християнството. Г. С. Раковски, БС I, 22.
МАРТИНА ж. Мартинка1. Всички тези [възбудени] хора бяха накичени с най-различни оръжия, като се почне от кримки и мартини, та се свърши с турски маузери и български манлихери. Г. Караславов, ОХ III, 461-462. Идеше селският пъдар — турчин,.. Окачил мартина на рамо и натъкнал касапски нож на пояс, той беше само няколко стъпки пред къщата. П. К. Яворов, ХК, 40. — Дигнах мартината... „Тате, аз съм!“ — извика.. Не ми трепна сърцето, Щерю, гръмнах. Гръмнах право в него и пуснах конете. Й. Йовков, В АХ, 144. Иобземи си мартината, /мартината, фишеците, / яз ке пълна, ти ке фър-ляш. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 27.
МАРТИНИ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Вид висококачествен италиански вермут. Цяла бутилка мартини е малко прекалено за един скромен аперитив, обаче това не е обезпокояващо, когато имаш пред себе си партньор,който се налива като дупка. Б. Райнов, НН, 215. СтаратаАдорни; — Пригответе моя коктейл! Келнерът: — Веднага... С т а р а т а А д о рн и: — И-и-и.. по-малко мартини! Др. Асенов, ГНА, 126-127. // Разш. Коктейл от такъв вермут и джин.
2. Количеството от такъв вермут или от такъв коктейл, което се съдържа в една чаша или бутилка. Получавам мартинито си и го изпивам, сетне вадя от скука кадифената кутийка с пръстена и почвам нехайно да го разглеждам. Б. Райнов, НН, 269.
— Ит. martini.
МАРТИНИКАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Мартиника (остров от групата Малки Антилски острови в Западна Индия). // Само мн. Мъже и жени от основното население на Мартиника.
МАРТИНИКАНКА ж. Жена от основното население на Мартиника.
МАРТИНИКАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до Мартиника и до мартиниканец.
МАРТИНКА1 ж. Вид стара бойна пушка; мартина. Огнянов, с лице зацапано от барут и покрито с кал,.., ту се изправяше с мартинката,.., ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 157. Кервана водеше конен стражар — .. — сложил на едно коляно мартинката си и извил другата си ръка на хълбок — напомняше някогашните войнствени турци. А. Страшимиров, А, 168. Ето, у моя съсед пушка мартинка, ето и на кръста му сума патрони, ще се помъча, лесничката ще мога сам да се убия. Йл. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, 9. —Я ти, Николо, вечеряй, /заметни дреи чоени, /за-рамчи пушка мартинка, / па ще по пътя да одиш. Нар. пес., СбНУ XLVI, 395.
— От фр. собсти.
МАРТИНКА2 ж. Устройство, обикн. метално, за затваряне на двукрилен прозорец. Мартинки за прозорци.
— Вер. от фр. собств.
МАРТИНКА3 ж. Диал. Мартеница; мартинки2. Спрема първи марта вечерта ке си вързе [девойче] на ръката мартинка,.. и ке я носи додека да види ластовиче. СбНУ VII, 128. На 1 летник (март) си връзват „мартинки“. Мартинките ги правят от овча вълна, която събират по търнищата. СбНУ XV, 61. По полнок ке се заберат децата со стапчиня во раце.., заедно со едно колендарче, вързано со конец бел и цървен, мартинка, за пояс. СбНУ I, 16.
МАРТЙНКИ1 мн., ед. (рядко) мартинка
ж. Жарг. Пищялки на крака. — Останах веднъж три смени на работа.. Каталясах, едва се държах, мартинките ми се разтрепе-раха. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 117.
О Отсичат ми се / отсекат ми се мартинките. Жарг. Изпитвам отмаляване от някакво изживяване, силно вълнение или от умора. Разтреперват ми се / разтреперят ми се мартинките. Жарг. Силно се изплашвам. Треперят ми мартинките. Жарг. Силно се боя, страхувам се, много съм изплашен.
— Ама че лекар специалист си намерихме. Знаете ли как ми трепереха мартинките да не каже: „Болни ли сте, я пийте мастило или подово масло“. В. Нешков, Н, 339.
— Добре си му рекъл! — махна щедро Мит-рето. — Хайде де, нека и нашите да се радват, и на ония да им треперят мартинките! В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 132-133.
МАРТЙНКИ2, само мн. Диал. Мартинка3.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРТЙНЯК, мн. няма, м. Диал. Кокоша слепота.
— От Т. Панчев, Дотлнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: мратйняк.
МАРТЙР м. 1. Остар. Книж. Мъченик. Поляците са ся показали най-добри патриоти, ..; тий са принесли най-много мартири за народната свобода. ДЗ, 1868, бр. 18,70. В първите векове на християнството образование е било чисто религиозно и са е разпростирало с ония убедителни наставления, що са породили голямата абнегация (отричание от само себе си) на мартирите (мъченици), които средните векове дадоха на християнския свят. Д. Войников, У, 1870, бр. 11,163.
2. Диал. Свидетел; шахат, шахатин.
— От гр. рартиро<;.
МАРТИРИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Измъчвам. Дали съзнаваха, че той отдавна е бил такъв и че небитието му сега влиза в нова фаза или подозираха свирепата ненавист, що мартиризи-раше тая бедна душа. Ив. Вазов, Съч. IX, 75. Човек не знаеше от какво им е душата на бедните волове, разчекнати и мартири-зирани под тежестта на тоя товар, утрояван от лошотата на пътя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 113. мартиризирам се страд.
