— От фр. martyriser.
МАРТИРИЗЙРАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от мартиризирам и от мартиризи-рам се.
МАРТИРЙСАМ.Вж. мартирисвам. МАРТИРЙСВАМ, -аш, нес в.; мартирй-сам, -аш, св., прех.Лиал. Признавам, изказвам, изповядвам. Иой Вено, Вено, милинка керко! /Да мартирисаш кой ми те удри / по бело гърло, по кован гердан? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 172. мартирисвам се, мартирисам се страд.
— От гр. jiapxvpâj, мин. ев papTDpicra) 'свидетел съм' (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 124.).
МАРТИРЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мартирисвам и от мартирисвам се.
МАРТЙРИУМ, мн. няма, м. Книж. Рядко.
1. Страдание и смърт на мъченик; мъченичество. • Обр. Изкуството? Но рядък дар е то, / роденият за лира и длето / на зъл мартириум е жертва — жрец,/наградата му трънен е венец. Ем. Попдимитров, СР, 150.
2. Католически параклис с мощи на мъченик.
— Лат. martyrium.
МАРТИРОЛОГ, мн. -зи, м. Книж. 1. Списък на мъченици за християнската вяра.
2. Прен. Поредица от имена на жертви, преследвани, страдали и загинали за някаква идея. Четворица от най-големите ни поети паднаха поразени от съдбата,.. Марти-рологът продължи с нова поредица: Смир-ненски, Ясенов, Гео Милев, Никола Вапца-ров. К. Константинов, ППГ, 198. Както във всичките прогресивни борби на България, науката и кръстът, сиреч духът, стоеше на първи ред. Мартирологът на новите български мъченици явно доказва това. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86.
3. Прен. Поредица от преживени от някого страдания и мъчения.
4. В християнската църковна литература — сборник със сказания за живота на мъченици и светци.
— Qi* лат. martyrologium през фр. martyrologe. — Друга (остар., книж.) форма: м а р т и р и л о г.
МАРТИРОЛОГИЯ ж. Книж. История на мъчениците и мъченичеството. Тука пострадали в първите векове на християнството много мъченици. В мартирологиите ся у помяну ва под 27 мая за святаго Юлия и за святаго Гезихия воина. Т. Бурмов, БКн, 1857, кн. 2, 306. Разправиите на en. Софроний .. — с татарския султан .. през 1793 г. са само един малък епизод в голямата мартирология на българите от това време. Б. Ангелов, ЛС, 85-86. Мартирологията на Друмев и Стоянов в Браила идва да потвърди укора за бездушно отритване на наивниците, които са взимали лицемерните патриотични насърчения за чиста монета. М. Арнаудов, БКД, 142.
— О фр. martyrologie.
МАРТЙРЯ, -иш, мин. св. мартйрйх, несв., непрех. Диал. Бивам свидетел, свиде-телствувам. Три села чинат давия, / четвърто село мартири, / вуйко му баш давуд-жия, / Стояна да го обесат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 325.
МАРТИТ м. Минер. Желязна руда с черен цвят, разновидност на хематита, образувана при окисление на магнетита. Планината Благодат — Урал .. съдържа магнетит и малко хематит, халкопирит, сфалерит и мартит. Г. Георгиев, МП, 236. Хематит —.. На места образува псевдоморфози по магнетита и се нарича мартит. Г. Георгиев, П, 68.
— От лат. martites.
МАРТИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до мартит. Горните слоеве на магнетитовите находища често са претърпели изветряване, като .. се получават междинни руди — мартитови руди. Д. Димитров, ОХТ ч 2, 75.
МАРТИФА, мн. няма, ж. Диал. Народен обичай, според който вечерта срещу Гергьовден топят пръстени в съд с вода, а на сутринта ги вадят и наричат.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка, 1885.
МАРТИЦА, мн. няма, ж. Диал. У мал. от Марта; мартичка. Мартица да го найде! Мар-тицата да го хване! Клетви. Н. Геров, РБЯIII, 51.
МАРТИЧКА, мн. няма, ж. Диал. У мал. от Марта; мартица.
— От Н. Горов, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРУДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Тънка питка, колач, печен на нажежена плоча.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРУЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За лице на човек — грапав, сипаничав; брож-дав, малигав.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРУЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от маруля. Нейде в букака на Ломски дол кукаше куковица, мама отдалеч подаде ма-рулена салата и се отдръпна. Ст. Сивриев, ЗСБ, 61. Марулен сок.
МАРУЛИЦА ж. Диал. У мал. от маруля; марулка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРУЛКА ж. У мал. от маруля; малка маруля. Пикиране на марулки и на репички.
МАРУЛЯ ж. Зеленчуково растение с големи, широки и сочни листа, които се употребяват за салата. Lactuca sativa. До зетьовите яйца на софрата се редят: салата, марули, лук, хамсия, пържени тиквички. Ив. Хаджийски, БДНН II, 142. Край канала пак бе шумно като на сбор. Жените плакнеха съдовете,.., докапю на разкрач по-надолу зар-заватчиите миеха марулите от калта. Г. Го-тев, ПШ, 35. Смесените посеви широко се прилагат и в зеленчуковото производство. ..
