха прощалния марш и чак тогава си тръгнаха. И. Петров, НЛ, 17. Концертът завършваше с необявяван на дъската сик-тир-марш, както тогава софиянци наричаха последния номер. Това бе покана до публиката да се разотиде. П. Мирчев, СЗ, 144. С бърз (ускорен) марш. Остар. В много кратък срок, много бързо. От Одрин ме изпратиха с най-бърз марш на фронта при Битоля. Ив. Димов, АИДЖ, 38.
— От фр. marche или нем. Marsch.
МАРШ и (удължено) м-а-а-арш междум.
1. Употребява се като команда за начало на движение в строй или на отделно лице с отсечени равномерни стъпки под такт.
— Тоя граф Толстой или Сухой — не го знам кой е — да ми паднеше в ръчицата, .., па да му дам пушката в ръка и да му кажа: „Смирна! Марш!“. Ив. Вазов, Съч. XV, 153.
— Зуна, лявото рамо напред, а Минко право, марш! Изпълнихме заповедта. Зуна зави вляво, а аз продължих направо. Г. Белев, ПЕМ, 101. В страни танкистите сваляха зелените клонки от танковете си. .. — Екипаж, готови за бой! Водач, напред марш! Ив. Мартинов, ДТ, 173.
