МАРТАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мертек. Горе седяха снощните мъже и ко-вяха летви. Бяха лапнали по два-три пирона в уста и седнали на мартаците, въртяха теслите. Г. Мишев, ЕП, 58. Изправи се и размисли къде да скрие своите бюлетини,.. Реши да ги навре между мартаците на обора. Т. Харманджиев, кВ, 231. Тази кория има 125 у врати дървета за кириши, 1000 у врати за мартаци,.. и 100 у врати с мешеви дървета. Дун., 1876, бр. 145, 2.
МАРТАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до мартак; мертешки.
— Дядо Трифоне, на колко години си? — На седемдесет и девет, сине, но се държа като марташки пирон. Ст, 1964, бр. 940, 1.
МАРТЕН м. Метал. Рядко. Мартенова пещ. Младият стоманолеяр,.. лее висококачествена стомана. Лее по скоростен начин. Сега разтопената маса клокочи в мартена. РД, 1950, бр. 119, 8.
— От фр. martin през рус. мартен.
МАРТЕНИЦА ж. Усукан конец от червено и бяло с пискюлчета накрая, който, според народната традиция, се връзва за здраве на първи март. Вътре в магазина сякаш бе дошла пролетта. Чак до тавана стените бяха обки-чени с мартеници. Л. Галина, Л, 102. На чердака се полюляваше от топлия вятър едно червено nacMOj изнесено още припролет за мартеница. Й. Йовков, ЖС, 215. — Ето, вече е пролет. По нас кокичетата иъфтят, хората са турили мартениците поо камък. Д. Га-бе, МГ, 155. Баячката зема два конеца, едина бял, другия червен,.., усуква ги като мартеница. СбНУ VII, 143.
МАРТЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Название на коте, родено през март. Туй коте — тикве-ниче, не е мартениче. П. Р. Славейков, БП И, 176.
МАРТЕНИЧКА ж. Умал. от мартеница. Щом го [щъркела] зърна, ще сваля мар-теничката от палтото си и ще я мушна под големия камък зад хамбара. И. Петров, ЛГС, 47. Плети, плети, бабо Марто, / изплети ни мартенички, / да ги вържем на ръчички. Елин Пелин, ПБ, 34. Цап, цап, ръчички! / С мартенички червени, със бухлати реснички: / сини, бели, зелени... В. Пас-палеева, МСС, 4.
МАРТЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. 1. Само в съчет.: Мартенова пещ. Металургична пещ, в която се добива стомана от чугун и старо желязо (по метода на френския металург Мартен). Показаха му мартеновите' пещи и той,.., дълго гледа подвижните/ бункери, които разтваряха с буферите си сякаш вратите на ада, за да изсипят сред ослепителните пламъци кат марите си железен товар. А. Гуляшки, JT, 316. Той обичаше суровия индустриален пейзаж, където клокочеше енергия и димяха комини, където изригваха към небето цржари от високите мартенови пещи. Б. Йосифова, БЧМ, 86.
2. Които е свързан с производство на стомана в такава пещ. Просторното помещение на мартеновия цех се оказа тясно да побере хората, дошли да станат свидетели на един неизказано радостен миг — раждането на първата българска стомана. НА, 1963, бр. 4617, 1. Мартенова стомана. Мартенов чугун. Мартеново производство. Мартенова шлака.
— От фр. собств.
МАРТЕНОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. Мартенов. С усилията на първенци-те-стоманолеяри мартеновският цех на завода стана цех за скоростно леене на стомана. ВН, 1952, бр. 171, 1
МАРТЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до месец март или е характерен за месец март. Мартенското слънце грееше между бели разкъсани облаци, а топлият вятър топеше снега и водосточните тръби пееха радостно. Д. Димов, Т, 240. Беше един от ония мартенски дни, които вече напомнят, че идва пролет. Д. Кисьов, Щ, 472. Над оголелия и обезобразен от зимния студ парк,.., се бяха спуснали вече тъмнината и мракът на мартенската нощ. Р, 1926, бр. 229, 3. Денят бе мартенски: студен, слънчев и неприветлив. Йв. Вазов, БП, 41.// Който става или е станал през месец март. В дните на мартенското настъпление дивизията проби с рязък удар укрепените хитлеристки позиции. П. Вежинов, НС, 55. Мартенската революция в Берлин завършила с победата на работниците и занаятчиите. Ист. VIII кл, 90. Аз имах скъп другар на Драва. / Той падна в мартенския бой. Йв. Бурин, ПТ, 133. Мартенско съвеищние.
О Топя се (стопя се) като мартенски сняг.
Разг. Изчезвам много бързо. Щастието й бе краткотрайно. Стопи се като мартенски сняг.
МАРТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мартенски. В един студен мартин вечер 1821 година една жена сърдчено вървяла по улици Бордо. С. Радулов, ГМП (превод), 41. Пенчо,.., на какво беше са поукро-тил малко и гледаше напреде си.. Но и това добро трая толкова, колкото трае и мар-тиният сняг. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Мартин дъжд в оцет да налееш, пак става лют. Н. Геров, РБЯ III, 51.
О Мартина събота. Диал. Една от четирите съботи през месец май, през които се празнува и не се работи, за да не вали град. По нас тачат мартини съботи,.., вълчи празници, миши празници и пр. и пр. Лет., 1874, 222. Когато метнеме само един кратък поглед на съхранените и до днес наши народни празници,.., както н.п. на Сурваки..; мартини съботи,.., никакво съмнение не ни остава, че то е било старобългарското наше вероизповедание преди обръщането ни в
