МАРШИРУВАМ 178 МАРЯ
кава стъпка. Обикновено един батальонен командир или някой негов помощник наблюдава за вечерните маршировки. Г. Карасла-вов, ПМ, 65. Смешни му изглеждаха марши-ровките, мушкането на чу чулите с нож. Д. Кисьов, Щ, 123. Сприятелих се с военни музиканти, около които стоях винаги, когато свиреха в градината при парад или обикновена маршировка. Ст. Грудев, ББ, 9. Старите му крака не бяха добре пригодени за учебна маршировка. Той се поспъна, .. но как да е пристигна. П. Вежинов, ЗЧР, 244.
— Рус. маршировка.
МАРШИРУВАМ, -аш, несв. и св., непрех.
1. Вървя с отсечена равномерна войнишка крачка. Ротите маршируват и в походен строй се отправят по пътя за гарата. Л. Стоянов, X, 143. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Подпоручикът,.. отвреме-навреме с гримаса бавно обръщаше главата си назад, за да види дали войниците маршируват добре. Д. Димов, Т,
89. Прибирайки се в хотела, ние срещаме строени младежи и девойки, които маршируват по блестящия мокър асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 116. Не може да се не гледа с наслада как той марширува пред своята рота, отиваща на стража, с музиката напред. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,96.
2. Упражнявам се да вървя с отсечена, равномерна войнишка крачка. Още от четвърти клас Митя беше решил да постъпи във военното училище. Стана юнкер. Маршируваше и учеше устави. Г. Стаматов, Разк. 1,78.
— От нсм. marschieren през рус. маршировать.
МАРШИРУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от марширувам; маршировка. Строява господин околийският съдия двамата свои замест-ници-съдии, архиваря си, тримата писари-призовкари, машинописката и тримата прислужници в три редици по трима в задния двор на съдилището и почва да прави репетиция за маршируванепю пред официалните власти на парада. О. Василев, ЖБ, 231.
МАРШОВ, а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до марш. Станкулов погледна към площада зад гарата и видя железничарите,.., готови да тръгнат към града, откъдето се чуваше маршова музика. М. Мар-чевски, П, 296. В далечината екна стройна маршова песен. Д. Ангелов, ЖС, 410. Пленниците потеглиха с маршова стъпка. Д. Жотев, ПМИ, 123. По улицата се зачу музика — най-напред маршовото биене на тъпана. Д. Добревски, БКН, 253. Революционните химни, масовите, военните и партизанските песни най-често имат маршов характер. Пеене VI кл, 1965, 82.
МАРШОВО нареч. В такта на марш. Аз не само подсвирквах с уста, но дори крачех маршово — като тогава, с червената рубашка. ВН, 1963, бр. 3681, 2. При следващото изпълнение мелодията звучеше маршово.
МАРШРУТ м. 1. Предварително набелязан път с определени спирки по него, по който се придвижват превозни средства или участници в пътешествия, екскурзии, състезания и под. Обикновено, докато товарят, аз седях в кабинката и нанасях маршрута в книгата за движението. К. Калчев, ДНГ, 86. Маршрутът ни минава през прочутите Сини камъни — разкошна диадема на град Сливен и на цяла Източна Стара планина. Л. Мел нишки, ПП, 24. Началникът на експедицията изготвя маршрутите, правят се описи на обектите. И. Радичков, СР, 40. В зависимост от тях [задачите] той трябва да се запознае с определени литературни източници, да определи маршрута на екскурзията. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 9.
2. Разш. Разг. Път, по който някой се движи, придвижва, обикн. постоянно, редовно. През следващите няколко дни Муци беше примерна. Маршрутът й — съвсем обикновен: от къщи в театъра, от театъра в къщи. Й Демирев и др., ОС, 75. Строгият маршрут на групата никога не се мени. Тя знае, че ще мине край ъгъла, където вече седмици наред един червенокод присмехулник., продава печени кестени. Б. Йосифова, БЧМ, 135.
— От нсм. Marschroute.
МАРШРУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до маршрут. Близо половината от маршрутното разстояние се изминава по красивата долина на Стара река. М. Гловня и др., Р, 136. Във всеки автобус е окачена схема на маршрута,.. И какво ли няма още — номера, маршрутни табели, какви ли не указания. П. Незнако-мов, СМ, 40. За улеснение на туристите в книгата са приложени маршрутни скици. Е, 1981, бр. 1093, 3. Новост в Генералния план е, че се дават много маршрутни линии, където пътниците ще могат да отиват в различни направления без или с минимални прекачвания. ВН, 1961, бр. 3045, 2. Маршрутна карта. Маршрутно такси.
МАРЯ, -иш, мин. св. марйх, несв., непрех. и (рядко) прех. Диал. Грижа се, тревожа се, безпокоя се за нещо или от нещо. Потоци хора спреварят се, махат с ръце и вървят — никой не се спира да погледне на-клякалите евреи. Мари ли някой за камъните, заседнали по бреговете на реката? П. Тодоров, И II, 11. Кръгът около него ставаше от миг на миг по-тесен, а той, без да мари, че едва вече може да си движи ръцете, продължава да гали със своите погледи ту тоя, ту оня слушател. СбЦГМГ, 58. Родителите малко марят за тая болест [лошата кашлица], та затова и часто го па-щат. Лет., 1871, 136. Само бяла Неда сърпът не оставя, / почив и похапка — кой за тях ти мари. П. П. Славейков, Събр. съч., I, 165. Пият пелинеца си те и разговарят / изтежко, а онези — не щат ни да ги марят, /които и да са. К. Христов, ЧБ, 240.
